Кафе, кафенета, кафеджии

и най-младия ми реален приятел.

Звъни отдолу сестра ми.
– Слез да се видим в кафето – казва тя по домофона.
Слизам, сядаме в кафенето под нас и аз, леко разтревожен, я питам защо не се качи горе ами тук се срещаме. Какво тайно има да ми каже.
– Нищо – успокоява ме тя – ама тук някак разговорът ни е по-концентриран.
Замислих се.

Среща – най-разпространения начин за социален контакт, без какъвто хората не могат.
Човек често участва в срещи. Случайни, уговорени, с приятели, познати, за запознаване, делови „на крак”, и т.н. Обикновено срещата обсебва вниманието и избутва на заден план обстановката. „Да седнем някъде”. А се оказва, че „някъде” съвсем не е маловажно как ще протече разговора и срещата.
В къщи – ами това си е гости, дори когато сестра ти идва. С всичките изисквания към участниците.
В ресторант – подходящ час, достатъчно време, меню, сервиране, консумиране – куп разсейващи елементи.
В кафене – най-изчистено от „странични смущения”. Поръчвате чашка кафе и срещата (разговорът) е изцяло във фокуса.

Кварталът ни се оказа „кафеджийски”. Започнах да пресмятам – в карето от съседни пресечки „на един поглед разстояние” на 9 места може да пие човек кафе, 3 от които са истински кафенета с масички.

Аз, обаче, от година и нещо зиме-лете всяка сутрин около 8 съм пред Monte Negro. „Пред”, защото не е от истинските кафенета, а чудесно магазинче за кафе. Няма масички, кафето си го пием на крак навън на тротоара. Но правят най-доброто кафе и продавачките са … а бе, отдавна са ми истински приятелки! И те излизат с чашка при нас на приказка. „При нас”, защото обикновено сме няколко накуп – ранобудни съкварталци, продавачки от съседните магазини, кучкари с кучетата на път за разходка и т.н. Сутрешна „раздумка” в действие! 😀
Постоянните (по това време) минувачи приятелски ме поздравяват – даже с една твърде важна държавна личност си пожелаваме с усмивка „приятен ден” всяка сутрин преди да се качи в служебната кола (живее в съседство). Без да сме се запознали! Изчезна ли по някаква причина за известно време след това ме посрещат като завърнал се от далечно пътешествие. 😀
В къщи се шегувам, че сутрин отивам да сложа пръст на пулса на квартала. 🙂

Всички тези приказки ги изприказвах за да разкажа за най-младия ми реален приятел.

От постоянните минувачи има интересна двойка. Майка и син. Всяка сутрин минават по едно и също време на път за детската градина. Майката е точно покритие на понятието „чаровна” – весели очи, сърдечна усмивка. Малчуганът странно съчетание на общителен и същевременно авторитетно сериозен – усмихва се само когато има защо. 😉
Преди година Вики (казва се Виктор) първи ми направи впечатление. Държеше да влезе всяка сутрин в магазинчето за да поздрави продавачката. Но си стисваше най-напред нослето с ръка – против силната миризма на кафе. 😀
Закачих го веднъж, започнахме да разменяме по някоя дума, показваше ми някоя дребна играчка, която носи за градината като ми я демонстрираше по перваза на витрината… И така всяка сутрин. Сприятелихме се постепенно в едно предсказуемо всекидневие. Отношения, които наглед имаха реалност на определеното място в определения час. Докато се случи нещо, което не очаквах и което много ме трогна.

Известно време „отсъствах” на сутрешните сбирки по стечение на обстоятелствата. Срещнах Вики и майка му случайно. Той се втурна радостно към мен и започна да ме разпитва защо ме е нямало! Майка му забеляза изненадата ми, засмя се и ми обясни, че разпитвал за мен… Ето ти тебе „реалност на определеното място в определения час“!

Сега редовно се виждаме сутрин – уточнили сме графика на движение. 🙂 И денят ми някак става светъл от сутринта…

Оказа се, че 70 години разлика не са пречка за приятелство!

Ето моя най-млад приятел Вики:

vikiСериозна усмивка! 🙂

kiki3-127

kiki3-082

kiki3-161 По маршрута за детската градина

kiki3-162 Тая Баба Марта все сърдита!

d0bcd18ad0b6d0b5d182d0b5-d0b7d0bdd0b0d18fd182-d0b7d0b0d189d0be мъжете знаят защо! 😀

Допълнение на 08.04.2009. Рисунки на Вики специално за мен!

img026

img029

Продължение октомври 2010

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • mislidumi  On 18 март, 2009 at 11:45

    Мили Графе, много обичам квартални истории, а тази е една хубава… 🙂

  • tuareg70  On 18 март, 2009 at 12:20

    История на едно приятелство,приятно и поучително,красив начин да започнеш деня….

  • nofearinc  On 18 март, 2009 at 14:32

    „странно съчетание на общителен и същевременно авторитетно сериозен“ – впечатляващо определение 🙂
    Малчуганът е много сладък – а и от малък си го научил на спазване на график 😉

  • Графът  On 18 март, 2009 at 14:52

    Не съм го научил аз, а той мен. 😀
    Наистина е сладуран.

  • kenkal  On 18 март, 2009 at 15:27

    Хубава история 🙂

  • Графът  On 18 март, 2009 at 19:32

    tuareg70, наистина е добро начало на деня. Като го видя да се задава подскачайки по тротоара… 😀

    Драга mislidumi, кварталните истории са живота…

    Благодаря, kenkal!

  • Муниконтин  On 18 март, 2009 at 22:02

    Страхотно хлапе! А в това, че сте приятели, няма нищо чудно! Възрастта не играе в този случай! Приятелство е това! 😀

  • deni4ero  On 18 март, 2009 at 23:23

    мене пък ме размисли размишленията за кафенетата … детенцето е страхотно, усеща се как зарежда …

  • вили  On 18 март, 2009 at 23:48

    Много хубав разказ отново! А хлапето е толкова сладко!
    И аз като Деничеро се замислих за кафенетата. И може би със сестра Ви се срещате в кафене, защото така сте на неутрална територия и за двамата(е, Вие пак сте с предимство – в квартала ви е кафенето).
    Хубаво е човек да има с кого да пийне едно кафе сутрин и да се зареди с положителни емоции за деня. 😛

  • mikiblue  On 19 март, 2009 at 09:21

    много истина има в мислите ви, Графе.

    аз също се замислих (нищо, че ми е противопоказно :mrgreen: ), според мен най-хубавото „виждане“ и раздумка се получават не в кафетата и около тях, а по време на разходка. дали по улиците, дали в парка, дали някъде другаде, няма значение. някак тогава се получава най-добре. поне аз имам това усещане.

    а и се присетих за една случка, която съм разказала тук 😀

  • Графът  On 19 март, 2009 at 09:34

    Всъщност „раздумка” може да се получи навсякъде, да се сложи правило просто е невъзможно. На опашка, на спирката, даже и такъв „уникален” случай като разказаната от mikiblue случка (между другото, подобни закачки на дете от предна кола съм имал и аз).
    Май единственото условие си остава личната нагласа „да се поеме предложената нишка”

  • Sima  On 23 март, 2009 at 01:11

    Мили Графе, е сега вече паднахме!!!! Как е възможно подобно съвпадение!? Ама, това е нашия Виктор! Внукът на нашшя съсед, с когото се сприятелихме веднага след като се видяхме за първи път. И не просто, че си приличат по външност, но са почти на същата възраст (нашия Виктор мисля е малко по-малък), същото излъчване, сериозна усмивка…че чак и същото име!

  • Муниконтин  On 23 март, 2009 at 10:29

    Е, не! И аз паднах! 😀 Sima!Пуснете някоя и друга снимка! Пък и някой и друг ред! 😉 Не ме оставяйте да умра от любопитство! 😀
    Моооооля!

  • Jaguar  On 23 март, 2009 at 13:09

    Кафенето е важна част от нашата култура, то си е част от бита. Много симпатична статия и много вярно сте определили кафенето като място, където може да се измери „пулса на махалата“. Поздрави на малкия ви приятел 🙂

  • Bain  On 27 март, 2009 at 19:44

    Не мога да опиша колко ме зарадва тази публикация. Тъкмо имах нужда от нещо забавно, весело, като цяло сладко. Нещо, което казва „Уют“. И започвам да си кликвам на блогрола, и стигам до тук, където пише „Моя най-малък приятел“. После се усещам как си седя и се усмихвам мило на компютъра, докато си пия топлия шоколад…

  • Графът  On 27 март, 2009 at 20:51

    Благодаря, Bain, зарадвахте ме с толкова мил коментар!

  • morrt  On 14 април, 2009 at 09:44

    Случайните познанства са в основата на най-силните приятелства. Лично мнение.
    Уважаеми Графе, прекарвам изключително приятно времето си в наваксване на пропуснатото от Вашия блог. За което Ви благодаря.

  • Графът  On 14 април, 2009 at 10:09

    Благодаря Ви и аз, morrt, за вниманието.

  • Яна  On 3 май, 2009 at 23:40

    Искам да кажа единствено: Благодаря!!! Това което правите е прекрасно 🙂 Благодаря и за това,че има такива хора като вас!!! 🙂

    С уважение: лелята на Вики

  • Графът  On 4 май, 2009 at 00:58

    Благодаря Ви, Яна, за хубавите думи!
    Да ви е жив и здрав Вики, да ви радва! Чудесно умно момче е!

  • Яна  On 4 май, 2009 at 23:28

    🙂 От вашата уста в на господ ушите 🙂 Желая и вас да радва и вдъхновява,така както до сега!!!
    Много успех и здраве и се надявам някой ден да се видим на кратка раздумка с чаша кафе в ръка! 🙂

  • Графът  On 5 май, 2009 at 07:04

    С удоволствие, Яна, благодаря!

  • petkovagergana  On 9 януари, 2014 at 11:09

    Да! Приятелствата са най- ценната опорна точка, особено за стрелците:)
    А какво става сега с Вики? Имаш ли информация? Обичам разказите с продължение…

    • Графът  On 9 януари, 2014 at 12:47

      Колкото и невероятно да е, приятелството ни продължава! Не се виждаме ( http://wp.me/p9rCf-vh ), но поддържаме връзка по скайпа и имейл. От време на време Вики и майка му минават през кафето и оставят почерпка за мен с бележка. Ето такава:
      Вики 2012 май

      Последната от преди няколко дни:
      Вики и майка му НГ 2014

Trackbacks

  • By Как си? « Графът on 23 юни, 2011 at 12:26

    […] връщане в приятелско шеговитата атмосфера на Monte Negro. Добре стана – продължихме да остроумничим на тема […]

  • By Графът on 23 юни, 2011 at 16:51

    […] Реших да отговоря нестандартно на най-стандартния въпрос, в отговор на който не се очаква нищо, доколкото се е превърнал се във формалност. Заради по-бързото връщане в приятелско шеговитата атмосфера на Monte Negro. […]

  • By Крушите, които… « Графът on 18 декември, 2011 at 19:37

    […] сутрин през миналата седмица, още преди да вляза в Monte Negro  виждам през стъклото на витрината продавачката и […]

  • By Жена « Графът on 7 ноември, 2012 at 01:13

    […] около 2 месеца на сутрешната среща в Monte Negro Мариана ми се оплака, че нещо лошо се случва с Линда, […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: