Митя

Разказах как се срещнах и ожених за момичето, което ме заслепи. Късмет за цял живот написах. Не е клише – това е равносметката за моя живот и семейството ми.

Нормално е да напиша за Митя. За нея, разни истории, интересни случки и приключения. Но не мога. Каквото и да напиша няма да можете да добиете истинска представа за нея и живота ни. Защото тя беше душата на нашето семейство. В напълно буквалния смисъл на израза. А душа описва ли се с човешки думи?

Само няколко жалони за да си създадете някаква представа.

От първия ден на присъствието ù в дома ни баща ми я наричаше „детко”.

40 години живяха заедно в един апартамент (в едно семейство!) майка ми и жена ми – снаха и свекърва. Без нито едно, дори дребно, скарване! Последните месеци от живота на майка ми (когато тя беше на легло) Митя се грижеше изцяло за нея.

По техни сегашни признания многобройните ù племенници във Варна с нетърпение чакаха лятото за да дойде „леля им от София” – винаги с нещо ново за тях и като подарък, и като забавления.

След смъртта ù колегите ù от службата (вече беше пенсионерка от няколко години!) по собствена инициатива правеха уикенд-спомени за нея. За яснота: по нейно желание прахът ù не е в гробищата, а на мястото ни, което тя много обичаше. Там всичко е отключено и всеки може да гостува, когато пожелае. Тамошните ни съседки години след смъртта ù ходеха „при нея” да си пият кафето – както ставаше приживе.

И не на последно, а на най-важно място – тя е причината гордостта на татко Точица да е това, което е!

Митя ни напусна физически, но продължава да е с нас. Какво означава това сега не ми се пише. Може би някога по-нататък…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Jaguar  On 12 януари, 2009 at 13:48

    Графе, късметлия сте, че сте имали такъв човек до себе си. Тези хора никога не ни напускат именно заради силната си индивидуалност, а позитивното им излъчване се запазва за тези, които ги помнят. Поклон.

  • Муниконтин  On 12 януари, 2009 at 13:50

    Мисля, че много трудно ще опишеш с думи светлина, доброта, обич, топлота…

  • вили  On 12 януари, 2009 at 23:47

    И аз искам да споделя, че сте имали Митя до себе си. Явно е, че тя е била човек с харизматично излъчване и с много много приятели спечелени с добрата, честност, търпение и не на последно място любов и към Вас, но и към всички хора.

  • deni4ero  On 14 януари, 2009 at 00:28

    Аз нямам думи. Мога само да Ви прегърна за загубата.
    Няколко дни се връщам, за да коментирам и не мога да намеря думи. Имали сте неописуем живот и щастие. Вярвам, че все още в духа е с вас.

  • Ивката  On 14 януари, 2009 at 09:21

    Вие сте щастливец, графе! Представете си колко много хора има по света, които не са я познавали… Те са за съжаление 🙂

  • Yana  On 14 януари, 2009 at 09:52

    …………….. 🙂

  • kanew  On 14 януари, 2009 at 23:54

    Разбирам те добре, графе.

  • Bain  On 15 януари, 2009 at 21:53

    Мисля, че повечето четящи, с мен начело, могат само само да ви завиждат, Графе. Вие сте имали нещо, за което доста хора мечтаят, и някои като мен даже се съмняват, че съществува – истинска „половина“ за себе си. Сигурен съм, че сте правили най-доброто за нея докато е била жива, ще продължите и сега. Най-доброто в случая – помнете.

    Bein

  • Жени  On 17 януари, 2009 at 10:19

    Може да звучи странно, но докато четях описанието на съпругата Ви, си мислех за един човек, чието описание е почти същото- моят дядо. Нямах възможността да го опозная и помня само как ми пееше, но от това, което съм чувала, е бил точно като Вашата половинка- обгърнат от светлина, душата на компанията и семейството… Такива хора не се забравят, но не се помнят и с тъга- когато мисля за моя дядо, нещото, което нахлува в душата ми е спокойствие… и усмивка…

  • Графът  On 19 януари, 2009 at 08:04

    Благодаря на всички ви!
    Радвам се, че сте ме разбрали…

  • Павка  On 19 януари, 2009 at 11:38

    Такива хора, изпълнени със светлина идват с мисия на тоя свят – да дарят своята светлина на всички, които са се докоснали до тях и да ги направят щастливи.Не Ви завиждам,Графе! Радвам се за вас! Дано има повече слънчеви хора на Земята!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: