Книгата на приятел

писах, че ще има в събота в НДК. Вече трябва да сте разбрали за кого става дума – Божидар Пангелов, bogpan. Който сам казва

това съм
присъстващото
отсъствие

отстъпвайки скромно пред дамите в съботния празник. 

Не се подмамвайте, жени!
Мъж с такова отношение към жените трудно ще намерите. Книгата се казва „Момичето което” и половината от нея са стихове, започващи така, но от тях няма да ви цитирам, тях сами трябва да ги прочетете .
Не ви го хваля като приятел. Колко мъже сте чули да кажат

Тежък съм, тежък, момиче
и сянката ми е бяла.
А ти можеш цветно
да виждаш
и да напяваш можеш
само на вятъра.
Аз къде да застана
без да смущавам.
Сънят ти.

, а? Хе, а да са ви правили такова предложение за женитба?:

Ще отронваш ли с мене,
моя възлюблена,
късче по късче ладду*.
Сънят ми не ме спохожда,
леглото ми е делено,
сърцето – сухо,
огън ме гложди.
Ще съжаляваш,
моя възлюблена,
ако го вкусиш –
отвън е сладко,
отвътре – горчиво.
Дваж пъти повече,
моя възлюблена,
сълзи ще лееш,
ако отминеш презрително.
Във гърдите си
диамант от змия нося,
косъм от лъв на китката си,
богатство на брахмин
в главата си.
Ще ги вземе ли някой дарени,
освен смъртта ми?Ах, моя възлюблена,
омъжи се за мене.
(• кръгъл сиропиран сладкиш от нахутово брашно.) 

Ей, жени, къде се отнесохте? 🙂 Още колко работи има за вас в тази книга… Отминава.Не оставя дори трапчинка от бузата си… и тези непораснали мечти
за нейната ръка…

А колкото и да ви е чудно, има и за мъжете ви в началото:

„ Вий жив ли сте, или не сте?
И нищо ли си нямате в главата”

(Това май ви хареса, ама не казвайте кой ви е дал този цитат, че ще ви забранят да ме четете! ) 🙂

Е, този мъж също ще бъде на съботния празник, ще можете да го пипнете. Но само толкова… 😉
Най-много да си отнесете книжката му с автограф. 🙂

 

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • mislidumi  On 29 ноември, 2008 at 12:05

    Аз искам само да добавя, че Божидар е един много фин творец. И е прекрасен човек. Радвам се за „Момичето, което“, честитя му от сърце и му пожелавам книжката да е обичана и четена.
    🙂

  • bogpan  On 29 ноември, 2008 at 12:58

    Ах, г-н Графе…това е като Одисея

  • Графът  On 29 ноември, 2008 at 12:59

    Измъчи ни, ама намерихме задната врата! 😀
    За другите:
    Мистерията беше, че Божидар не можеше да пусне тук коментар. Само тук! Та от сутринта се борихме геройски!… 😀

  • bogpan  On 29 ноември, 2008 at 13:05

    Което още веднъж подсказва, че мълчанието е злато))). Но, какво да се прави. Освен да се червя на всички хубави думи и да благодаря като китайски мандарин…
    То само една дума да остане за едно момиче, ще ми е предостатъчно.
    Мисля, че можете да минете към официално писане на рецензии)))

  • mislidumi  On 29 ноември, 2008 at 17:59

    и същото още веднъж в „арт ехо“:

    http://arteho.blogspot.com/2008/11/blog-post.html

  • deni4ero  On 30 ноември, 2008 at 00:20

    😆 😆 прекрасно!

  • Муниконтин  On 30 ноември, 2008 at 01:58

    На добър час, bogpan! 😀

  • kalina  On 1 декември, 2008 at 18:34

    Красиво, Графе…

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: