Daily Archives: 8 април, 2009

Ученически магарии

Винаги ги е имало. И вчера, и онзи ден, и преди повече от 90 години. Ученическата енергия е толкова голяма, че не може да се удържи от никакви дисциплинарни правила – все ще избие нанякъде. Въпросът е накъде. Пак добре, когато е в пакости и бели, че избие ли в агресия страшно става. Не е по ученически, виждаме го…

За такива, отколешни ученически изпълнения, ще разкажа. От ученическите години на баща ми през второто десетилетие на миналия век.
Истории, които аз пък помня от моето детство от негови разкази. Само да не си помислите, че ме е учил на магарии – разказваше ги когато се събереше в къщи компанията и им идваше настроение за разни весели истории.

По него време (бащиното, не моето 🙂 ) момчета и момичета са учели поотделно в отделни училища. И в двете истории участват момчета, но дали в една и съща година и в кой клас не мога да кажа.

Имали учителка, която си обичали. Добра била. Един ден я извиква някой от час. Излиза тя и започва разговор отвън на притворена врата – да не се разлудуват учениците. Разговорът ли се е проточил, те ли са били пъргави в мисленето, но на някой му хрумнало да си направят шега с нея. Бързи са били от речено до сторено – отварят прозорец, измъкват се в пълна тишина през него до един (стаята е била на приземен етаж) и го притварят колкото е възможно за да не личи. И, разбира се, пускат по едно оче иззад перваза да видят ефекта.
Свършила учителката разговорът, влиза гърбом с последните думи, обръща се и замръзва. В стаята няма жива душа! Останала минута неподвижна, прекарала ръка през лицето си, доближила до близкия чин и попипала седалката. И излязла.
И тук станало ясно, че в бързината добре измислили шегата, ама забравили да намислят края, как ще излязат от нея. Може би са си представяли, че тя ще се засмее весело и ще каже „Палавници такива, влизайте бързо!”.
Момчетата останали като попарени. Не знаели какво да правят, работата явно отивала на играчка-плачка. Обичали учителката си, не искали да я обидят, искали само да се пошегуват.
Как са се развили събитията през деня не знам. Но изход учениците намерили!
Вечерта целия клас начело с няколко цигани музиканти и огромен букет цветя набрани по градините на Сливен направили серенада на учителката! Махалата се събрала, „браво” им казали, тя излязла при тях и извинението им било прието с усмивка и разбиране.
Наистина е била добра учителката…
Предполагам, че тя дори е била щастлива – на нейно място аз бих бил.

Втората история не е с щастлив край, но и учителят е бил от друг сой.
Всички сме имали през ученичеството по някой учител, който мрази децата. За когото часовете са тегоба, но и за учениците са мъчение.
Имали и те такъв. Който, освен всичко останало, имал навика да се обръща към тях с „магарета”.
Дошло им байгън. И измислили отмъщение.
Един ден докарали едно магаре. В междучасието преди неговия час го вкарали в стаята и го скрили зад вратата.
Влязъл учителят стремглаво без да поздрави, хвърлил дневника на катедрата и обръщайки се с думите „Днес, магарета…” видял магарето, което кротко го гледало от ъгъла. 😀
Резултатът бил плачевен – по настояване на учителят класът бил разформирован и пръснат по другите класове.

Така де, срещу такива лоши колективи са вземали крути мерки още от време оно! Къде ще му излезе края, ако всички почнат да вкарват магарета в клас. Това да не е парламент!…

%d блогъра харесват това: