Daily Archives: 24 април, 2009

Как се слуша музика

Често по един или друг повод слушането на определен вид музика се използва като признак за оценка на културата и същността на човека. В съвремието ни поводи за това има бол. Темата „какво слушаш” (съчетана често по понятни причини с „какво гледаш по телевизията”) е постоянна и в блоговете. Последната публикация, която благотворно активира отдавна започнатото ми писание, е „Слушаш чалга = простак си” на съвсем нов (на 1 ден! 🙂 ) колега.
Защо ли?

Фундаментален въпрос! Не мога да го избегна преди да продължа по своята тема.

Никоя друга проява от сферата на това, което наричаме изкуство, не е толкова всеобхватна за човечеството. За разлика от живописта, танца, театъра, на практика няма човек, които да не е изкушен от някаква проява на музиката. При това не само като слушател! Нещо повече – целият жив свят (в това число и растителността) е подвластен на мелодичните звуци. Примери много що се отнася до извън човешката сфера, вкл. и научни изследвания.

Неделимостта на музиката от човешкото същество се губи в дълбока древност чак до корените му. Дори и при приемане на божествения му произход. В свещените книги не се говори много за това, но всички служители на религии я използват масирано – източно-християнските свещенослужители напр. почти изцяло пеят църковните служби.

Гласовите изблици на силни емоции при човека малко или много (но винаги) имат мелодичен израз.

Отдавна е известна и способността ú на въздействие върху човека. Доста примери за това (дори и лични) вече писах в „(самодейност) Изкуството”.

Споделял съм и малко емоционалната си мисъл, че душата живее в музиката. Сега бих я допълнил: душата действа, работи чрез музиката.

Много може да се пише по тази тема, сигурно пак ще се връщам на нея.
Сега по днешната – „как се слуша музика”.

Ами както се замислите върху току-що прочетеното, как? Винаги по един и същ начин и с едни и същи чисто индивидуални критерии и вкус?
Не, не става. Човек даже едни и същи дрехи не облича за всякакъв вид своя дейност!

Като казах „дрехи“, та си спомних интересен случай:
През 60-те на миналия век (винаги като напиша последните 2 думи ме побиват тръпки 🙂 ) гостувахме семейно в Берлин за премиерата на балета „Лебедово езеро”, в който прима балерина беше нашата приятелка Нора Железнова. Премиерата беше класическа отвсякъде – наложи се да си купувам костюм там, че моя не беше на достатъчна висота. 🙂 Вечерта на представлението на местата до нас имаше двойка на средна възраст, облечени много изискано. Жената ми се стори позната, а нямаше как да е, и тъй като аз открай време съм си голям физиономист… 😀 На следващия ден, обаче, стана ясно, че не съм сгрешил – това била чистачката на входа, където живееше Нора!

Отплеснах се, да продължа каквото съм започнал.

Всъщност, май не съм се отплеснал – това, което важи за дрехите, хилядократно повече е в сила за музиката, която слушаме.

Накратко и категорично (според мен):

>>> Седнал си на маса, похапваш и попийваш сладко на оживени приказки – да слушаш Бах, опера, джаз или даже музика за танци е снобизъм, простотия. Лично мен оперна музика напр., би ме подразнила и в пиано-бар.
>>> Работиш нещо – музикалният фон трябва да е „в тон” с работата ти, да не ú пречи, а да ú помага.
>>> Прекарваш вечер в ресторант с дансинг – танцувалната музика само трябва да ти дава възможност да потанцуваш ако желаеш, не трябва да те принуждава.
>>> Защото тя може и да принуждава, да кара всяко твое мускулче да потрепва от желание да се развихри – каквато е в дискотеките.

Така наречената „класическа музика” (тук слагам и класическия джаз) може да се слуша само като на концерт – напълно изолирано от всичко странично. Не може да режеш лук или да пишеш „как се слуша музика” и край теб да звучи Недовършена симфония на Шуберт, цигулков концерт на Паганини или Петата симфония на Бетховен. Впрочем може, ама е безсмислено, безполезно. Според мен, дори видео клип не е за препоръчване – най-добре е да се отдели време и да се слуша със слушалки и затворени очи! Подобно слушане е по-силно въздействащо от посещение на концерт, защото си насаме с музиката!

И какво излиза?

Чалгата (и подобна „лековата” музика, различна в различните епохи) завладява масите – ами естествено, те нямат възможност (и навик!) да отделят време за да слушат специално музика. За тях тя е фон на някаква дейност или забавление. Какво да слуша таксиметровият шофьор докато цял ден е в напрежение по задръстените улици освен чалга? Тя не му отклонява вниманието, не го натоварва психически – от едното влиза през другото излиза… А класиката не може така, иска внимание!

Малко хора обичали класика! А колко хора са слушали класика по описания начин? Как ще я обичат, като просто не я познават истински, не са я слушали, а само мимоходом чували. А и „обичам” и тук не е на мястото си, също както при книгите. Не „обичам”, а познавам – за да мога да се обърна към определена музика, когато душата ми има нужда от нейната подкрепа и иска да чуе какво ще ú каже.
Защото – пак ще го кажа – душите ни живеят, плувайки в музика…

________________________________
За да спазя традицията си ще ви предложа нещо реално към виртуалните си мисли. Не е задължително да се „хващате”, но ако го направите задължително изпълнявайте условията, особено главното:
Прежалвате посочените минути и слушате със слушалки и затворени (или поне не виждащи) очи! Бъдете „страничен слушател”, оставете душите на композитора и изпълнителя да си поприказват с Вашата…

Paganini – Massimo Quarta: “Maestoso” Доста дълъг разказ ( 7 мин.) на някаква очевидно интересна за душите история – изпитание за тези, които не обичат да им скрибуца цигулка. Но, нали знаете – човек се калява в изпитанията. 🙂

Paganini – Massimo Quarta: “Posato” Един чудесно предаден 3-минутен диалог с всичките му перипетии.

Felix Mendelssohn-Bartholdi, Max Bruch Първа част Allegro moderato на Концерт за цигулка в невероятно изпълнение на Минчо Минчев. Едно от любимите неща на съпругата ми приживе. А може би и сега, кой знае…

%d блогъра харесват това: