Daily Archives: 19 август, 2009

Интернет и аз

Майк Рам ме покани елегантно да си кажа мнението за интернет. Какво харесвам и какво не. Въпросът е дошъл от тук.
Отговорът на пръв поглед е лесен и масов за интернетаджиите. 🙂

Плюсовете:
+ тотална енциклопедия;
+ моментална писмовна (звукова и видео) връзка;
+ неограничена възможност за разширяване кръга на хората, с които се общува.

Минусите:
– физическо обездвижване и сериозно увреждане на очите;
– присвоява брутално времето за други полезни занимания (забелязвате ли как от време на време срамежливо се питаме какво четем? Или как си препоръчваме туристически маршрути?.. 🙂 );
– сериозно преминаване при комуникацията с другите хора от реален във виртуален свят.

Написах горното и въпросът си дойде сам: защо тогава не го използваме само при необходимост, а сме обсебени от него? След като минусите са толкова явни.
Мисля, че отговорът е в едни от основните характеристики на човека движещи развитието му – любопитството и нуждата от комуникация.

Любопитството е двигател на цялото ни знание – дотук ни е довело и ни води нататък непреодолимото желание да разберем кое, що и как.

Комуникацията е заложена в самото ни съществуване. Ако я нямаше, с раждането на всеки човек щеше да започва свят и да умира без следа със смъртта му. Както се знае колко може да живее човек без въздух, вода, храна, светлина, така сериозно науката проучва и колко ще издържи в пълна изолация.
Впрочем то си е казано ясно: „В началото беше Словото”. От древни времена човек е бил наясно по този въпрос – спомнете си за най-страшното наказание при строежа на Вавилонската кула…

А съчетанието на двете е нещо непреодолимо! От край време човек е търсил нови и нови начини за все по-обширна комуникация със себеподобните. Любопитството го е тласкало – „а какво ли е при другите, които не виждам и са далеч?“ Това е жизнено важно за него и винаги е било (и е) в центъра на вниманието му. Интернет далеч не е някакво изключение – това е само поредния етап. След писмеността, пушечната сигнализация, куриерите вестоносци, морза, пощата, вестниците, радиото, есперанто и т.н. Какво ще бъде след не кой знае колко много време не ми се и мисли. Вие ще го видите, аз не – все пак интернет е още младеж, рано му е да отстъпва мястото, а аз нямам намерение да го чакам да остарее… 😀

Е добре, но потъването във виртуален свят не ни ли застрашава? Няма ли опасност да се променим, да престанем да бъдем хора физически и духовно с тази виртуална комуникация?
Никаква!
Въпросният „виртуален свят” не е нещо ново. Какво са книгите? А телефонът? Писането на писма в миналото не е ли също „виртуален свят”? През 60-те на миналия век аз си пишех редовно с над 150 души от различни краища на планетата, а реално се запознах само с 3-4 от тях. Сега познавам реално повече хора от виртуалния ми свят в интернет!

Спокойно се наслаждавайте на интернет, няма страшно! След първия юруш нещата винаги улягат.
А аз съм късметлия – на стари години надали щяха да ме задоволяват контактите в квартала и писането на писма… 😀
____________________
По правилото щафетата се предава на 3-ма души. Този път ще я предам и аз конкретно, защото съм любопитен за отговорите на:
Deni4ero (с извинение, че я затруднявам! Без да я задължавам.),
Христина,
PsyGlass (малко професионализъм в темата!).
И всички, които биха искали да вземат отношение, разбира се.

%d блогъра харесват това: