Такъми ли?

razmisli ми подаде пас в нова игра, която върви в блоговете. Този път топката се нарича „такъми”.
Такъми ли? Нещо приятно ме бодна под лъжичката – нали за мен такъми са риболовните принадлежности! Така си зная от дете. С баща ми, Бог да го прости, разчиствахме голямата маса в деня преди риболовния излет, изсипвахме на нея цялата си риболовна наличност, сядахме и с върховно удоволствие прекарвахме през ръцете си всичко до последната кукичка и плувка. През това време светът преставаше да съществува за нас. Баща ми казваше, че това за него е най-приятната част от риболова.
Колкото и да ви разправям, само риболовците ще ме разберат! Само те знаят какво означава „да си приготвиш такъмите”. А на който си мисли „какво толкова, няколко кукички, 2-3 плувки…” му предлагам да щракне ето тук 😀

Добре, ама в блог-територията надали играта е само за тапасерсеми. 🙂
За да не се изложа погледнах как я играят преди мен. И виждам всичко друго, но не и неща за рибарлък. В небрано лозе попаднах – къде са такъми, къде…
Стана ми ясно – под „такъми” се разбира любими предмети. Даже не такива, които да използваш при някоя майстория, а просто и буквално любими. Които обичаш да са ти пред очите под ръка или да знаеш, че са в джоба.
Всъщност такава е станала в процеса на разиграване – авторът ú определено има предвид рекламно представяне на разни, крайно необходими за живота джаджи – както той пише „мега-информационната вълна такъми”.
Тия необходимости не са ми необходими и не мога да бъда полезен, затова и аз реших да продължа с предметите, които ми подхранват с настроение душата.

На първо място ей този колега, който Точица ми подари преди време. Къде се е настанил сами виждате. Сериозно съм се замислил за такова боне та да сме в тон. 🙂 След като пуснах публикацията видях, че на снимката е излязъл и последният ми любим предмет, пак подарък от Точица – перлена кутийка за емфие.

diadoto-v-neta
Роднини от същото племе са му ето тези. Шпагата (която опреснява мислите 😉 ) ми е изпратена подарък от Испания преди повече от 40 години. А като другия и сега може да се купи, но този е с дълъг стаж – от как се помня пълнеше чашите на масата с руйно вино и със сигурност е по-стар от мен. Как да не го обичаш!

misliteliat-1vinocherpeca

Тази свирчица от Андите пък – подарък преди години от Васко – е винаги готова за планинска мелодия. Чуден звук има на открито!

svirka-ot-chili

Следващите 3 ще оставя в нелегалност въпреки, че от десетилетия са край мен – не е редно да публикувам квалифицирана информация. 😉 😀

>Х Х Х<

Дойде ред на нещо, което може да влезе в категорията на такъмите – ножове. От дете ми са слабост, винаги съм имал под ръка. Що държави съм превзел в детството си в играта на държави!  Какво ли не може да се майстори с нож – от воденичка в някое поточе и ветропоказател с перка (за радост на децата) до…всичко! Е, почти. 😉 Ще покажа по-интересните.

Оригинална малтийска кама (със сертификат, Точица ми я донесе от Малта), перфектно наострена:

maltiiska-kama1

Нигерийски нож незаменим за сред природата (за ловци направо мечта, но аз не съм). С кожен калъф и дебела кокалена дръжка, на големина колкото нормален туристически нож с острие 11.5 см. При необходимост – почти сабя, острие 23 см.! Люта стомана, ако знаете какво значи това.

nigeriiski-noj2

nigernoj1

Предишната ми джобна чекия. Оригинална габровска направа – с чирени от рог и косъма на две цепи! Сега е любим нож на Точица.

gabrovska-chekia

Сегашното ми джобно ножче. И то е бамбашка – на релси, вадиш го колкото ти трябва. 😀

nojche-na-relsi

Уж имах намерение да се измъкна галантно, пък ги наредих едни…
За продължение на играта приятели няма да притеснявам поименно – номинирам всички, които решат нещо да кажат и покажат след като прочетат това писание!

____________________
razmisli, пианото няма как да влезе тук – то ми е професионалния инструмент, не иде да го понижавам в ранг „такъм”. 🙂
Извинете ме за лошокачествените снимки, направих ги набързо с GSM.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • to4ka  On 28 февруари, 2009 at 15:32

    Графе, само дето за рибарлъка грешиш – я виж какво правят Алигаторите http://mysmalllibrary.wordpress.com/2009/02/25/%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%BC%D0%B8/ – не само такъми, ами и купи за докадателство!

  • Графът  On 28 февруари, 2009 at 18:59

    Хе, с алигатори може ли да се мери човек в риболов? Хеле пък с алигаторки. 😀
    Без малко да ме стресираш с тая купа, добре че на стената над главата ми виси добре познатата ти грамота „Рибар на новия век”!.. 😀

  • mislidumi  On 28 февруари, 2009 at 22:53

    🙂 Хай, Графе, и аз има същата свирчица от Андите.

  • deni4ero  On 28 февруари, 2009 at 23:14

    ауууу, как Ви завидях за тази свирка, Графе, не е истина 🙂

  • paradoxi  On 1 март, 2009 at 02:35

    Много харесах ножовете. Ако щете вярвайте, но и аз превземах държави като малка. Отказах се след един неуспешен опит да отцепя част от палеца на десния си крак. Пък и кой самоуважаващ се завоевател ще вземе палец за плячка? 🙂

    Но кутийката за емфие… Браво на Точица!

  • vilford  On 1 март, 2009 at 10:27

    Много се радвам, че „такъмите“ Ви не са полезни неща, които са Ви необходими в ежедневието, а предмети, които са свързани с хубави спомени. Хубаво е предметите да си имат своя история! 🙂

  • bogpan  On 1 март, 2009 at 12:51

    Все се надявам да изсипем “ такъмите“ на една друга маса, в една друга къща. Ако е писано. Сега жив и здрав бъдете , г-н Графе и честита баба Марта.

  • Yana  On 1 март, 2009 at 21:52

    Колко хубаво… интересно и усмихващо Много ме зариби тая игра, воайорска е малко… сякаш съм малка и ровя в сандъка на баба за съкровища!

    Честита Баба Марта, г-н Графе… дано до другата година да ни е все така слънчево като днес!

  • размишльотини  On 3 март, 2009 at 06:20

    Благодаря за продължението – всъщност всеки може да интерпретира такъмите по начин, по който си избере. Както писах при мен, разказването за тях е начин да разкажем малко за себе си през една различна призма, каквито са вещите, с които си служим, за заниманията ни, за действения ни подход към света, доколкото такъмите са инструменти. Така че професионалните също влизат – иначе аз нямаше да пиша за тетрадката 🙂

  • LeeAnn  On 4 март, 2009 at 12:11

    Графе! И аз имам такова прасенце-каничка. Спомен ми е от баба. Не вярвах, че и други хора си пазят нещо такова. Мило и топло ми стана! Наздраве! (за всички пропуснати и предстоящи мартенски празници)

  • Графът  On 4 март, 2009 at 13:32

    Странно усещане: сякаш си спомням репликите ви след като съм ви изпратил и затворил вратата… След вашите коментари имам осезаемо чувство, че сте били тук и сме разговаряли весело.
    Благодаря ви от сърце и наздраве, LeeAnn!

  • LeeAnn  On 4 март, 2009 at 13:50

    Било е!
    Аз благодаря! 🙂

  • NelPet  On 10 март, 2009 at 21:15

    o-o-o,
    semnoto kalbo
    pulno s durjavi
    kaji koja durjava
    isbirasch ti
    i ne me luji
    🙂

  • петар  On 14 април, 2010 at 20:22

    здравей много ми хареса камата, от снимката немога да преценя дали е новодел или е автетична ако някога я продаваш пиши на емаил antik_98@abv.bg поздрави

Trackbacks

  • […] “хвърлената ръкавица”, ще си позволя да цитирам Графа: “номинирам всички, които решат нещо да кажат и […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: