Daily Archives: 17 април, 2009

Коментари

Отваряш блог. Четеш нещо забавно, интересно, любопитно. Нечие поетично или литературно произведение. Спомен как деца отмъщават за едно бездомно куче. За щастието да си майка на две дребосъчета, които сладко те въртят на шиш. За…и за…и за…
Харесало ти е, понечваш да реагираш с някоя реплика или дори само с усмихната муцунка. И…
…под четивото пише „n коментара по …”. Или даже се отваря отделно каре с надпис „оставете Вашия коментар”, а след това и „коментарът чака одобрение”!

Ама чакайте бе, хора! Писанието, което прочетох току-що не е за „най-корумпираното правителство”, нито за „голямото четене”, нито даже за „времето дали го има” или няма. Какъв коментар да пиша, просто исках да се усмихна на автора и да му кажа „Здравей, приятно ми е! Бях тук, сигурно пак ще намина.”!
Исках, но не писах. Както в повечето случаи и вие не пишете. От респект към сериозната дума „коментар”…

В същото време ние сме се „запознали” най-често именно от коментар. Основно така се създават приятелските и читателските кръгове. Обади се някой непознат, отидеш при него да го видиш кой е и тръгне. Много по-сигурно от всевъзможните блог-класации, игри и подобни.

А това е въпрос, който всички вълнува. Дори и тези, които не се интересуват особено от „известност”. При това интересът е двупосочен – как мен да ме намерят тези, за които бих бил интересен и как аз да не изпусна някой интересен човек. Можеш ли да обиколиш не знам колко си хиляди блогове (само българските!)?

Това е проблем, на който ту един, ту друг се опитва да намери решение. Игра „Препоръчай на приятел”, „Любими от микроблога”, „Нови попълнения в блогрола” и т.н.

Всички тези решения са ефективни, но с краткосрочно действие – отминават. Единствено постоянно действащо е появата на коментар, от където нови хора те намират или ти ги намираш.
А за това коментарът не трябва да е „коментар” за да се масовизира за употреба.

Какво имам предвид:
Comment е точно преведена като „коментар” от няколкото ú значения (съществително – бележка, забележка, мнение, коментар, критика, анотация и даже клюки; глагол – изказвам мнение, коментирам, тълкувам, правя обяснителни бележки). Много си е на място във форуми и специализирани сайтове.

И никак, ама никак в блоговете!

Друго трябва да пише там: „Кажете”, „Имате думата”, „Вие сте”, „Ха кажете” 😀
Сигурно ще предложите и много по-подходящи.

Не трябва ли да повдигнем въпрос пред авторитетните органи? Че от тези „коментари” в официални костюми и с вратовръзки ми дойде до гуша!

Ние сме по дънки!

%d блогъра харесват това: