Многоточие

Тия дни Майк Рам публикува в блога си „Най-досадните думи и изрази”. Там стигнахме до съгласие помежду си, че до известна степен кои изрази са досадни зависи от индивидуалната преценка и езиково обкръжение на индивида.

Но явно този въпрос е продължил да „се доработва в мозъчното ми РС” 🙂 и „изведе нова линия”. Хрумна ми да погледна от другия край – с какво аз съм досаден за другите.

Да се направи такова изследване не е никак трудно. Даже от анкета няма нужда, доколкото „следите остават” – става дума за писмено „говорене”. Отворих си блога, постарах се да блокирам авторското си самочувствие, вживях се колкото мога в ролята на външен посетител и се зачетох.

Не ми трябваше много време и усилия. Много бързо изскочи на преден план нещо, без което не минава нито едно мое писание – нито публикация, ни коментар.

Многоточие!…

Не съм усетил как се е намърдало навсякъде. И откъде накъде? След като то означава „незавършеност на изказа, предизвикана от вълнение у говорещия, обрат в логическото развитие на мисълта или външна намеса” (Уикипедия). Много развълнуван трябва да съм станал, доколкото не виждам следи от външна намеса! А и при мен то е обикновено в края на изречение, та и обрат в логическото развитие на мисълта трудно може да се търси.

Заех аз позата на Мислителят от Роден (доказано е, че е оптимална за разгръщане на мисловния потенциал) и задвижих аналитичните си способности.

Досадно често използвам многоточието в края на изречение. Какво искам да изразя? Откровено казано, нито едно от нещата, посочени в Уикипедия. Следователно, употребявам многоточието не само досадно често, ами и неправилно. Какъв смисъл тогава му влагам? Оказа се, че главно подсказвам продължение на мисълта, наличието на още нещо за казване като с многоточието избягвам по-нататъшни обяснения. Добре, ама то няма такава функция. А и това е донякъде обидно за читателите – всяка мисъл подлежи на развитие от тяхна страна и те са достатъчно интелигентни за да го знаят! Понякога подсказвам и чувства – било комичност, било трагичност. Но и това е излишно – ако се налага има си муцунки за целта. А понякога и аз не знам за какво съм го сложил.

Накратко, на масовата ми многоточиезация трябва категорично да се сложи край!

Драги мои читатели, вие сте много толерантни! Щом още не сте ме преименували на „Графът многоточие”. 😀
(Уф, без малко щях да сложа пак многоточие! Ама го заместих с муцунката.)

………………..
Под линия:
Благодаря Ви, Майк Рам, че ме подтикнахте към самокритичност. Добре е човек да се поглежда от време на време в „огледалото”! Че както беше тръгнало, току виж някой ден в блога ми се беше появила публикация
„Драги приятели… Спомних си… Тогава… Обаче… Затова… Мисля, че… А вие?…”
… 😀

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Краси  On 13 ноември, 2008 at 12:10

    Ясно вече ще знаем, че го има след всяка дума и в безброй много посоки.

  • Майк Рам  On 13 ноември, 2008 at 12:51

    При мен най-употребяваната дума е „обаче“. Знам, че прекалената й употреба понякога става досадна, обаче много добре подчертава контраста между две тези. 🙂

  • to4ka  On 13 ноември, 2008 at 13:43

    Ето от кого съм го лепанала аз това многоточие, вредния му паразит! Затова сега като го напиша, моментално го изтривам и си слагам една голяма и многозначителна TO4KA!

  • Val  On 13 ноември, 2008 at 14:41

    Дааа, аз прекалявам с междуметията (сигурно и с ред други неща 😉 ), а относно пунктуацията вече съм наясно:

    Аз съм „comma“ (запетая), а на пунктуацията наистина трябва да се обръща внимание:

    http://ataval.wordpress.com/2008/08/07/comma/

    Ти, графе, явно си „многоточие“ по природа. 🙂

  • æren  On 13 ноември, 2008 at 15:06

    Графе, многоточието е най-прекрасният пунктуационен знак ! 😀
    Нали… ?
    Поздравления, че го ползвате така често!

  • deni4ero  On 13 ноември, 2008 at 15:34

    А защо трябва да приемаме ограничението в определението за многоточие по речници и въздесъщата уикипедия, която нито веднъж не съм погледнала за мой срам, сигурно? Аз също използвам много многоточие. За мене има смисъл, а, предполагам, и за читателите ми или гласовете в главата ми, които оставям с многоточие … 🙂 Мисля, че така се ‘оцветява’ словоизлиянието и мисълта, става раздвижено, красиво, звънко. Поемаш нанякъде след многоточието и намираш нови светове и много смях. Аз също съм върл фен на граматитката и много се дразня, когато виждам как хората пропускат важни препинателни знаци, слагат запетаи, където не се слагат и обратното, но силно гласувам с две ръце за многоточието. Иначе моите паразитни думички също са междуметията като val, но, за това ни е красива и звучна речта – заради тези малки вметчици, които използваме като луди, става толкова къдрава речта … Точица, не си слагай то4ка на изреченията, Графе, не си дърпайте юздите на многоточията – те означават нещо. И кой е казал, че този, който е измислил правилото за многоточието е бил прав??????????????????????

  • deni4ero  On 13 ноември, 2008 at 15:36

    😳 много се разбъбрих, извинявам се!

  • vilford  On 13 ноември, 2008 at 17:38

    Ха, аз също най-често тълкувам многоточията като: „довършете сами мисълта (всеки по своему)“. Мисля, че тук е моментът да погледнем истината в очите – Уикипедия не е всемирната мъдрост, събрана на едно място. Просто е място, където е събрана много информация за улеснение на търсещите, но не претендира за АБСОЛЮТНА изчерпателност. Има страшно много отворени теми, които чакат някой да ги попълни.

    Лично аз прекалявам с „всъщност“ и прекалено дългите изречение с хиляди запетайки, „че“-та, „който“, „обаче“… А, словесно нещата са още по-зле. 😳

  • Val  On 13 ноември, 2008 at 18:37

    Ех(простете междуметието, не се удържах), тази наша „родна реч, омайна, сладка“!

    Графе, да вземеш да ми поправиш една утвърдена правописна грешка (да й се не видеше на заемката!) – пунктуация с „у“ на двете места – æren бе наистина услужлив и ми отвори очите. 🙂

  • Графът  On 13 ноември, 2008 at 20:19

    Въх, ама вие реабилитирахте милото ми многоточие!
    След поетично красивото „Мисля, че така се ‘оцветява’ словоизлиянието и мисълта, става раздвижено, красиво, звънко. Поемаш нанякъде след многоточието и намираш нови светове и много смях.“ на deni4ero и категоричното поздравление на æren „многоточието е най-прекрасният пунктуационен знак!“ не ми остава друго освен да ви успокоя с облекчение, че пак ще си го употребявам. Само ще внимавам да не прекалявам.

  • bogpan  On 13 ноември, 2008 at 22:43

    Направо се притесних, след като изчетох материала. Погледнах предстоящата … и с ужас установих, че има
    ама, много има. Явно нямам отговори на повечето въпроси или има твърде много въпроси…
    Така или иначе на мен ми харесва!

  • to4ka  On 14 ноември, 2008 at 00:57

    Ей, поете, на теб една то4ка трябва да ти стига, а ти цели 3… (опа, хайде пак и аз…:))) Да ви издам тайната набързо: „предстоящата“ е новата книга на bogpan, която вече е под печат. Представянето ще е заедно с още една страхотна книга, чийто автор е любима на всички ви блогърка, но ще ви издам повече, когато наближи съвсем събитието!

  • Графът  On 14 ноември, 2008 at 01:12

    Ако аз не те изпреваря, точице! 😀

  • Муниконтин  On 14 ноември, 2008 at 01:18

    Ура за многоточието! Реших, че ще го ликвидирате като знак! А толкова го обичам… И май доста често го употребявам… 😉 Прилича ми на музикална цезура! 😀

  • Жени  On 14 ноември, 2008 at 11:43

    Хихи 🙂
    И аз някъде имам публикация за моите многоточия, които започват още от името на блога 😉

  • mislidumi  On 14 ноември, 2008 at 13:50

    Брех, ми на мен къде ли ми е дефектът. Може би прекалената бъбривост 🙂 Или може би може-би-то.

    bogpan, аз пък не съм те видяла да пишеш многоточия. Сигурно ги пишеш с бяло мастило на бял лист, което поставя въпроса в съвсем друга светлина 😛

  • Val  On 14 ноември, 2008 at 16:36

    Графе, дано не е нахално:

    🙂 Тоз текст ме връхлетя, заради æren:

    http://ataval.wordpress.com/2008/11/14/ovid-whispered/

    ето част:

    Така, че търсещите опрощение за лош недъг
    на свой ред игнорират твоя слабост.
    Помни: туй грешки са, ако не любиш грешните.
    Грехът се най-добре пречиства със любов.
    И ако търсиш опрощение, то нека сам ти да простиш.

  • deni4ero  On 14 ноември, 2008 at 17:52

    хубаво е, val!

  • Val  On 14 ноември, 2008 at 17:58

    Радвам се, че ти хареса, Дени4еро!

  • Графът  On 14 ноември, 2008 at 19:09

    Да, хубаво е Val!
    Вярно е, че грешката най-добре се откупва с любов!

  • вили  On 15 ноември, 2008 at 00:12

    Аз съм съгласна с Вилфорд, че многоточието е всъщност подсказка всеки сам да довърши изречението или да се замисли върху него. И аз често използвам многоточие или дълги изречения с много че, обаче … 😉

  • Димитър Н. Митев  On 18 ноември, 2008 at 19:57

    Аз съм другият с многоточията….
    Съжелявам Приятелю но съм сигурен, че ще продължавам да го използвам! С него най-малкото Аз позволявам на другите или ги подтиквам да продължат – се изкажат по темата след Мен….. 🙂

  • Графът  On 18 ноември, 2008 at 20:17

    Май всички сме така, драги приятелю. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: