Daily Archives: 3 август, 2009

Старостта

В блога на Майк Рам има интересна публикация „Четиримата естествени врагове на човека. Част 4 – Старостта” базирана на Карлос Кастанеда.
Реших да напиша своя коментар тук по-подробно, защото съм от компетентните по темата, 😉 а и така мога да разширя и кръга на читателите.

Старостта (и смъртта) са тема на много авторитетни мислители. Когато бях далеч от нея ги четях безкритично, подчинен на авторитета им. Приемах ги буквално – те „по-знаят” от мен.
Сега мисля, че преди не съм разбирал много добре защо и за какво са писали.

Човешкият живот трае от раждането до смъртта. Ден след ден.
Съвсем естествено, физически човекът не остава един и същ. Ражда се безпомощен, расте и се изпълва с физически сили. След това започва да „се износва” и тези сили да намаляват – все повече и повече, докато графиката се закове на нула.
Но през живота си човекът трупа и духовни сили. И странно, те не се износват, а нарастват до края.
Така е „постановило” Съзиданието. Сигурно не е случайно, но за това ние все още можем само да гадаем. (Първата от „Две щафети”).

За какъв „естествен враг” можем да считаме старостта? Че тогава със същото основание и детството трябва да е естествен враг – не се раждаме направо зрели хора, ами губим почти 2 десетилетия да растем!

Човекът изпълнява задачите на своя ден. Днешния! В зависимост от това в коя част на живота му е той. Противоестествено е да го вълнуват на 10 години старчески проблеми и на 80 – детски. В такъв случай той просто няма да изпълни мисията на живота.
Предсрочни вълнения какво ще стане в следващ възрастов период са всъщност „ненормално”, може да се каже, болестно състояние. Защото духовно човек още не е в този период, той разсъждава „без достатъчно данни” за нещо, до което не е достигнал и му е непознато. Това го плаши, разстройва днешния му ден. Отклонява ресурс от разума му за неефективна дейност – „не, предварително трябва да се стягам, как така няма да мога да дигам 2 торби цимент, да търча цял ден по задачи, да ми се иска да почивам вместо да вилнея и заглеждам дамите, да карам колата, да изпивам …! Дума да не става! Къде са ми гиричките?!?”
Разбира се, различните хора различно се чувстват в старостта. Но мнозина също така различно се чувстват и в детството, младостта, активната възраст. Сигурно да се чувстваш нормално, на мястото си, в днешния си пореден ден, зависи много от предишните ти дни до днес. И все пак, това е нормалното естествено състояние на живота. Всичко друго е отклонения.
Дали пък мъдреците не говорят именно за тях? Със сигурност Кастанеда казва „естествени врагове” именно в този смисъл – че могат да пречат на човека да измине естествено житейския си път. Във физическото тяло, бих допълнил, но това вече е съвсем друга тема…

Като говорим за старостта няма как да не споменем и смъртта. Спокойно, няма да говоря за нея, само искам да ви уверя: когато тя идва естествено от старост, човек никога не умира уплашен!

Това исках да ви кажа, драги читатели. Правете си днешната любов, вършете си днешната работа, пийте си днешното питие! Не мислете за старостта – когато дойде пак ще има какво да правите, бъдете спокойни. Тогава пък няма да мислите за смъртта… 😀

%d блогъра харесват това: