Коментари

Отваряш блог. Четеш нещо забавно, интересно, любопитно. Нечие поетично или литературно произведение. Спомен как деца отмъщават за едно бездомно куче. За щастието да си майка на две дребосъчета, които сладко те въртят на шиш. За…и за…и за…
Харесало ти е, понечваш да реагираш с някоя реплика или дори само с усмихната муцунка. И…
…под четивото пише „n коментара по …”. Или даже се отваря отделно каре с надпис „оставете Вашия коментар”, а след това и „коментарът чака одобрение”!

Ама чакайте бе, хора! Писанието, което прочетох току-що не е за „най-корумпираното правителство”, нито за „голямото четене”, нито даже за „времето дали го има” или няма. Какъв коментар да пиша, просто исках да се усмихна на автора и да му кажа „Здравей, приятно ми е! Бях тук, сигурно пак ще намина.”!
Исках, но не писах. Както в повечето случаи и вие не пишете. От респект към сериозната дума „коментар”…

В същото време ние сме се „запознали” най-често именно от коментар. Основно така се създават приятелските и читателските кръгове. Обади се някой непознат, отидеш при него да го видиш кой е и тръгне. Много по-сигурно от всевъзможните блог-класации, игри и подобни.

А това е въпрос, който всички вълнува. Дори и тези, които не се интересуват особено от „известност”. При това интересът е двупосочен – как мен да ме намерят тези, за които бих бил интересен и как аз да не изпусна някой интересен човек. Можеш ли да обиколиш не знам колко си хиляди блогове (само българските!)?

Това е проблем, на който ту един, ту друг се опитва да намери решение. Игра „Препоръчай на приятел”, „Любими от микроблога”, „Нови попълнения в блогрола” и т.н.

Всички тези решения са ефективни, но с краткосрочно действие – отминават. Единствено постоянно действащо е появата на коментар, от където нови хора те намират или ти ги намираш.
А за това коментарът не трябва да е „коментар” за да се масовизира за употреба.

Какво имам предвид:
Comment е точно преведена като „коментар” от няколкото ú значения (съществително – бележка, забележка, мнение, коментар, критика, анотация и даже клюки; глагол – изказвам мнение, коментирам, тълкувам, правя обяснителни бележки). Много си е на място във форуми и специализирани сайтове.

И никак, ама никак в блоговете!

Друго трябва да пише там: „Кажете”, „Имате думата”, „Вие сте”, „Ха кажете” 😀
Сигурно ще предложите и много по-подходящи.

Не трябва ли да повдигнем въпрос пред авторитетните органи? Че от тези „коментари” в официални костюми и с вратовръзки ми дойде до гуша!

Ние сме по дънки!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • nofearinc  On 17 април, 2009 at 11:00

    В споменатите видове общуване – блогове, сайтове, форуми – има 2 вида роли: публикуващ и читатели. Обикновено един човек (или представител на институция) обявява нещо, било то събитие, вест, изследване или друго виждане, което бива прегледено от неопределен брой хора.

    И те коментират. Дават мнения, критики; оставят бележки. Главната тема е посочена от писателя на публикацията – а те са свободни да дискутират по или около темата. Коментар, та дрънка. 🙂

  • vilford  On 17 април, 2009 at 16:50

    Vilford вмята:

    Ех, Графе, Вие щом сте по дънки пак добре – аз пред компютъра обикновено съм по пижама…
    😛 😀 😉

  • Графът  On 17 април, 2009 at 20:10

    nofearinc, не мисля така, приятелю. Да се слагат под общ знаменател блог и форум е равносилно да се каже, че да си на гости и на събрание е едно и също. Разбира се, че и в блоговете имат място коментарите – когато има какво да се коментира. Но имат място и приятелските реплики, защото блоговете са интимни страници. Колкото и да им се иска на някои да ги направят официални „медии”. 😉

    vilford, това с дънките го написах повече от благоприличие. И аз съм най-често по анцуг пред компютъра. 🙂

  • nofearinc  On 17 април, 2009 at 20:12

    Знам ли, зависи от гледната точка. Впрочем, форумите, за които аз се сещам, имат ‘отговори’, а не ‘коментари’ (от английското reply, което е заложено в повечето системи). 🙂

  • Муниконтин  On 17 април, 2009 at 23:05

    Графе, отдавна си мисля същото, но отивам и по-далеч 😉 Бих предпочела сама да определя какво да пише, даже сама да мога да си го напиша към всяко мое писание… 😀

  • Mari-ana  On 18 април, 2009 at 16:07

    Има блогове където можеш да промениш надписа на коментарите. Мисля, че в блогспотовските, или тези със самостоятелните домейни. В уърдпресчо не може. Но сте прав, Графе. И мен ме дразни. Може пък да се опълчим като започваме всеки „коментар“ с репликата „не е коментар“. 😉

  • astilar  On 18 април, 2009 at 18:45

    Съгласна съм! Повтарям мнението на Муниконтин. 🙂 Предлагам Вили (по пижама) да пише на поддръжката на Уърдпрес, че се познават вече 😉

  • Графът  On 18 април, 2009 at 20:47

    Присъединявам се, astilar.
    Значи молим Вили да предложи на Уърдпрес и надписа за коментари да може да се редактира.
    Това е най-добрият вариант.

  • Муниконтин  On 18 април, 2009 at 22:11

    Ехааа! 😀 Сговорна дружина! 😀
    Пък току виж, че сме повдигнали планината 😉

  • vilford  On 20 април, 2009 at 12:39

    Eхей, дружината, Вили за да се договори с Уърдпреса ще трябва да е по много по-оскъдна пижама и с много по-оскъдна възраст. Дали да не делегираме тази отговорност на младото поколение? 😉

  • Графът  On 21 април, 2009 at 06:07

    Ами ако трябва, Вили, може да се пожертва пижамата. Идеите искат жертви… 😀
    Колкото до другото – възрастта си е възраст, ама опитът е много важно нещо. 😉

  • Mari-ana  On 21 април, 2009 at 09:21

    Възрастта не е проблем Вили, когато притежаваш чар, чувство за хумор и дар слово. 😀 По-оскъдната пижама ще ти я подарим ние, сговорната дружина. Ти само свърши работата. 😉
    Честит Великден на всички! 🙂

  • Муниконтин  On 21 април, 2009 at 11:47

    И от мен! Да сте живи, здрави, много успешни и все засмяни! 😀

  • Gabfest  On 21 април, 2009 at 20:25

    Евала Графе!:) Голям си симпатяга да знаеш! 🙂 Аз написах „Изкажи се свободно!“ и много си ми харесва… :)А ти си една млада душа, която определено радва читатвлите си!

  • вили  On 21 април, 2009 at 23:50

    Хе хе, не е коментар, а само намигване, че съм се отбила и аз при сговорната дружинка! 😛

  • Муниконтин  On 22 април, 2009 at 00:07

    Здрасти, Вили! И това не е коментар 😉 😀

  • Графът  On 22 април, 2009 at 00:17

    Така ми харесвате! 🙂
    Живи и здрави бъдете!
    Благодаря, Gabfest! Държа се още… 😀

  • Uzi  On 23 април, 2009 at 09:49

    A аз се включвам само, за да кажа „Здрасти!“ 🙂

  • Silvana  On 23 април, 2009 at 11:25

    Хванахте ме натясно….тайничко,но упорито се вмъквам в този прекрасен блог и ни вопъл ни стон до този момент.Сега е времето да кажа здравей Графе и благодаря!

  • Графът  On 23 април, 2009 at 18:14

    Здравейте, Uzi!
    Здравейте, Silvana!
    Голямо удоволствие е да „виждаш“ гостите си!

  • bolgar  On 23 април, 2009 at 18:50

    Браво, голяма работа си в блогването. Аз днес си регнах блога и се надявам един ден той да стане посещаван и коментиран като твоя, живот и здраве 🙂

  • Графът  On 23 април, 2009 at 22:00

    На добър час, bolgar, успех!
    Началото Ви е интересно и обещаващо!

  • LeeAnn  On 29 април, 2009 at 10:20

    🙂
    Графе, мен лично, задържането на коментари за одобрение не ме дразни.
    Все пак блоговете са лично пространство и има хора, които не обичят някой да влиза в дома им, когато те отсъстват.

    Когато навремето с Ники мислихме какви ограничения върху коментарите трябва (и дали трябва) да се въведат в блога, си измислихме собствени правила.

    До скоро се питах дали правилата ни не са твърде ограничителни и дали това не „гони“ свестни коментари от блога. Спрях да се притеснявам за свестните едва когато правилата изгониха нагли и недобронамерени коментатори.

    Аз съм сигурна, че всеки, който иска да сподели нещо усмихнато, ще намери начин да го направи.

    П.П. Признавам си, че не прочетох всички коментари. Извинявам се, ако дублирам нечие мнение 🙂

  • Графът  On 29 април, 2009 at 11:05

    LeeAnn, одобрението на коментари мен също не ме дразни и не срещу това са моите разсъждения. Въпросът за контрол всеки решава лично. Засега аз се справям и без ограничения.
    Основното е, че реплика под някоя публикация е най-добрия начин за разширяване кръга от гости, защото се създава двустранна връзка – виждайки непознато име аз винаги отивам „на гости” да се запозная с новия ми посетител. А думата „коментар” действа малко стряскащо. Като прибавим и изискването за имейл…
    Факт е, че посетителите ми са над 60 хил., а коментарите 2338 с моите отговори заедно. Ако ги преброя като личности ще бъдат още много пъти по-малко.
    Това означава само едно: голяма част от моите посетители са останали неизвестни за мен. Не виждам логика да е така, безсмислено е.

  • Любомир  On 23 май, 2009 at 15:47

    Не знам къде да попитам, за това ще го направя тук. Искаш ли да „сприятелим“ блоговете си? Мини през моя и кажи ще те добавя в „Приятели“ веднагически 😉

  • Графът  On 24 май, 2009 at 11:25

    Благодаря, Любомир, за предложението! С удоволствие – вече Ви сложих в блогрола и в най-скоро време ще се разходя при Вас. 🙂

  • Любомир  On 24 май, 2009 at 12:59

    Добре, ей сега и аз ще ви добавя в моята секция с „Приятели“. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: