Отговор

на коментари в „Допълнително за „Месоядни или тревопасни”

Два коментара в публикацията се нуждаят от по-обширен отговор. Затова реших да го пусна тук като публикация – може би ще има и други мнения по въпросите.

Val казва:
има нежива материя – не физичната промяна, а дишането и приспособяването към външна среда са признаците на живия организъм.
разумът е едновременно причина за и следствие от това приспособяване – той помага душата да “битува” в тялото – чрез чувствата. Затова плачем при болка.

Val, дишането, т.е. преработката на кислорода, е един от начините за промяна на субекта. Вярно е, че е общоприето да се говори за „живи същества” непременно в комплект с него. Но това е стесняване на понятието. Или – ако приемем, че това му е значението – липсва универсално понятие за промяна на физическите субекти.
Е, добре, да предположим пристигат извънземни. Те „дишат” азот. Живи същества ли ще ги броим? Ако са „мъртва материя” какви контакти с тях ще търсим и осъществяваме?
А всяка промяна на субекта е приспособяване към външните условия. В този смисъл и камъните се променят – примерно при определени външни условия се превръщат от ронливи в монолитни и т.н. Лавата, например, какво е?
Колкото за разума и душата – аз правя разлика между чувства и усещания (каквото е пряката физическа болка). И според мен разумът е едновременно причина за и следствие от промените в субекта. Но чувствата не са негово „подразделение”, още по-малко ролята му за битуване на душата в тялото е толкова важна. Мислите ли, че „неразумните” (според нашите общоприети понятия) нямат души? Лудите, недоразвитите?
Примерите на batpep и Муниконтин в коментарите наистина биха могли да се вземат за измислица – ако не ги познавахме. Но ние ги познаваме и аз безусловно ги приемам за факти. Толкова повече, че за случая с хибискуса съм и свидетел. И това пряко ме отвежда и към отговор на

æren казва:
Това последното за разума ми припомни една мисъл, която ни беше преподадена в курса по литературна теория, а именно, че човекът се опитва по всякакъв начин да покаже превъзходството си над природата, да владее над нея, и успява това единствено чрез езика.

æren, човекът само се ласкае (като няма с какво наистина да се похвали! 🙂 ), че е много над другите, защото се е научил да артикулира с езика в устата си по определен начин. Да не говорим, че и това не е успял да направи като хората та прякото разбирателство между людете е невъзможно без помощ, защото всеки си мърда езика различно. 🙂
Докато в Природата останалите се разбират не само помежду „роднините”, ами със всички близки и далечни.
Кучетата нямат ли език? – японците вече са направили компютърна преводачка за него!
Ако чуете как майсторски артикулира моето коте персийче Милчо няма да повярвате – така е приспособило към нас „езика си” (включително и обръщение „мамаа” към Точица), че изобщо няма проблеми с комуникацията, ясно е какво иска да каже.
Вие вярвате ли на разказаното от batpep и Муниконтин? Предполагам, че да – как тогава да си го обясним?

Не, не успява човекът да владее над природата чрез езика. Не успява – както е видимо – да овладее дори собствената си човешка общност!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Val  On 19 ноември, 2008 at 14:30

    🙂 > Графе, нямах предвид, че дишането означава само дишане на кослород. Разбира се, че не-земни същества, дишащи азот, са живи. Комуникацията с тях може да става на телепатичен принцип, например. 😉 И защо да не е необходимо да осъществим контакт – не реален, а… виртуален. 😉 Може да има на какво да ни научат.

    Съгласна съм, че всяка промяна е един вид ‘реакция’ (а не приспособяване!) на външната среда: ето защо камъкът бива изглаждан от водата през годините.
    Приспособяването, обаче, предполага не само адаптация, но и активна ПРЕДНАМЕРЕНА промяна на външната среда ОТ субекта, с цел по-леко и по-дълго просъществуване в тази среда. :).
    Ето затова разумът у субекта е причина и следствие.
    Лавата не изригва „по свое собствено желание“, но съм съгласна, че природата „се грижи“ за себе си – затова изригва и лавата: иначе земята ще експлоадира, вероятно… 🙂 Хм, отвориха ми се едни размисли с тази лава…

    За душата – аз също правя разлика между чувства и усещания: именно затова казах, че разумът помага душата да ‘битува’ у нас чрез чувствата – болка се изпитва не само при убождане (дори тогава реакцията е рана и кръв; плачът и виковете са приспособяването), болка има и при унижение или състрадание. Плачът е следствие на тази болка. Така тялото ни се приспособява към онова, което ‘битува’ у него чрез разума. 🙂

    Хм, лавата-за-земята е като кръв-за-тялото – така мисля.

    Езикът наистина си е средство за власт над природа – ето на: вземете историята с хибискуса! 🙂
    Езикът е код за предаване на чувства, мисли и усещания. Мощно средство за обмен на информация. Стига да има кой да те слуша… и още по-важното: да те ‘чува’ (в смисъл на ‘разбира’).
    Да, природата също ни говори на свой език – тези, които не го знаят, няма как да го чуят.

  • Графът  On 19 ноември, 2008 at 14:33

    Съдържателен коментар, Val, има какво да се помисли по него!

  • Val  On 19 ноември, 2008 at 14:45

    Пак беше набързо… може да отново да не съм доизказала нещата. Ще трябва да седна да помисля и да напиша пост за това, най-накрая.

  • Муниконтин  On 20 ноември, 2008 at 14:19

    Мнооого въпроси ми нанизахте в главата! 😉 Мноооого! 😀

  • bogpan  On 29 ноември, 2008 at 12:18

    Езика само създава категориите за управление и капаните за подчиняването от изреченото.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: