Старостта

В блога на Майк Рам има интересна публикация „Четиримата естествени врагове на човека. Част 4 – Старостта” базирана на Карлос Кастанеда.
Реших да напиша своя коментар тук по-подробно, защото съм от компетентните по темата, 😉 а и така мога да разширя и кръга на читателите.

Старостта (и смъртта) са тема на много авторитетни мислители. Когато бях далеч от нея ги четях безкритично, подчинен на авторитета им. Приемах ги буквално – те „по-знаят” от мен.
Сега мисля, че преди не съм разбирал много добре защо и за какво са писали.

Човешкият живот трае от раждането до смъртта. Ден след ден.
Съвсем естествено, физически човекът не остава един и същ. Ражда се безпомощен, расте и се изпълва с физически сили. След това започва да „се износва” и тези сили да намаляват – все повече и повече, докато графиката се закове на нула.
Но през живота си човекът трупа и духовни сили. И странно, те не се износват, а нарастват до края.
Така е „постановило” Съзиданието. Сигурно не е случайно, но за това ние все още можем само да гадаем. (Първата от „Две щафети”).

За какъв „естествен враг” можем да считаме старостта? Че тогава със същото основание и детството трябва да е естествен враг – не се раждаме направо зрели хора, ами губим почти 2 десетилетия да растем!

Човекът изпълнява задачите на своя ден. Днешния! В зависимост от това в коя част на живота му е той. Противоестествено е да го вълнуват на 10 години старчески проблеми и на 80 – детски. В такъв случай той просто няма да изпълни мисията на живота.
Предсрочни вълнения какво ще стане в следващ възрастов период са всъщност „ненормално”, може да се каже, болестно състояние. Защото духовно човек още не е в този период, той разсъждава „без достатъчно данни” за нещо, до което не е достигнал и му е непознато. Това го плаши, разстройва днешния му ден. Отклонява ресурс от разума му за неефективна дейност – „не, предварително трябва да се стягам, как така няма да мога да дигам 2 торби цимент, да търча цял ден по задачи, да ми се иска да почивам вместо да вилнея и заглеждам дамите, да карам колата, да изпивам …! Дума да не става! Къде са ми гиричките?!?”
Разбира се, различните хора различно се чувстват в старостта. Но мнозина също така различно се чувстват и в детството, младостта, активната възраст. Сигурно да се чувстваш нормално, на мястото си, в днешния си пореден ден, зависи много от предишните ти дни до днес. И все пак, това е нормалното естествено състояние на живота. Всичко друго е отклонения.
Дали пък мъдреците не говорят именно за тях? Със сигурност Кастанеда казва „естествени врагове” именно в този смисъл – че могат да пречат на човека да измине естествено житейския си път. Във физическото тяло, бих допълнил, но това вече е съвсем друга тема…

Като говорим за старостта няма как да не споменем и смъртта. Спокойно, няма да говоря за нея, само искам да ви уверя: когато тя идва естествено от старост, човек никога не умира уплашен!

Това исках да ви кажа, драги читатели. Правете си днешната любов, вършете си днешната работа, пийте си днешното питие! Не мислете за старостта – когато дойде пак ще има какво да правите, бъдете спокойни. Тогава пък няма да мислите за смъртта… 😀

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • photoexpert  On 3 август, 2009 at 13:12

    Напълно съм съгласна.
    Всеки период от живота е обагрен и с трудности, и с красиви моменти.
    Това, че детството изглежда безгрижен период от гледна точка на възрастните, не означава, че това в действитилност е така- една от блог-игрите (за лошите детски спомени) го доказва.
    А да се страхуваш от утрешния ден, означава да пропилееш днешния 😉
    Поздрави за хубавата статия!
    Жени

  • Муниконтин  On 3 август, 2009 at 13:29

    Винаги съм мислела, че щастлив е този, който живее тук и сега! Намира радост в това, което прави – даже да не изглежда толкова интересно 😉 Вярно е, че тялото се поизносва и физическите сили понамаляват, но човек не трябва да скръства ръце в скута си и да чака…
    Винаги трябва да прави нещо! А ако това носи и радост на някого – ще е щастлив, докато е жив! 😀 Бъдете щастливи и се научете да живеете СЕГА!
    Поздравявам те, Графе! Голямо удоволствие ми създаде! 😀 Да си жив и здрав!

  • вили  On 4 август, 2009 at 00:26

    Много човешки написана статия! Така си е човек трябва да живее сега, но защо го забравяме постоянно улисани в ежедневието си? Ясно ни е, но май нищо не правим по въпроса! 😉

  • nousha  On 6 август, 2009 at 00:53

    Много хубав пост 🙂 Истинско удоволствие беше да го прочета 🙂

  • Графът  On 6 август, 2009 at 10:21

    Благодаря на всички ви за отзивите!

  • dora  On 7 август, 2009 at 08:52

    Вярваме ,че сме смъртни,а живеем като безсмъртни често пропилявайки времето, което ни е отредено. Все забравяме,че имаме само СЕГА -този единствен и неповторим момент. Винаги ще има утре ,но дали и за нас?! Така че ако дойде, когато дойде,ще видим какво можем да направим, а То/утре/ пак ще е СЕГА. Добре би било да не се вземаме много на сериозно и да се усмихваме повече. Поздрави Графе

  • Графът  On 7 август, 2009 at 09:16

    Изпращам Ви сърдечна усмивка, dora! 🙂

  • UZUMAKI  On 7 август, 2009 at 12:34

    По куриер ли я изпращаш тая сърдечна усмивка? Или я връзваш за някой гълъб?

  • Графът  On 7 август, 2009 at 13:10

    😀
    Изпращам я със средство за комуникация, което учената наука тепърва се мъчи да разгадае! 😉

  • Муниконтин  On 7 август, 2009 at 13:36

    Ако ти трябва пощенски гълъб – аз съм насреща! 😀

  • E.M.R.  On 7 август, 2009 at 14:53

    Общо взето Карлос Кастанеда винаги е бил за мен източник на свежи идеи, но по отношение на „четиримата най-страшни врагове“ на човешкия индивид, намирам че тук той не може да бъде така убедителен, като принц Гаутама – онзи титан на духа от Индийската древност, който след като осъзнава кои са трите наистина най-страшни врагове (при него са три, а не четири – но достатъчно!), изоставя своя земен дял на бъдещ велик владетел и се отдава на отшелнически размисъл, с което поставя началото на нова световна религия.

    Не можем да кажем същото за Кастанеда, нали? Той световна религия не е тригерирал…

    При Буда-Гаутама е логично. Държаният далеч от гледката на всевъзможните земни беди царски син, веднъж излиза по свое хрумване от двореца и далеч от контрола на възпитателите си съзира по пътя да се влачи подобие на човек, чиято плът е проядена от струпеи. „Какво му има на този човек?“ – пита принцът случайно шляещите се наоколо хора и те му казват, че този човек е БОЛЕН. „Но това е ужасно!“ – възкликва юношата и запомня завинаги истината, че БОЛЕСТТА е ЕДИН ОТ НАЙ-СТРАШНИТЕ ВРАГОВЕ на най-висшето създание на земята.

    По-нататък вижда на улицата множество парцаливи и съсухрени от глад хора да протягат ръка за милостиня и се чуди: „Защо тези хора правят така?“ Минувачите му отговарят, че тези хора нямат какво да ядат, защото са бедни… „О, но така не е справедливо!“ – провиква се Гаутама. – „От всичко се вижда, че БЕДНОСТТА е СТРАШНА БОЛЕСТ – вече не на тялото, а на отношенията между хората, при която едни живеят разточително, и с това не позволяват други да имат дори парче хляб!!!“ Така младежът разбира, че БЕДНОСТТА е ВТОРИЯТ НАЙ-СТРАШЕН ВРАГ на човека.

    Накрая царският син вижда край пътя изстиващ труп на мъртвец, около който са се събрали бездомни кучета и ако не са започнали да късат меса от трупа, то е защото хората наоколо ги разгонват с тояги в очакване да дойдат градските власти и да отнесат мъртвеца. „Той беше един много болен и беден човек, който както си седеше тук, политна назад и се просна безжизнен в прахта!“ – обясняват околните на принца. – „Сега той лежи там МЪРТЪВ!“ Тогава Гаутама изпада в дълбоко униние и си казва, че СМЪРТТА е ТРЕТИЯ НАЙ-СТРАШЕН ВРАГ на човешкото същество, защото тя е една особена форма на БЕДНОСТТА. Бедният човек, дори едвам да се държи на краката си от глад, все още има някаква надежда, защото таи у себе си последната малка искрица живот, а тя е последното му БОГАТСТВО. Когато и тази искрица угасне и бива сграбчен от СМЪРТТА, той става така БЕДЕН, както никой никога не може да бъде…

    След това, което вижда през този ден, принц Гаутама никога повече не се завръща в бащиния си дворец, а отива под известната на всички будисти смокиня край брега на реката и остава под нея дълги години в кататонично съзерцание, търсейки по мисловен път начини за борба с ТРИТЕ ВРАГОВЕ.

    Както виждаме при Гаутама никъде не се говори за СТАРОСТТА – тя не е нито БОЛЕСТ, нито БЕДНОСТ, нито СМЪРТ, още повече, че човек може и на млади години да бъде БОЛЕН, да бъде БЕДЕН, че даже и да УМРЕ… Тези неща нямат нищо общо със СТАРОСТТА.

    При Кастанеда, обаче, първият враг е СТРАХЪТ. Странно, наистина! Защото можем да си представим какво ще се получи от човека, ако той съумее да превъзмогне страха си. Ами той ще се превърне в един кръгъл глупак, защото СТРАХЪТ, това е ИНСТИНКТ ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ. Вярно е, че прекомерният страх е ЛОШ СЪВЕТНИК, защото парализира предприемчивостта на човека, но така е – нещата трябва да са умело дозирани.

    Вторият враг при Кастанеда е ЯСНОТАТА. Значи, когато в главата на човека всичко е кристално ясно и той е умен, това според магът дон Хуан е много лошо, защото умният човек неминуемо ще се възгордее заради своето интелектуално превъзходство и ще стане ВИСОКОМЕРЕН, а това е ГРЯХ. Много се съмнявам, че тази идея е автентично дошла от школата на мексиканските шамани и жреци. Това по скоро идва от Католицизъма, в който до съвършенство е разработена НАЗИДАТЕЛНАТА ДОКТРИНА, че истинският добър християнин е длъжен да бъде ПРИМИРЕН. С други думи – да тъпчат дивака-индианец с подковани конкистадорски ботуши, а той да скимти като бито куче и да се ИЗВИСЯВА в своето ПРИМИРЕНИЕ.

    Третият враг е СИЛАТА. Ето го отново йезуитизъма: не бива да бъдеш силен, защото ако си силен, си опасен. Превръщаш се в озверял червенокож главорез. Затова СИЛАТА трябва да се ПРЕВЪЗМОГНЕ!

    И накрая – четвъртият враг: старостта. СТАРОСТТА е враг, не затуй, че ако някой е живял много, това е опасно за него самия, а защото старият човек е мъдър и би могъл да предаде мъдростта си на потомците, с което да ги направи СИЛНИ. Приемствеността в ЯСНОТАТА (а реално ЯСНОТАТА се постига твърде често именно чрез ПРИЕМСТВЕНОСТТА!!!) е враг, но враг преди всичко за онзи, който би изисквал от нас да превъзмогваме у себе си както СТРАХА, така и ЯСНОТАТА на ума, а така също и СИЛАТА на духа си. А ако сме лишени от СТРАХ, от самосебе си се разбира, че по-добри войници от нас няма да има. Ако ли пък в добавка сме надарени и с МЪТНА МИСЪЛ, то тогава на нас въобще няма да ни пука кои са причините за войната, в която ни пращат да мрем. И накрая, щом сме и превъзмогнали СИЛАТА на волята и характера си, то от нас не остава нищо друго, освен удобен инструмент в ръцете на генерала, който ще ни изпрати да бомбардираме някое мирно село…

    …Та такива ми ти работи с Кастанеда, неговата „враждебна“ СТАРОСТ и пораженията, които биха ни се сринали на главата, ако заплюем ПРИЕМСТВЕНОСТТА и МЪДРОСТТА от натрупания житейски опит.

  • deni4ero  On 7 август, 2009 at 17:48

    личен пример за това колко много сте прав – 10год от живота си пропилях, живеейки в невъзможното бъдеще, от години насам живея днес и сега и безкрайно приятно 🙂
    Айде, живи-здрави!
    Поздрави, Графе 🙂

  • Графът  On 7 август, 2009 at 17:56

    Благодаря, E.M.R.!
    Напълно съм съгласен – както относно логиката на Буда-Гаутама, така и с Вашата перфектна логика за човешките врагове на Кастанеда.

    Това май е нещо като правило – от философски прозрения, базирани на обективна логика, стават религии; философски мисли, базирани на актуална логика, рано или късно си намират майстора!..

  • Графът  On 7 август, 2009 at 18:06

    Живи и здрави, deni4ero, днешното ти сега нека да е все пълно с радост!
    Има кой да го прави – целувки на гаржетата! 😀

  • Муниконтин  On 9 август, 2009 at 23:50

    И от мен, deni4ero! 😀

  • Муниконтин  On 9 август, 2009 at 23:58

    Токущо попаднах на една мисъл на Тери Пратчет:
    „Целият живот е като да гледаш филм.Само, че си влязал десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета. Затова го сглобяваш по откъслечните реплики и никога не ти дават шанс да останеш за следващата прожекция…“

  • sara  On 10 август, 2009 at 17:18

    днес цял ден се ядосвам на себе си че нищо не ми се прави…..и случайно попадам тук …много поуки си взех ..блг. ви

  • Графът  On 10 август, 2009 at 19:43

    Заповядайте пак, sara!

  • E.M.R.  On 10 август, 2009 at 21:51

    Животът прилича не точно на филм, а на филмова прожекция в квартално кино. Всички искат да гледат филма, но мнозина са бедни и нямат пари да си купят билет. Затова те не влизат в киното, както се влиза – през главния вход, – а застават на изхода, когато се пускат от салона зрителите от предишната прожекция и се преструват, че са едни от излизащите. Всъщност те правят точно обратното – отстъпват бавно назад и влизат все по-навътре в полутъмния салон, като през цялото време коментират на висок глас: как филмът бил една неумела екранизация, как актьорите този път играели далеч под нивото си… След това потъват в някое скришно място между седалките и чакат да започне следващата прожекция с надеждата, че никой няма да дойде да им поиска билетите.

    Комай 98 прцента от човечеството изживява живота си по този „измамнически“ начин…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: