ГрафътВторото висше вече е факт.
Браво, мило мое момче!
Да си жив и здрав и да имаш много, много щастие и успехи в живота!
Заслужаваш го!
На добър час!
Целувам те,
дядо ти
Колко усилия има в тия хартишки и цилиндри!
Ние сме!
Грейнали…
Истинските Обединени Нации!
Първи и най-важен за нас – темата беше икономиката. Ще продължим ли да изплуваме лека-полека или пак ще тръгнем към дъното. Колко ще ни удари кризата и кого от нас.
Снощният дебат между БСП и ГЕРБ отговори на някои важни мои предизборни въпроси.
Едни срещу други застанаха управляващите ни последните 4 години и евентуално (такива са засега прогнозите) управляващите ни след лятото. Лидерите бяха с придружители от икономическите си екипи – би трябвало най-опитните, способни да реагират адекватно в един дебат.
Как видях едните и другите.
Съвсем логично БСП застана с известна компетентност по въпросите – нали това ú е било работата. Данни за направеното, за проблемите, какво трябва да се направи по-нататък. Това ми беше известно, а и го очаквах. Предполагам и останалите зрители.
ГЕРБ, за съжаление, не отговори на очакванията ми. Екипът, който придружаваше г-н Бойко Борисов, беше слаб. Отговаряше с политически шаблони (а това беше работа на Б.Б., а не тяхна) и никаква точна конкретика – не можаха да отговорят дори на съвсем конкретни въпроси на водещите, които се опитаха да им помогнат по този начин. В крайна сметка сами си признаха, че още нямат нищо твърдо уточнено по управленческата си икономическа програма, „още се обсъждала” по тяхно признание, като я поставиха под въпрос Това ги направи много уязвими и позволи „доброжелателни” съвети на финансовия министър като към деца.
Като цяло:
Дебатът премина неочаквано за мен доброжелателно – останах с впечатлението, че двамата лидери (яростни врагове доскоро) през по-голямата част си разменяха комплименти и съчувствия.
Управляващите разчитат на бай Тошовото „да се снишим, докато мине бурята”. За по-слаби напъни на вятъра са готови, за торнадо знаят,че няма да удържим. Надеждата е, че не сме в зона на смерчове и няма да попаднат в одреманата компания на европейските държавни лидери. Знаят твърдо (финансовият ни министър е достатъчно опитен!), че когато наоколо танцуват смерчове не е време за никакви ремонти на покрива, а само за укрепването му.
Струва ми се, че и кандидат-управляващите съзнават същото, затова изпаднаха в положение да коригират собствените си наскоро изявени намерения – което за мен е обнадеждаващо. Те са в трудно положение – в тази обстановка няма възможност за работещи резки алтернативи така необходими в предизборна обстановка.
Накрая нещо, което като че ли започва да добива някакви бледи контури. Няколко пъти от БСП подхвърляха „с Костов ще управлявате”, нито веднъж Бойко Борисов не защити подобаващо бъдещия си коалиционен партньор. По-скоро му беше неприятно напомнянето на тази връзка. Нещо повече: късмета да има последен думата не използва за да „разгроми” противника си по бат’Бойковски, та това да остане в съзнанието на зрителите. Вместо това за финал той разви подробно „идеята” как той и г-н Станишев могат да направят заедно много за България като членове на двете най-големи партии в Европейския парламент.
Интересен нюанс, който идва след последните съвещания в НП. Трудно е да се приеме като случайност…
и най-младия ми реален приятел.
Звъни отдолу сестра ми.
– Слез да се видим в кафето – казва тя по домофона.
Слизам, сядаме в кафенето под нас и аз, леко разтревожен, я питам защо не се качи горе ами тук се срещаме. Какво тайно има да ми каже.
– Нищо – успокоява ме тя – ама тук някак разговорът ни е по-концентриран.
Замислих се.
Среща – най-разпространения начин за социален контакт, без какъвто хората не могат.
Човек често участва в срещи. Случайни, уговорени, с приятели, познати, за запознаване, делови „на крак”, и т.н. Обикновено срещата обсебва вниманието и избутва на заден план обстановката. „Да седнем някъде”. А се оказва, че „някъде” съвсем не е маловажно как ще протече разговора и срещата.
В къщи – ами това си е гости, дори когато сестра ти идва. С всичките изисквания към участниците.
В ресторант – подходящ час, достатъчно време, меню, сервиране, консумиране – куп разсейващи елементи.
В кафене – най-изчистено от „странични смущения”. Поръчвате чашка кафе и срещата (разговорът) е изцяло във фокуса.
Кварталът ни се оказа „кафеджийски”. Започнах да пресмятам – в карето от съседни пресечки „на един поглед разстояние” на 9 места може да пие човек кафе, 3 от които са истински кафенета с масички.
Аз, обаче, от година и нещо зиме-лете всяка сутрин около 8 съм пред Monte Negro. „Пред”, защото не е от истинските кафенета, а чудесно магазинче за кафе. Няма масички, кафето си го пием на крак навън на тротоара. Но правят най-доброто кафе и продавачките са … а бе, отдавна са ми истински приятелки! И те излизат с чашка при нас на приказка. „При нас”, защото обикновено сме няколко накуп – ранобудни съкварталци, продавачки от съседните магазини, кучкари с кучетата на път за разходка и т.н. Сутрешна „раздумка” в действие! 😀
Постоянните (по това време) минувачи приятелски ме поздравяват – даже с една твърде важна държавна личност си пожелаваме с усмивка „приятен ден” всяка сутрин преди да се качи в служебната кола (живее в съседство). Без да сме се запознали! Изчезна ли по някаква причина за известно време след това ме посрещат като завърнал се от далечно пътешествие. 😀
В къщи се шегувам, че сутрин отивам да сложа пръст на пулса на квартала. 🙂
Всички тези приказки ги изприказвах за да разкажа за най-младия ми реален приятел.
От постоянните минувачи има интересна двойка. Майка и син. Всяка сутрин минават по едно и също време на път за детската градина. Майката е точно покритие на понятието „чаровна” – весели очи, сърдечна усмивка. Малчуганът странно съчетание на общителен и същевременно авторитетно сериозен – усмихва се само когато има защо. 😉
Преди година Вики (казва се Виктор) първи ми направи впечатление. Държеше да влезе всяка сутрин в магазинчето за да поздрави продавачката. Но си стисваше най-напред нослето с ръка – против силната миризма на кафе. 😀
Закачих го веднъж, започнахме да разменяме по някоя дума, показваше ми някоя дребна играчка, която носи за градината като ми я демонстрираше по перваза на витрината… И така всяка сутрин. Сприятелихме се постепенно в едно предсказуемо всекидневие. Отношения, които наглед имаха реалност на определеното място в определения час. Докато се случи нещо, което не очаквах и което много ме трогна.
Известно време „отсъствах” на сутрешните сбирки по стечение на обстоятелствата. Срещнах Вики и майка му случайно. Той се втурна радостно към мен и започна да ме разпитва защо ме е нямало! Майка му забеляза изненадата ми, засмя се и ми обясни, че разпитвал за мен… Ето ти тебе „реалност на определеното място в определения час“!
Сега редовно се виждаме сутрин – уточнили сме графика на движение. 🙂 И денят ми някак става светъл от сутринта…
Оказа се, че 70 години разлика не са пречка за приятелство!
Ето моя най-млад приятел Вики:
Сериозна усмивка! 🙂
По маршрута за детската градина
Тая Баба Марта все сърдита!
мъжете знаят защо! 😀
Допълнение на 08.04.2009. Рисунки на Вики специално за мен!
Наистина, що за година е тая? Препълнена с петък 13-ти!
Миналия месец имаше, тоя пак. Стига, де!
Остава до края ú да ни натресат и 13 избора…
Че сме дали, дали сме! Ама знаем ли какво?
„Всичко вече е казано, но не от всички!”
Както скучаех, затормозен от сърдитата Баба Марта (кой я разсърди, а?) ми хрумна нещо за всеобщите ни познания. За откритията, например. Всички знаем, че еди какво си е еди какво си – на доверие! А дали е така, кой ще ти каже – както се пееше в една известна песничка. 🙂
И, като в поговорката за вълка, реших да се поровя сам. За нашенските открития като начало. От баш нашенци правени, без тия дето имат в кръвта си по малко български ген та си ги пишем българи. 😉
Интересни неща изскочиха! Някои даже не ги знаех.
@ Няколко хилядолетия преди Христа прабългарите създават една от най-точните системи за измерване на продължителността на Земната година. Прабългарският календар е признат официално от ЮНЕСКО за най-съвършения в света. (Така пише из нета, честна дума!)
Последните изследвания показват, че началото на календара се отнася към 5505 пр.Хр. Календарът прилича на китайския, но е по-древен. Негов двойник се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море. В земите им била въведена нова система на летоброене – сакска ера с начало 78 г.от н.е. – годината на идване на саките в Индия. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположениена Юпитер сред съзвездията от еклиптиката. Ето прабългарския календар:
@ В некрополите край Варна са открити златни предмети на 6000 години, които са признати от историческата наука за най-старото обработено злато в света. Варненският некропол е датиран във втората половина на V хилядолетие пр.Хр. и принадлежи на каменно-медната епоха.
Попаднах на интересна статия от д-р Любомир Цонев, който не е археолог, а физик, старши научен сътрудник в Института по физика на твърдото тяло на БАН. Горещо ви препоръчвам да я прочетете, има и уникални снимки. И е много „четлива”! 😀 Не си струва да я развалям с преразказване – става дума за култура много преди египетската.
@ През 1969г. българският изобретател Петър Петров създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Само преди 40 години!
Часовникът е пуснат на пазара през 1971 с марката Пулсар (Pulsar) и струвал $2100.
@ През 1905 г д-р Стамен Григоров открива млечнокиселата бактерия „Lactobacillus bulgaricus“. Тя се използва за производството на уникалното българско кисело мляко.
Това е което може би знаете. Ама не е точно така!
Наистина Стамен Григоров открива млечнокиселата бактерия „Lactobacillus bulgaricus“, само че не е още „д-р”, а студент! Не само нея, а и Стрептококус термофилус (Streptococcus salivarius subsp. thermophilus) – единствената безвредна за човека стрептококова бактерия, която също участва в заквасването на млякото.
Ето първооткривателската статия:
Grigoroff, Stamen. 1905 Étude sur une lait fermenté comestible. Le “Kissélo mléko” de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genéve. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université.
@ И още нещо интересно, свързано с киселото мляко. Един от първите пробиотици в света е разработен от проф. Никола Александров през 80-те години на XX век в България именно на базата на Лактобацилус булгарикус. Той представлява свръхконцентрат на кисело мляко — изсушено кисело мляко, съдържащо само полезната част без излишния „баласт“, както и разградени белтъци и всички аминокиселини в подходяща за усвояване форма.
@ Акад. Георги Наджаков е българина във физиката. Благодарение на неговото откритие за фотоелектретното състояние на веществата днес има ксерокс, тв екрани без вакуумна тръба, снимки от космоса и т.н. Откритието е направено 1937-ма година и е първото официално регистрирано българско откритие!
@ Известен като „феномена на века“, шестият тон на сърцето е открит от д-р Иван Митов. Той прибавя към звуковата мелодия на сърцето шести тон и става вторият от най-големите български откриватели след акад. Георги Наджаков. Това откритие променя развитието на съвременната кардиология.
Тук се сблъсках с куриоз – макар, че става дума за нещо съвременно, малко се знае с точност. Например за година на откритието срещнах 1955-та и 1982-ра. Това за едно от големите български открития! Според мен вярна е първата година.
@ Третата световна технология с български произход (след киселото мляко и фотоелектретите) е методът на леене с газово противоналягане на акад. Ангел Балевски и проф. Иван Димов. Патентована е във всички държави. По този метод днес се леят от колела за танкове до алуминиевите джанти на съвременните коли.
@ Ще завърша с още едно, съвсем прясно откритие – през 2003 г. проф. Димитър Съселов и екипът му откриват най-отдалечената планета, известна на астрономите до сега. Тя се намира на 5000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец и е наречена OGLE-TR-56b.
Тук спирам. Както ровичках пъшкайки из нета, гледам „Една жена” свършила работата и ми се усмихва с 9-кратна усмивка! Запленен като Одисей оставам тук.
А който е любопитен да узнае още много интересни истории – като тази за Асен Йорданов главен конструктор на летящите крепости Боинг Б-17, Боинг 29 Суперфортрес и още, на чиято врата пишело до края „Асен Йорданов – български пилот авиатор” – да заповяда в Сайтът на Една Жена.
Цитати за войната.
„Ако нашите войници се замислят, никой няма да остане в строя.” Frederiko la 2a, reĝo de Prusio
„Когато маршируват краката изпразва се духът.” Маршал Lyautey
„Войната – изкуството да се убива масово и да се прави със слава това, което направено единично е престъпление.” Jean Henri FABRE, френски ентомолог, поет, хуманист
„Вярват, че умират за Родината : умират за фабрикантите.” Анатол Франс
„Трябва да си безчувствен за да успееш в армията.” Маршал Монтгомери
„Войниците са хора, които не се познават и взаимно се убиват, защото други хора, които се познават добре, не могат да се разберат.” Paul VALÉRY, френски поет философ
„Каква е разликата за умиращите, сираците и бездомниците, че абсурдното разрушение става в името на тоталитаризма или на свещеното име на свободата и демокрацията?” Махатма Ганди
„Никога не се лъже повече от преди избори, през време на война и след лов.” Clemenceau
„Войната! Това е твърде важна работа за да бъде предоставена на военните.” Клеменсо
„Първата жертва на войната е вярата” Hiram JOHNSON американски политик сенатор
„Когато воюват богатите, умират бедните.” Jean-Paul Sartre
„Най-лошата от стадните институции е армията. Аз я ненавиждам. Ако някой човек може да изпитва удоволствие да марширува под звуците на маршове, аз го не уважавам. Той няма мозък, защото и гръбначния му е достатъчен. Ние трябва възможно най-бързо да премахнем този рак на цивилизацията. Аз яростно ненавиждам героизма по команда, безусловната сила и дебилния национализъм. Войната е най-недостойната работа. Предпочитам да оставя да ме убият отколкото да участвам в такава животинщина.” Алберт Айнщайн
„Ние трябва да внимаваме военно-индустриалния комплекс да не получи, умишлено или не, неправомерно развитие. Рискът катастрофално да се концентрира могъщество в опасни ръце съществува и ще продължи.” Айзенхауер, реч в края на мандата му
Афоризми на Валентин, баварски комик.
„Днес е доброто старо време на утре.”
„Всичко някога е казано, но не от всички”.
„Да се боледува не е здравословно.”
„Оптимист: човек, който гледа на нещата не толкова трагично, колкото са.”
„Изкуството е хубаво, но иска много работа.”
„Всички одумват времето, но никой не прави нещо срещу него.”
Мили жени,
Бъдете здрави, щастливи и много издържливи!
Че без вас сме за никъде…
От сърцето ми червеното, от лицата ви бялото и ще нарека мартеницата за здраве, късмет и любов!
Честита ви баба Марта – най-доброжелателният български празник!
Една година по-късно – Пак Честита Баба Марта 2010 година
La Grafo en Esperanto
Графът 