Сериозна смехория

Муниконтин ми изпрати линк на забавно весело видеоклипче:
Коте с лаптоп
Гледам с удоволствие и все по-захилен. До края, когато котето минава на излизане край самата камера – със сърдита физиономия и съответно присвити уши. Очевидно му се скараха и не го оставиха да си направи опитите до край за да разбере каква е тази работа.
Усмивката ми изчезна. Върнах се отначало в клипчето и внимателно се загледах. „Не сме сами” започна да примигва в главата ми…

Лежи си котето върху клавиатурата и се почесва. Изведнъж до него започва движение – инстинктивната му реакция е „Дръж, пък после ще мислим!”. И само десетина секунди са му достатъчни за да разбере, че тия мърдащи топчета са скрити зад стъклото – започва да търси начин да „бръкне отзад”.
Защо спира движението пък съвсем не му трябва време за мислене – веднага му стана ясно, че причината е в клавиатурата, по която няма как да не стъпи. Опита се да я клъцне със зъбки за да ú покаже, че е ядосано дето му пречи да се добере до бягащите картинки. Но веднага разбра, че тя от такива отношения не разбира.
Междувременно се опита да я използва за да изкара топчетата от екрана. След като разбра, че и така няма да стане, отиде отзад да види дали няма някакъв начин да се влезе при тези топчета през някоя дупка.
Като провери всички възможности какво още му остана? Последната – кабелът!
Е, как да не си кисел, че не ти разрешават да видиш какво ще стане като го прегризеш!
…………………
Не се упражнявам в остроумие, драги читатели. Съвсем сериозно мисля, че това забавно клипче е поредното доказателство, че не само хората имат способност да разсъждават в необичайна ситуация.
Какво са действията на котето, инстинкт?
Погледнете записа от 1,19 до 1,26 мин. – внимателно оглежда клавиатурата, става, оглежда за миг отново и направо чуква с лапа Enter! Преди това то вече си е изяснило, че тя има определено отношение към появата на топчето.
Страшен инстинкт!

Сега да си представим, че имаме човек от диво племе, напълно изолирано от света до момента. Оставяме го с лаптопа. Неговото проучване дали много ще се различава от това на котето?
Е, вероятно толкова бързо няма да стигне до Enter, но за това си има оправдание – все пак котето е расло край лаптопа. 🙂

„Не сме сами-и-и-и” бръмчи мухата в главата ми.
Трябва само да се оглеждаме повечко…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • E.M.R.  On 3 август, 2009 at 16:55

    При животните е като при хората… По-точно: при хората е като при животните. Удивителното при животните не е интелектът – той е най-малкото, с което всички ние, и хора и животни, можем да се гордеем. Емоционалността – това така често пренебрегвано от хората проявление – е главното достойнство на всички нас. Тя – емоционалността – е истинската духовна същност; тя е неоспоримото доказателство за съществуването на душата. Нещо повече: емоционалността е мотиваторът на всяка деятелност и ако я няма, то няма да го има и интелектът, който за повечето от нас е източник на толкоз много високомерие.

    В къщи си имам две котенца. Много държах да са две, за да ги наблюдавам не само като индивиди, но и като общество. Те са абсолютно идентични с две малки дечица, които живеят под един покрив – обичат се, карат се, идват при мен и ми се оплакват едно от друго; аз съм техния арбитър. Имат изключитело развито чувство за справедливост. Това е всъщност манифестацията на явлението „душа“ – емоционалност, която неминуемо отвежда до усещането за това, кое е справедливо и кое не…

    През студентските години споровете ни често се въртяха около темата: случайно ли съществува цялото това разнообразие от животински видове – сътворени от Някакъв Създател поради някаква Негова артистична прищявка, – или всичко е старателно обмислено и всяко живо същество е пред очите ни като свидетелство за някакъв Много Дълбок Замисъл. С други думи: има ли целесъобразност в Мирозданието, или не!

    Винаги съм имал усещането, че целесъобразност има. Да си представим следното: пристига на земята научен екип от някаква високоразвита цивилизация на галактиката Алфа от съзвездието Кентавър. Оглеждат се те и си казват: „Хъм, тук има добри условия за създаване на мислещи същества!“ Запретват ръце и засяват треви, храсти и дървета.

    След няколко хилядолетия екипът от демиурзи долита отново и си казва: „Аха, сега вече има достатъчно кислород – зер, се постарахме да тригерираме фотосинтеза! Време е да се запретнем със сътворяването на консуматорите на този кислород!“ И те създават насекоми, риби, птици, земноводни, влечуги…

    След още няколко хилядолетия отново идват на земята и се озъртат да видят кой се е оказал най-годен да просъществува при така създадените условия. Правят опити да направят мислещи насекоми, но по-далеч от термитите и пчелите не постигат някакъв забележим успех. Такъв резултат се оказва не особено удовлетворителен.

    Тогава пробват с влечугите. Има предположение, че са били постигнати мислещи динозаври – дори динозавърска цивилизация. Но тя се оказала тромава и непохватна форма на „сапиенс“.

    Тогава на някого му хрумнало да създаде топлокръвни видове. Сред тях са и кученцата, и котенцата, и конете, и маймуните… С всички тях са правени – къде повече, къде по-малко успешни – опити да се създаде мислещо същество. Затова и всички заобикалящи ни днес четириноги, двуноги, космати или пернати наши събратя са всъщност ОПИТИ, на които им е култивирано онова особено качество, което обозначаваме с емоционалност, а то ще рече – ДУША, и което е предпоставка САПИЕНСЪТ да разгърне манифестациите на мисловността.

    Дарвин се опитва да ни внуши, че единственият вид, оказал се годен е маймуната, но това е просто едно ограничено становище.

    Ето защо аз гледам на двете малки котенца в къщи като на две човечета – те не могат всичко: не могат да си отворят вратата, която ги отделя от апетитната храна, но се досещат, че това е, което трябва да направят и са много безутешни, осъзнавайки гдето някои неща не са им измежду дарбите…

    • Графът  On 3 август, 2009 at 17:26

      Чудесен коментар! И ме подбутва към тема, която отдавна ми се върти в главата. Най-странното, зародила се по съвсем друг повод…

      E.M.R., заради вашия коментар поставих темата и в категория „Раздумка”.

  • Bain  On 8 август, 2009 at 18:14

    Добро разсъждение, господин Графе. И всъщност, много логично. Донякъде смешно, но как ли изглежда отстрани? Предполагам, че би било същото, ако това беше верен амиш, затворен в стая с работещи телевизори и компютри. Той вероятно би се стресирал от непрекъснатото бучене, от пиукането от време на време, пък ако е пуснат скайп или някакво филмче на някой от тези компютри и той не успее да ги спре, ще откачи напълно. Това е единственото свойство на хората, което животните нямат – способността да откачат. Но пък колко по-интелигентно постъпва котето! Примирява се, че това е света, в който живее, ляга си встрани, а после даже си намира нещо по-интересно за правене. А как ли би реагирал човек на неговото място? Би се паникьосал, би полудял, би се депресирал. В едно единствено животинче може да се намери повече мъдрост, отколкото в повечето хора напоследък…

  • deni4ero  On 13 август, 2009 at 00:14

    първият абзац на E.M.R. ме накара да аплодирам бурно. Това се пъна от известно време да обясня и аз по един или друг повод – нашите реакции не са породени толкова от интелигентността ни, колкото от емоционалността ни, и ако нея я няма … все едно сме кукли в куклен театър – правим това, което някой друг иска.

  • deni4ero  On 13 август, 2009 at 00:16

    а в някои случаи това звучи като ‘фередже’ – забраната на емоционалност.

  • Мариана Евлогиева  On 25 септември, 2009 at 16:14

    На мен пък ми попадна друго забавно клипче – с къпещо се коте. Като отявлена котколюбителка, днес го сложих в блога си.

    Можете да го погалите виртуално ето тук: https://vascont.wordpress.com/2009/08/01/seriozna-smehoria/

  • Графът  On 25 септември, 2009 at 18:48

    Благодаря, Мариана!
    Вече го видях и даже го показах тук-там. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: