Mtel, точките,

хората, които си вършат работата,

и многознайковците като мен!

Преди около месец публикувах „Настроение от Мтел?”. Напълно убеден в правотата си!
Днес моля Мтел, г-жа Ризова и всички, които са прочели публикацията ми (почти 500 души), да имат предвид следващите редове:

Графът искрено моли извинение от г-жа Ризова и Мтел за невярната (и поради това обидна!) информация относно инициативата на фирмата да осведомява клиентите си за натрупаните им точки!

За сетен път се уверих, че човек не трябва да нарушава принципите си дори и тогава, когато наглед всичко е ясно. Спестих време за елементарна проверка и засегнах безпричинно много хора, за което много съжалявам!

Основната ми грешка беше, че недоизслушах (поне от любопитство!) обаждането – щях да разбера, че не става дума за измама. Вината ми се утежнява, защото най-напред Точка ми каза „май грешиш, има такова нещо”, после още във втория коментар vladi57 ми подсказа, че греша като смятам обаждането работа на измамници.

Аз, обаче, се запънах като магаре (непогрешимо 😀 ) на мост – нали великата логика ми казваше, че няма логика да се звъни на живо на повече от 4 милиона абонати! 🙂 Даже влязох в активен спор с Неско Посанъ…

Оказа се, че има. С елементарно (но кой да се сети за такава възможност! 🙂 ) решение – наема се фирма, която се занимава точно с такива неща. На такава фирма е служителка и г-жа Ризова, която спокойно и с много приятен глас (подчертавам го още веднъж!) си върши перфектно работата.

Между другото, натрупаните точки не са само за съблазън да се смени програмата – с тях може и други полезни неща да се свършат. Заинтересувайте се!

Е, това е! Олекна ми.

Тук трябва да завърша за собствено успокоение с „По-добре късно, отколкото никога”.
Няма! Не е по-добре, драги приятели!

По-добре е навреме, отколкото късно!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • E.M.R.  On 16 август, 2009 at 11:48

    Е, хайде сега! Било каквото било… Мисля даже, че Човек няма право да съди дори Сам Себе си, зер такива неща като СЪДЕНЕТО са единствено от компетентността на Бога!…

  • Графът  On 16 август, 2009 at 13:18

    За съденето може би сте прав, драги E.M.R.. Ама за признаване на грешките? „Покайте се и ще ви бъде простено” или нещо подобно май се казваше в Книгите…
    Пък и не съм журналист, та да се правя на разсеян, я. Нито политик, та да забравям какво съм казал вчера… 😀

  • E.M.R.  On 16 август, 2009 at 14:05

    Е да, но ние с Вас май докоснахме и темата за покаянието. Аз обичам да си представям нещата малко по-театрално: покаянието е заставане на колене, посипване главата с пепел, обмазване лицето с кал, разкъсване на ризата на тънки ивици… Едва ли някой за такова нещо би ми простил; напротив, ще го отчетат като слабост, а знаем каква е Човешката Природа: когато намери Човешката Природа нещо слабо и меко – натиска!…

    Колкото до журналистиката – оценката Ви е абсолютно точна: щом някой е журналист, то самите обстоятелства го карат да се прави на РАЗСЕЯН. Пуска едно перде пред очите си и „пердаши“ напред. Някога – в детството ми – баща ми ме насърчаваше да съм се бил учел на труд и ме прати в една столична печатница; там вършех всичко, което се върши по печатниците: вадех шпалти, коригирах, обръщах внимание на РАЗСЕЯНИТЕ „журналя“ че това или онова трябва да бъде отредактирано, защото шокира с неграмотността си… „Журнялата“ се впечатлиха и започнаха да ме подпитват какво ще следвам след гимназията. Кандърдисваха ме, че трябвало да стана журналист като тях. „Готово, бе!“ – им отвръщах аз, но у мен все повече се утвърждаваше убеждението, че не трябва да ставам журналист. На оная възраст осъзнах, че за мен това е въпрос на нравственост – журналистът получава професионална атрофия, при която изпада в „безтегловността“ на една вопиюща липса на свян, при което не остава никакъв мегдан за покаяние. А без покаяние не може.

    По-късно една видна магистратка от Софийския Градски Съд ми каза, че трябвало човек все пак да има от какво да се страхува. Отговорих й, че страхът е мизерен съветник и ако трябва да прави човек нещо, за да бъде истински човек, той трябва да има все пак нещо от което да се срамува. Не падайки по гърба си (както всички котки и магистратки – а то е май едно и също), тя ми отвърна, че срамът бил трансформиран страх… Поради което не можахме да се разберем и спорът ни си затихна ей тъй, от самосебе си; но аз и до ден днешен съм убеден, че живителното усещане е чувството за срам, а не за страх. А срамът като такъв не може да намери друго по-добро проявление, освен като покаяние.

    За жалост, живеем в свят, в който никой не уважава каещите се, защото за съвременния човек срамът е порок…

  • batpep  On 17 август, 2009 at 16:38

    еех, този приятен глас…

    графе, графеее…

  • Макс  On 23 август, 2009 at 18:13

    Много е хубаво, че публикувате извинение, макар във въпросната публикация да не обиждате много М-тел. Просто сте сметнали че ставате жертва на измама. От доста години не съм чувал искрено извинение и сега ми стана много драго да прочета това в блога Ви.

    OFF: Блогът е страхотен, благодарение на Вас и читателите Ви 🙂

  • Графът  On 23 август, 2009 at 19:20

    Благодаря Ви за високата оценка, Макс!

Trackbacks

  • By Настроение от Мтел? « Графът on 15 август, 2009 at 11:00

    […] __________________________________ Допълнение на 15.08.2009 – Тази история се оказа невярно тълкувана. Грях му на душата на Графа! Прочетете тук! […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: