Животът избра мен,

а не аз него.

Това е казана между другото фраза на героинята в един непретенциозен филм, който гледах наскоро. Както гледах полузадрямал изведнъж тя ми се наби в едър шрифт, болд и червено. Удивително точна констатация!

Темата за предопределението на живота е стара и много експлоатирана. От най-различни страни и гледни точки. Основно обединени в две линии:

– Роля, която ни е изписана до запетайките точно. В по-хард вариант даже е поредно действие от пиесата – продължение на изпълнението ни в минали животи. Никакви възможности за импровизации.

– Сценарий, в който играем, но който дава само рамката и допуска лични импровизации.
Разбира се, с безброй много преплитания между двете. И стотици примери като доказателства – дефицит в това отношение няма, стока за всеки има. 🙂

Тази фраза, обаче, е есенцията. Животът ни избира!

Започва се още от раждането – с родителите, мястото (географско), времето (историческо).
След това обстановка, обкръжение, материални възможности, физическо здраве и т.н. в живота.
Няма да давам примери като подсказка за всяко нещо, защото публикацията ще стане в най-добрия случай няколко страници. А и всеки от читателите ми без много-много напъване може да даде примери.
Давам само темата за размисъл:

Заглавната фраза фатализъм ли е или само констатация?

Обръщам ви внимание, че става дума за индивидуалния човешкия живот като физически акт. Напълно игнорирам душевните, умствени и психически възможности, заложени в човека. Те са друга тема – като първоначална вложеност в човека нямат връзка с явлението живот, взаимодействие има само във възможностите за проявяването им след това.

Ще се радвам да прочета вашите съждения – било като коментар (дължината няма значение!), било като публикация във вашите блогове. Чакам да напишете ние ли го избираме тоя пусти живот или той нас!

Своите разсъждения ще напиша по-нататък – да не „разреждам” темата и „замърсявам” вашите предварително. 🙂

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • lotlorien  On 22 февруари, 2009 at 12:26

    Като прочетох заглавието, не ми прозвуча като фатализъм или констатация. Заподозрях, че това ще е пост за чувството да си избран да живееш, тоест възприех го първо като нещо много положително.

    Животът избра мен, да се родя тук и сега и да постигна това-онова, защо да е фатализъм? Какво съм правила в миналите си животи слабо ме касае. Важно е какво ще постигна в този. И да си кажа „Животът избра мен“ ме изпълва с желание за работа и развитие.

    Но аз не съм го избрала този живот, даже не съм искала да го живея: мама все разказва как преди да се родя, съм почнала да се въртя и съм се удушила с пъпната връв и единствената причина сега да ме има е упорството на акушера. Е, явно ми е било писано да ме има, значи определено не е мое решение.

  • deni4ero  On 23 февруари, 2009 at 00:32

    аз малко офф топик, ама пак да Ви сваля шапка, направо ме разбивате със знанията си по английски 😀 Не се подигравам, хубаво ми е 🙂

  • Графът  On 23 февруари, 2009 at 07:40

    lotlorien, не сте искали, но веднъж дошли явно сте се отнесли отговорно към задачата! 😀

    deni4ero, чак се изчервих от комплимента! 😀

  • Муниконтин  On 23 февруари, 2009 at 13:03

    За мен е констатация! А какъв ще ни бъде животът е наш проблем и задължение!
    Мисля, че би трябвало да бъде полезен за хората около нас обаче!

  • paradoxi  On 23 февруари, 2009 at 20:14

    Хей така, порядъчно уморена от един път, ровя се по любимите места уж за отмора и… Има реална опасност тази Ви публикация, Графе, неприлично да ме разприказва.
    Кой кого, значи? 🙂
    Винаги съм била убедена, че нямам никаква, ама никаква заслуга за собственото си раждане. Нито за това къде да се случи, нито от кого, нито защо. Но от този момент нататък… всяка крачка е мой избор. Осъзнат или не, волен или неволен, но винаги е моят избор. Даже днес, пътувайки, се замислих, че и нямането на избор е избор.
    Убедена съм, че за раждането си нямам никаква вина :)и може би защото нямам необходимото самочувствие да се чувствам животоизбрана, вярвам, че аз избирам живота, а не той мен. 🙂

    (Току-що видях в една реклама по бТВ думата „ефикасност“ изписана с „т“ – „ефикасТност“! Нищо общо с темата, но побеснявам от неграмотност в медиите. 😦 Извинете за отклонението.)

  • Графът  On 23 февруари, 2009 at 22:53

    Казвате „днес, пътувайки”, paradoxi, ще се възползвам. 🙂
    Ако приемем, че животът ни е избрал без възможност от наша страна за каквато и да е намеса, това не означава, че и след това нямаме избор. Образно казано, пътуваме по път за някъде. Как ще го направим – пеш или с кола, ще спираме ли, ще заобикаляме ли дупките, ще ползваме ли обиколни маршрути – това е все наш избор. Какъв е като цяло пътя, по който пътуваме – черен междуселски или магистрала – е вече „чужд” избор…

  • Муниконтин  On 24 февруари, 2009 at 01:34

    Извинявай, Графе, казваш, че изборът ни се свежда до пътя между точка А и точка В? Така ли? А точките са ни предопределени?

  • Графът  On 24 февруари, 2009 at 01:42

    Е, какво ще рече „предопрделени“? Точка „А“ е ясна, тя вече се е случила съвсем предопределено. Нататък пунктовете не са, според мен. Много елементарно става, за какво тогава ни е даден толкова сложен уред като мозъка?

  • Муниконтин  On 24 февруари, 2009 at 01:47

    Не виждам кое и е ясното на т. А 😀 , a за т.В да не говорим…

  • deni4ero  On 24 февруари, 2009 at 18:43

    Муниконтин, мило, що пропусна т. Б? Мене са ме учили, че след ‘а’ идва ‘б’ и чак тогава ‘в’ … тва вашто поколение много е избързало с материала, нещо 😛

  • Муниконтин  On 25 февруари, 2009 at 01:04

    Не съм пропуснала 😀 Това е от геометрията в училище 😉 Точките на отсечката 😀 Латиница, бе рошавичко! 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: