Детски права

Още една интересна история от Reza за неговата дъщеричка на почти 4 години (45-месечна пише той). Като много днешни деца и тя сюрпризирала родителите си! 🙂

Подарили ù компактдиск с различни детски забавни неща. В него имало и част, в която по прост и забавен начин са представени основните 10 права на децата. Родителите ù оставили без особено внимание това – баща ù решил, че тя е твърде малка за такива знания, няма да разбере за какво става въпрос. Дали ù диска да се забавлява без повече обяснения.
Докато преди няколко дни тя изведнъж започнала да говори за „правата, които има”! И съвсем спокойно и без запъване им издекламирала 10-те права, които „всички деца по света ползват”, както тържествено им заявила! 😀
Стреснала сериозно баща си малката умница! 😀 И Reza предупреждава родителите:
1 – никога не е рано да се научат децата какви права имат;  (колкото по-рано, толкова по-безопасно бих казал аз 😉 )
2 – днешните деца са много по-интелигентни, отколкото ние, възрастните, си мислим;
3 – днешните деца са много любознателни и разбират и научават много повече, отколкото ние предполагаме – прочее, внимание! 😉

А от тази история на мен ми беше интересно да разбера, че в детски компактдиск за най-малките в Иран има поднесена по подходящ начин информация за детските права – така, че децата да разберат и знаят за какво става въпрос. И да си ги търсят… 😉
Не зная, има ли у нас нещо подобно?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • вили  On 20 януари, 2009 at 22:34

    Ето в една страна, която смятаме за страна, която има по-ограничени права на жените, а оттам и за децата, мислят за неща, които ние смятаме за маловажни. Ние по принцип имаме закони, но за кой важат? За слабия, бедния и честния. За останалите дори и законите могат да се променят.
    Да си призная аз не знам кои са правата на децата във вида, който това 45месечно дете може би рецитира. 😳

  • Jaguar  On 20 януари, 2009 at 22:38

    Интересно е все пак да се узнае дали в правата на момченцата и момиченцата има разлика…

  • Графът  On 21 януари, 2009 at 00:45

    Същите въпроси и мен заинтересуваха. Имаме обещание, че ще можем да прочетем на есперанто въпросните 10 права на детето. Аз ще имам грижата да ги преведа и пусна тук.
    ________
    Допълнително:
    Въпросния диск го издава иранският институт по стандартизация и го разпраща безплатно на децата. Основното в него е да се запознаят какви храни не трябва да си купуват. Всичко е направено в подходяща форма за деца.
    В публикацията има линк за сайт с правата на децата на персийски: http://www.emdadgar.com/special/peyamankodak/peyman.htm
    Очаквам и есперантски превод.

  • deni4ero  On 21 януари, 2009 at 01:36

    аз си мисля,че, колкото и да се борим тук майките и други заинтересовани за децата си, това няма да се получии то поради причината ‘заради самите нас’. Какво имам предвид? Че малко са тези родители, които биха оставили децата им да им предявяват правата си, дори ако щеш и в смехотворна форма. Повечето родители казват: „Абе, ти пиленцето на кокошката акъл ли ще даваш?!“ и убиват всяко противоборство в зародиш, особено, ако детенцето е по-плашливо и свито. Видяла съм го под една или друга форма, та затова се осмелявам да философствам …

  • astilar  On 21 януари, 2009 at 02:29

    Съгласна съм с изброените „предупреждения“ 🙂 С радост ги откривам постепенно вече 37 месеца и 17 дни. 🙂
    Деничеро, с философстване няма да стане. 😉 Действия някакви трябва да се предприемат. Мисля.

  • размишльотини  On 21 януари, 2009 at 03:14

    И на мен би ми било интересно повече за диска. Какво друго включва, от кого е издаден и с какви цели. Подозирам, че е някаква програма, издадена от УНИЦЕФ. Но се чудя как се разпространява и откъде го е получил бащата от някаква международна агенция, от държавна институция или свободно от пазара. Това би дало някои отговори.

    Ето нещо, което в България е игнорирано – проблемите на децата. Просто начинът на мислене е такъв, че децата по принцип не са отделни индивиди с произтичащи от това права. А‌ понеже социалната мрежа е изчезнала, децата не получават подкрепа отникъде, за да се социализират. Само от семейството просто не е достатъчно.

  • Графът  On 21 януари, 2009 at 09:44

    размишльотини, на въпросите Ви за диска има отговори в моя коментар №3, в който добавих данни от допълнителното ми разузнаване. 🙂
    Reza не е влизал в нета от както съм публикувал 2-те неща. Очаквам го…

  • Mari-ana  On 21 януари, 2009 at 10:51

    Не исках да се включвам в дискусита, защото съм много скептична относно правата на децата в Иран. Ще почакам Графа да публикува превода и тогава.
    Deni4ero, Astilar, винаги съм се отнасяла с децата си като с хора имащи равни на мен права. Околните, да не кажа почти всички, се изненадваха и редовно питаха: „Ама как така ще го питаш?, Ама няма значение какво иска то, трябва да стане така. и т.н.“ Отговарях по следния начин: „Аз съм родител, а не господар на детето си. То има същите права като моите. Само не притежава моя опит и знания. Моят основен принцип в човешките отношения е – не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.“ След което питах невъзмутимо: 🙂 Ти как би реагирал, ако някой ти каже – Отивай веднага да готвиш, чистиш, работиш, какво се мотаеш. И без мрънкане, че знаеш ли какво ще ти се случи. Няма искам, няма не искам – трябва. И не питай защо.“ И отсреща, много често, чувах най-тъпия, най-егоистичния и най-идиотски отговор – „Ама той е дете.“ Излизаше, че според тяхната представа детето е никой. Собственото ти дете, което обичаш, което искаш да стане достоен човек е никой – не го уважаваш, не го зачиташ, няма права. С огромно удоволствие казвах на всеуслошание извода си и аудиторита млъкваше гузно. За жалост повечето си караха по инерция, както преди. Но имаше някои, които променяха отношението си. Децата имат равни на нас права от мига, в който са се появили на белия свят. И съм готова да споря с всеки, който не мисли така.

  • Графът  On 21 януари, 2009 at 12:38

    Mari-ana, за малко се разминахме! 🙂 Съжалявам, щях и по това да коментирам в новата тема. Коментарът Ви е чудесен.
    У нас децата са били със същия „статут”. Имам какво да разкажа, но това в бъдеще, живот и здраве.
    Подобно отношение деца-родители има огромно значение, не е някакъв екзотичен маниер. Децата се научават да носят отговорност за решенията си, оттам да ги обмислят и да се вслушват в съвети преди да ги вземат. Убедени са в това, което трябва да направят дори и да е неприятно за тях. Вместо да са незаинтересовани и „натаралежени“, след като и без това „големите” ще решават.
    А това вече е маниер на живот!
    Затова същите тия „отсреща”, за които говорите, често въздъхват „вашето какво е разумно, пък моя хаймана…” без да се сетят, че тая разумност не е от храната. 🙂

  • размишльотини  On 21 януари, 2009 at 16:36

    Благодаря за добавката – и шапо на иранския институт по стандартизация 🙂

Trackbacks

  • By Права и задължения « Графът on 21 януари, 2009 at 12:06

    […] Графът 12:05 pm Следващите мисли са „последствие” на любопитната история с иранския детски компактдиск и възникналите въпроси […]

  • […] за тях информация и разпространяван безплатно. Историйката на Reza събуди любопитството ни (вкл.и моето) и възникнаха […]

  • […] за тях информация и разпространяван безплатно. Историйката на Reza събуди любопитството ни (вкл.и моето) и възникнаха […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: