Както вече споменах, грипът реши преди десетина дена да не ме пренебрегва повече, че може да се обидя. Дойде и ме поздрави по доста странен начин. Както си седях пред компютъра и се разхождах по света с есперанто изведнъж, без каквото и да е предупреждение, компютърът и стаята ми се завъртяха вихрено! Торнадо 15-та степен по Рихтер!
Затворих здраво очи да не отлетя и пипнешком се добрах до леглото – за късмет е на една крачка. Легнах, все така здраво стиснал очи, и започнах анализ. Като оня професор, който по логичен път си намерил очилата („щом виждам, че ги няма на бюрото, значи са на очите ми”).
Та и аз – започнах да си проверявам вътрешно системите. Пулсът ми нормален, температура нямам, никъде не усещам и най-малък дискомфорт, камо ли болка. „Остава да съм свалил рязко кръвното с дългото седене на компютъра” – мисля си – „няма какво друго да е”.
Докато се чудех как да се добера до апарата за кръвно, че е по-далеч от една ръка разстояние, усетих, че ситуацията край мен се измени рязко.
Преди да продължа със събитията, малко данни за обстановката. Не бях сам в къщи – Точица и зет ми бяха оттатък в другите стаи (и те пред компютрите си 🙂 ). Достатъчно беше да ги повикам не много силно – вратите у нас стоят отворени за да може персийчето да се разхожда свободно, че не се е научило още да си ги отваря. Ама повикването пазех за накрая – няма да вдигам паника за един световъртеж, я! На колко хора главите се завъртяват я от слава, я от власт, я от много пари, че даже от комплименти. Ако почнат всички да викат къде отива звуковият фон!
Но да продължа историята. Споменах персийчето Милчо – подсказвам ви, нататък той ще е главния герой след като пое в ръцете си инициативата (в буквалния смисъл!).
Лежа аз и чувам, че Милчо мечи до главата ми. Отворих предпазливо едвам-едвам едното око и го виждам до леглото, вдигнал глава и разтревожено ми приказва. Пуснах ръка към него и му казах „спокойно, нещо ми е лошо, ама няма страшно, жив съм”. Той подскочи като ужилен и хукна нанякъде. Аз затворих отново очи.
Докато чух разтревожения глас на Точица „какво ти е?!?”…
Нататък е ясно – децата поеха нещата в ръцете си и като се има предвид, че Евгени е лекар (макар психотерапевт) след броени часове ситуацията беше овладяна и степените бяха свалени до 1-2-ра. Като начало една голяма чаша посолен айран ми отвори очите, че наистина бях рязко понижил кръвното.
След това Точица ми разказа какво е станало.
Милчо изведнъж се втурнал при нея в хола, хванал я с предните си лапи за глезена и започнал да я дърпа, мяукайки разтревожено. „Няма да играем сега” – казала му тя – „имам работа”. Той я пуснал, изтърчал до вратата, върнал се и отново я хванал за глезена, продължавайки бурно да обяснява нещо (знам какво – „дядо е легнал на леглото по никое време!!!”). Тя станала да види какво толкова иска, а той хукнал пред нея да я води при мен…
Това, драги приятели, са фактите, за които се подписвам. Оставям всеки сам да си търси обяснението.
Едно е сигурно – Милчо в беда няма да ни изостави!
Графът 
Коментари
😀 И аз гарантирам, че това е чистата истина! А пък вие, ако искате вярвайте!
друго си е с животнка вкъщи
О, да!
И един съвет от мен към тези, които имат:
Обръщайте внимание на необичайните прояви на вашата домашна животинка! Те винаги са предизвикани от някаква причина, която може да се окаже твърде важна за вас.
🙂
Koтките са си дипломирани доктори, по този въпрос не може да се спори! 😉
А сега сериозно: много често се твърди, че котките усещат къде в тялото ти нещо не е наред и лягат точно там. Чувала съм от притежатели на котки дори, че ако са имали болки – те намаляват. Честно да си призная, смятах че си внушават. Но когато бях студентка известно време живеех при брат ми, а те винаги са гледали котки. Та тогава ми направи впечатление, че котката им спеше на различно място до всеки от нас: на един до главата, на друг върху гърдите, на трети в краката. Не знам дали е ставало въпрос за „слаби места“ или котките просто си имат собствено мнение, но ми стана любопитно. А Милчо има ли си предпочитания?
Милчо е много самостоятелен – не спи при никой от нас. Затова пък периодично ни обследва. 🙂
За случая аз имам свое обяснение. Той е фантастичен „шеф на протокола” – регистрира и най-малкото отклонение от обичайното. Някой да седне на „чуждо” място край масата и той пристига да иска обяснения това случайно ли е или трайна промяна. В същото време изобщо не реагира, когато има външни хора – знае, че това е извънредна ситуация.
В случая аз легнах в много необичайно време.
С това не изключвам възможността да е усетил тревожния здравен проблем. Напротив, реакциите му показват, че е бил наясно.
Графе, умно животно си имате! Развълнува ме историята! Вярно е, животните имат много точен индикатор за състоянието на хората. Родителите ми гледат 2 котки вече повече от 5-6 години. Толкова много са свикнали с тях и дори аз съм забелязала, че едната котка предпочита майка ми, а другата баща ми. Лекуват болките като че ли разбират точно кое е болното място. А понякога сякаш разбират какво им се говори(даже по телефона като се обаждам баща ми ме кара да им говоря и те слушат и май ме познават 😉 )
Определено животните имат усет към хората и много правилно реагират в кризисни и необичайни ситуации 😛
😆 и много сериозно 😆
Точно като приказка, но не ме разбирайте погрешно- това е страхотно и се радвам, че стоделяте с нас Вашата приказка.
А за котетата- и нашето на село, макар че е дворно, пази баба ми. Като е сама в градината или около животните е винаги около нея. Даже, като ходи на гости, я преследва 😉 Пък котето не е от тези, които просто търсят милувка и внимание.
О, да! Нашето даже „ни разрешава“ милувки, когато то реши. Имам чувството, че не заради свое удоволствие, а за наше. 🙂
За мен котките (не само домашните 🙂 ) са много специални и различни от останалите животни. Аз ги наричам „аристократите“ на животните. 😉
Имате страхотно коте, Графе. Чувала съм и други подобни истории. Може и да е „шеф на протокола“, но вярвам, че е усетил проблемите Ви и затова е потърсил помощ. Явно между вас има силна връзка. Казват, че не стопанинът си избира котка, а котката си избира стопанин. 😀
Странно… като чета това се сещам за същото странно чувство, което ме споходи вчера, докато стоях пред компютъра.
Изведнъж ми се завъртя главата, та чак и аз понечих да се хвана за масата :). А това на мен мнооого рядко се случва. Вярно не се стигна до крайности като при теб, но…
Радвам се на стабилно кръвно (да чукна на дърво), но кой знае… може да е било паднало. След като се наобядвах се пооправиха нещата и ми остана само леко главоболие.
Дано не са първите признаци на грип, че… 🙂
И като сме тръгнали на д-р Котка 😉 … Нашата безпогрешно усещаше кога ще ме хване мигрената и намираше начин да се покатери на главата ми! А не беше от котките, които се катерят по теб!
И тъй като хората сме „много умни“, ми трябваха години, за да разбера, че веднага трябва да взема мерки, за да не изкризя след малко!
Спасяваше ме от доста кризи!
Всъщност с риск да ме обявите за пълно „куку“… Убедена съм, че тя ме излекува от това ужасно преживяване „мигрена“!
Сега мнооого рядко ме спохожда!
Стоян Стоянов, повечко течности и масиран витамин С – разтворими таблетки от по 1000 единици.
Щом е от вчера надявам се да няма други последствия.
няколко пъти се връщам на Вашия разказ за Милчо и чутовната му грижа и … леле, колко ми липсва моя рошав бай котан … как хубаво ме посрещаше от работа, как хубаво месеше (сега Любо го замества в месенето), как ми мъркаше приспивно, как ме подлудяваше, докато не му сложа яденето, как ми лекуваше разни неща, когато ме боляха (защото и аз го имам това наблюдение), как ми тежеше на краката, докато спим … милия ми бай котан …
Графе, за тоя прекрасен разказ бих ти поставил няколко лайкчета…
Благодаря, Омбре!