Тържество

Предстои тържество. Дни наред домакините са в напрежение. Хем приповдигнато – тяхно е тържеството, хем напрегнато – всичко да се изкусури. Кой какво ще прави на тържеството, колко ще са гостите, ще дойдат ли, как ще мине – накрая до кой какво ще облече. 🙂 До нерви и ядове се стига по някой път. Пред тържеството и гостите са възбудени с разни възбуди.

Настъпва денят и часът. Още са напрегнати домакините, още им се вижда, че нещо не е съвсем както трябва. Но „повеждат хорото”. И всичко минава, както се полага за едно тържество. Тържествено и приятно. Минава и оставя в присъстващите приятни възпоминания – тържество е, не е скандал я!

Да, ама домакините още доста време го преживяват. Това не го догледахме, онова можеше да бъде по-добре… Все назад към тържеството се оглеждат.

А напразно! След всяко тържество идва друго!

Досещате се, че повод за тези писания е днешното тържество в НДК. Много беше приятно. Напълно се убедих, че това е „нормалната” атмосфера на литературния кръг „Глоси”. Без официалности, приятелско-домашна и за гостите. На „ти” така да се каже. Представяне на издадените книги през годината (и авторите им) – а има-няма присъстващите се засмиват или разговор се завързва между „президиума” 😀 и тях.

Няма да споделям конкретни впечатления – няма да отнемам това, което по право принадлежи на Петя Хайнрих. Едно, обаче, не мога да не кажа. Написах „литературен кръг „Глоси”” и мисля, че това вече е неоспорим факт. Не един от многобройните днес „литературни” кръгове, а от тези, които след години влизат в енциклопедиите. А от чутото днес вече мога да напиша и „библиотека „Глоси”” със същата тежест. Защото в нея вече има нови автори с първа книга, които са надскочили с лекота престарелия традиционализъм или изкусителния (за да пробиеш! 😉 ) стил „а ла розов сериал”. Книги, в прочита на които трябва да мобилизираш своята интелигентност. Дали ще „пробият” в момента тези книги не е важно – те са от тези, които ще останат!

Накрая, между нас да си остане, на ухо казано: на такива тържества на „Глоси” си струва да ходи човек. Как я правят не знам, ама накрая си излизаш с чувството, че си прочел десетина книги от различни автори без да е имало „литературни четения”!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Яна  On 6 декември, 2008 at 23:56

    Да… и аз така си мислех, че е като „у дома“, където и да сме заедно…

  • bogpan  On 7 декември, 2008 at 17:06

    Първа читателска реакиця и то от кого! Скандиране Читателят, Читателят…И Читателят каза – Петя! И моя милост като част от голямото семейство също – Петя!
    Нека да бъде ( дори без да останат) доброто изживяване и доброто случване.

  • Графът  On 7 декември, 2008 at 19:23

    Дамата преди всичко, bogpan! 🙂
    А и тя – доколкото знам – за първи път се появи реално в голямото семейство, очаквам интересни впечатления…

  • mislidumi  On 7 декември, 2008 at 21:31

    🙂 аз нищо още не мога да кажа, просто съм още на турбо-скорост. Но нека да ви се усмихна. А аз така се радвам на Графа, който от първия ред не пропусна и дума. И Муниконтин видях, а тя е толкова жизнена и мила. Истинка прелест сте, хора мили 🙂 За богпан няма нищо да казвам, и за Га няма. Защото не искам.

  • deni4ero  On 8 декември, 2008 at 00:07

    ама, как така „нищо няма да казвам“, бе, мислидуми? МИ, ний, звалйките, дет сме у провинцията? Протестирам. Връло протестирам! А съм македонска мулка и чирпанска щерка наполовина, плюс още толкова родопска – демек – инат-хайван. Сподели с нас 🙂 плиииийййййййййс

  • Муниконтин  On 8 декември, 2008 at 01:31

    mislidumi! Използвай набраната скорост и кажи!!!! 😀 Права е deni4ero! 😉

  • to4ka  On 8 декември, 2008 at 02:25

    Хора, разберете, още не сме на себе си. Авторите бяха блестящи, мислидуми е… няма да кажа:))) Книгите са невероятни, а аз съм най-щастлива от всички!

  • Графът  On 8 декември, 2008 at 09:40

    Хей, прочетете to4ka!
    Имайте милост, оставете Петя да си поеме малко сулук! 🙂

  • Муниконтин  On 8 декември, 2008 at 10:29

    Май имате право! 😉 Дишайте радостно! 😀

  • вили  On 8 декември, 2008 at 23:00

    БРАВО!! 😛

Trackbacks

  • By 01 - живите срещи с хората « ю on 9 декември, 2008 at 23:56

    […] a comment » Чух из мрежата гласове, които с огромно любопитство настояват да разк…как е било. Как е минала премиерата. Всяко чудо за три […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: