Права и задължения

Следващите мисли са „последствие” на любопитната история с иранския детски компактдиск и възникналите въпроси във връзка с нея.

Различни институции – и „властимеющи”, и граждански – периодично се занимават с правата на хората. От обобщени („Всеобща декларация за правата на човека”) до частични на групи от обществото (малцинства, деца, бедни и т.н.). В желанието си да се концентрира вниманието върху неблагополучията винаги се набляга върху правата и тяхното нарушаване.
Това безспорно е правилно, когато трябва да се „пробие” към нарушени или непризнати човешки права. Когато се води борба за тяхното признаване и узаконяване.
Но проблемът има и друга страна (която ми подсказа коментара на deni4ero в „Детски права”).

Тривиалният израз „права и задължения” е своеобразна аксиома. И в същото време допре ли да се разглежда някаква конкретност винаги се използва само едната му половина. Това най-ясно личи, когато става дума за „запознаване с правата” – никога не се набляга равностойно и на съответните задължения, които в определени случаи могат да ограничават дадени права. Не се подчертава, че правата без задълженията стават невалидни.

В конкретния случай с децата:
Много е уместно (и полезно с мисъл за бъдещето!) в тази ранна възраст да се запознаят с детските права. Защото с авторитета си (който все още е безспорен 🙂 ) родителите лесно ще ги научат да свързват правата със задълженията. Като най-добре предварително си подготвят и „10 задължения на децата от цял свят” 🙂 за да ги разясняват заедно с дебело подчертаване, че едното без другото става невалидно.
Струва ми се, че това може да бъде много полезно за бъдещия живот на детето – ще се създаде своеобразен полезен рефлекс за права-задължения, винаги ще са в тандем в съзнанието на човека! А и доста удобен начин за разрешаване на „конфликти деца-родители”… 😉

Ей такива „практични” мисли ми дойдоха от коментара на deni4ero! 😀

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 21 януари, 2009 at 12:16

    Абсолютно си прав! Без задължения няма и права!
    А няма нищо по-разлигавено от дете само с права! Имали сме такива! Повярвайте ми – ужасно е!

  • deni4ero  On 21 януари, 2009 at 15:13

    Аз съм абсолютно съгласна с Вас, Графе! Писах, писах, но коментарът ми повтаря Вашия, та затва ще се спра о време 😀

  • Mari-ana  On 21 януари, 2009 at 15:27

    😀 Любимият ми аргумент, когато трябваше да накарам децата ми да направят нещо, което не харесват. Започнала съм да обяснявам за „комплекта“ права и задължения още когато синовете ми бяха на около 2 годишна възраст. И отново околните гледаха изумено: „Ма какво обясняваш, то няма да разбере“. Но аз винаги намирах съответното сравнение, за да накарам детето да разбере необходимостта да се спазват и задълженията.
    Другия ми основен принцип при възпитанието беше заимстван от правото: „Всичко, което не е забранено, е разрешено“. Забраните бяха разяснявани и аргументирани. И се спазваха. Но децата ми притежаваха свободата да правят всичко останало. Няма да обяснявам пак за реакциите на другите. 🙂 Е, не ми е било лесно. Но който иска да му е лесно, не трябва да има деца. Щом си решил да отгледаш дете, трябва не само да го храниш и обличаш. Трябва да го възпиташ да бъде силен, достоен, самоуважаващ се и уважаващ околните и светът. Каквито и закони, харти, декларации и пр. да се пишат, ако ти не го осъзнаваш и не го направиш, резултат няма да има. Много, прекалено много хора, смятат че, както се изразихте, храната е превърнала единия в разумен човек, а другият в хаймана.

  • deni4ero  On 21 януари, 2009 at 23:54

    и тук пак опираме до личния пример – ако ще казвам нещо, че е за правене, ще трябва и аз да го правя, ако ли не – ще ми дадат червен картон. Затова се боря, каквото съм обещала на децата си (независимо, че единият е на две и половина год, другият на половин година)да го изпълнявам, колкото и уморено да ми е. Затова мисля преди да обещая нещо дали ще имам възможността да го изпълня – физическа и психическа. Все пак и те са хора и разбират прекрасно какво става около тях. А, както и в Библията се казва, че в детската уста е искреността. И аз не знам вече кво исках да кажа, вие ме разбирайте.

  • Графът  On 22 януари, 2009 at 00:31

    Много добре те разбираме!

  • Муниконтин  On 22 януари, 2009 at 01:57

    И пак опираме до любимото ми „деца случили на родители“! 😀
    A „неслучилите“ Господ да ги пази!

  • Mari-ana  On 22 януари, 2009 at 09:53

    Не винаги ги пази, Муниконтин. Още ме боли като се сетя за едно дете, което си отиде от нас на 21 години. И често се питам дали съм могла да му помогна. Беше близко дете, от семейството.

  • размишльотини  On 22 януари, 2009 at 16:52

    Въпросът е, че докато за правата на детето няма много разногласия какви да са и има международни документи за тях, задълженията варират много от страна до страна и от семейство до семейство. И докато правата може да се регулират и прилагат чрез закона (и изискват), как може да задължиш едно дете да спазва някакви задължения чрез закон? Те не носят правна отговорност докато са деца.

    Силно ви препоръчвам блога на Василена Доркова, автор на книгата Близо до бебето, за привързаното родителство (www.blizodobebeto.com). Там има някои интересни статии на тема „как да социализираме децата в приетите правила“, точно според сегашния разговор.
    http://www.blizodobebeto.com/2008/12/17/gustafsson/
    http://www.blizodobebeto.com/2008/12/28/juul/
    http://www.blizodobebeto.com/2009/01/20/boy/
    и най-вече това (за Дядо Коледа):
    http://www.blizodobebeto.com/2008/12/12/x-mas/

  • размишльотини  On 26 януари, 2009 at 21:19

    Благодаря за включването на горния ми коментар – не се сетих, че заради многото линкове ще попадне в спам-кошчето 🙂

  • Графът  On 26 януари, 2009 at 23:43

    Коментарите при мен не са на режим „одобрение“ и като видя, че има отделен като спам го проверявам. Не винаги веднага го забелязвам, така че когато не ви се появи коментар спокойно ме питайте.

  • Николай  On 3 февруари, 2009 at 17:08

    В училищата има доста ученически клубове и др. п. инициативи за популяризиране на правата на децата. Наскоро бях в един дом за деца без родители (детска градина) и в стаята на всяка група по различен начин децата бяха си направили табла с илюстрации на правата и задълженията си. Беше трогателно. Те бяха част от света по този начин, от добрата част от човечеството. Иронично е, че може би децата с родители знаят по-малко за правата и задълженията си.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: