Земетресение

Снощи в София ни друсна. Тази сутрин пак. Повече от 30 години не беше се случвало, забравили сме усещането. А то си едно от най-подтискащите за човека пред природните заплахи. Сякаш се срещаш с призрак – нищо не виждаш, нищо не знаеш, идва изневиделица, нищо не можеш да направиш.

При ураган, пожар, наводнение опасността идва видимо към теб. Оставя ти възможност и време да реагираш, да се бориш – дори и когато е явно безнадеждно. Ти все още си човек, индивид, действаш със силата на волята си, на това, което си.

Земетресението те издебва без всякакви признаци и предупреждения. Абсолютно невидимо и най-често първият му удар е най-силен. И човек престава да бъде каквото и да е, става буквално нищо – цялата му изградена психическа постройка рухва. Той не знае, понятие няма какво ще последва, какво трябва да направи, трябва ли изобщо да прави нещо. Има ли смисъл.

Вярно, има някакви правила за такъв случай. Даже децата ги учат. Ако се вгледаме в тях те са повече именно да ни спасят психически – че не сме безпомощно нищо – отколкото физически. И ако загинем да бъде като човеци, не като купчина атоми.
Но тези правила за действие не помагат. Когато дойде земетресението да останем хора ни помага друго – тревогата за близките и импулса да ги запазиш.

В първия момент снощи с Точица не разбрахме, че е земетресение. То беше чисто вертикално, даже лампите не се заклатиха. Силно беше (ние сме до НДК), но го възприехме като много силен взрив. Странно беше, че не се чу звук от взрив, но все пак погледнахме през прозорците. Навън нищо. Помислих си, че може би нещо в метрото е станало. После разбрахме и тази сутрин не ни изненада. И все пак дълго време човек е в напрежение и очакване. В момента още ми е стегната диафрагмата.

Земетресението през 70-те беше много различно. Точица си беше направила купон със съучениците и лудееха в стаята ù, ние в хола се занимавахме с нещо. Люшна ни и аз казах на жена ми: „Тия деца много се разбесняха, ще съборят кооперацията!”. Докато довърша изречението и ни залюля като на кораб в буря – залитахме и се блъскахме в рамките на вратите, започнаха да падат предмети. Изстреляхме децата по стълбището надолу (на 5-ия етаж сме!), жена ми хвана майка ми и също заслизаха. Затворих и тръгнах и аз, но на етажа под нас ме спряха съседките – бащата беше тежко болен на легло, майката и дъщерята се бяха паникьосали. Не знаеха какво да правят, молеха за помощ. Докато нагласим как тримата да го свалим в одеяло по стълбището люлеенето спря. Така и не го свалихме.
Разходихме се семейно после един час из градината на НДК заедно с всички софиянци, слушайки напрегнато новините (радиото тогава бързо реагира и непрекъснато съобщаваха всичко, което узнаят) и се прибрахме. Но дълго време (да не кажа досега) тръсне ли се нещо веднага погледът ми е към лампата.

Много неприятно нещо е земетресението!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 16 ноември, 2008 at 11:29

    При нас в „Дървеница“ се чу и силно „бум“! Помислих, че са взривили някой 😉 По-късно разбрах от tv, че е било земетресение. Но тази сутрин вече знаех. Просто ме изстреля от леглото! 😀

  • vilford  On 16 ноември, 2008 at 13:18

    A мъжете в къщи сутрешното земетресение въобще не го усетиха. Но снощи бях скочила и чаках да видя дали ще се засили, та да грабвам детето както си е със завивките. Въпреки, че нашата не е лесна – на 6-тия етаж, човек не знае да слиза ли или да чака на място.
    На мен ми се стори, че още в петък след обяд имаше лек трус, но може и някъде да са прекалявали с ремонтите. 😉

  • Жени  On 16 ноември, 2008 at 16:39

    Оф, това е първото заметресение, което усещам през живота си. И не се стреснах… Но ме накара да се замисля как бих реагирала при, недей си Боже, по тежка ситуация. Мисля, че бих запазила спокойствие… Просто съм такава. Особено ако има някой до мен. Забелязали ли сте- човек май се активира най-много, когато трябва да се погрижи за някого друг??

  • æren  On 16 ноември, 2008 at 18:28

    И аз до сега не бях преживявал трус- все ги проспивах, и този сутринта пак. От начало си помислих, че някой ми рита леглото. После обаче разбрахме, че е земетресение (всички се бяхме увили в одеяла в хола). От начало ми стана леко забавно, понеже е нещо ново за мен. Но малко след като спря забих ^^

  • Val  On 16 ноември, 2008 at 21:35

    Хубаво е да имаш рибки – около половин час преди труса те лягат на дъното – предупреждават. 🙂

  • kalina  On 16 ноември, 2008 at 21:56

    Направо ме е срам да си призная как се паникьосах снощи и със сина ми за колко време взехме разстоянието от петия до първия етаж. Счупихме всички рекорди:))) Сега ми е смешно, но снощи не ми беше. А сутрешното – тогава изобщо вече не ми пукаше.

  • вили  On 17 ноември, 2008 at 00:46

    Съчувствам Ви от далечен Пловдив. Този път при нас не се усети. Но искам да призная, че земетресенията са нещото, от което изпитвам ужас. Неприятно е да ти се люлее земята под краката.
    А земетресението в Стражица 1986г., Графе не го ли помните или в София не се е усетило?
    Знам, че всякакви животни предугаждат земните размествания. Остава само правилно да се разчетат техните знаци.

  • Графът  On 17 ноември, 2008 at 01:28

    Вили, Стражица го помня като факт, не като преживяване. След онова, за което разказах, имаше от време на време. Но всички бяха по-слаби. Даже май наскоро имаше пак.

  • deni4ero  On 17 ноември, 2008 at 01:52

    радвам се, че сте добре!

  • Муниконтин  On 17 ноември, 2008 at 02:17

    От доста години поне по един трус има всяка година.

  • ЛЮБКА  On 22 ноември, 2008 at 00:09

    Днес в магазина възрастна жена със ужас обяснява, че в софийски всекидневник е прочела че на еди коя си дата ще има опустошително земетресение което ще обхване Костинброд, Надежда и хотел Родина погледнах я прочетох ужаса в очите и.Беше възрастна,сигурна бях ,че не се страхува за себе си а за по младите от нея за децата си.Помислих си „това не е ли гавра с психитака на хората“ Не зная кой е вестника но ако познавах редактора му щях за му кажа „стига имайте милост“ ако някой можеше да го предположи сугурно тази жена нямаше да се страхува толкова.

  • Графът  On 22 ноември, 2008 at 00:53

    ЛЮБКА,тия направо са за съд по бързата процедура! И на мен ми се мярна нещо такова, утре сутрин ще го намеря и ще го напиша тук.

  • Графът  On 22 ноември, 2008 at 11:08

    Ето:
    При 6 по Рихтер 90% от София пада – Actualno.com
    http://incidents.actualno.com/news_199533.html

    Вчерашен „24 часа”, 8-ма стр. ЖИВОТЪТ
    Заглавие „Учен допуска трус в София по новолуние”
    Има вероятност за трус в София около 27 ноември (….)
    Това прогнозира пред Дарик радио проф. Рангел Гюров от НБУ (……)
    …не се изключва възможността Витошкият разлом да генерира трусове, подобни на тези през 1858 г., каза в интервю за „24 часа” ст.н.с. Бойко Рангелов от БАН. (….) Това дава основания да се допускат трусове до 7-ма степен по Рихтер. (….)

  • hich ne e priatno  On 22 ноември, 2008 at 19:45

    хей,хора така съм се стреснала с това заметресение и всички тези статии и прогнози за 27 че почти нищо друго не ме вълнува последните дни.
    Исками се нещо да ме поуспокои но уви не се получава.Питам разпитвам какво как…да се хвана за нещо но маи няма за какво.
    През 5 мин имам чувството че люлее.Чудя се като почне да люлее и сградата е кофти веднага ли схте трагне да пада или не и изобщо незнам какво да правя…ако стане напечено???

  • Графът  On 23 ноември, 2008 at 01:31

    hich ne e priatno, успокойте се! Най-вероятно години ще минат докато пак усетите някакво слабо залюляване. Не мислете за това, няма смисъл.
    А разните прогнози и предсказания – ами те са вятър работа, само за да се продават вестниците. Известно е, че прогнози за земетресения са невъзможни.
    Зная го това чувство – стори ли Ви се, че се люлее, поглеждайте лампата. Тя се залюлява и от най-малкото.

  • rados  On 18 април, 2009 at 20:06

    dnes ot 4 4asa shte ima zemetresenie v oblas haskovo

  • rados  On 18 април, 2009 at 20:07

    dnes prez noshta

  • Графът  On 18 април, 2009 at 20:57

    Имате предвид предсказанието на оня господин ли?
    Не бих бил толкова категоричен!
    Впрочен, утре сутрин ше Ви напиша какво е станало. Или може би Вие ще ми напишете?

  • Графът  On 19 април, 2009 at 11:49

    Е, rados, имаше ли земетресение в област Хасково? 🙂

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: