сме изначало?
Тия дни попаднах на интересен материал в есперанто-сферата за нашето отношение към животните. Зачетох се, тия въпроси ме вълнуват, както знаете. Ще преразкажа по-важното.
Статията на философа Peter Singer е озаглавена „Правата на животните” с мото Les bêtes ne sont pas si bêtes que l’on pense (Molière, Amphitryon). И точно за това става въпрос в нея.
Още в Библията се казва, че Бог е създал човека по свое подобие да властва „над рибите в морето, птиците в небето, всички животни, които се движат на земята.”. Аристотел твърди, че „животните са създадени за човека – да ги яде, за дрехи и други неща. Природата не създава нищо излишно, след., за нуждите на човека е създала всичко друго.” Столетия (хилядолетия!) тази постановка господства в мислите на Човечеството с малки изключения – St. Francis of Assisi, Leonardo da Vinci, Michel de Montaigne, и др. До 18-и век никой философ не счита животните достойни за внимание. Kant пише: „Целта е човека. Към животните нямаме никакви задължения”. Но по негово време се появяват първите философски светлинки в тъмнината – утилитаристът философ Jeremy Bentham в Introduction to the principles of morals and legislation (Принципи на морала и Законодателство) пише: „Ще дойде денят, когато остатъкът от животните ще може да получи тия права, които никога не са им отнети, а просто не са им дадени. Вече знаем, че животните изпитват болка, имат чувства. Какво още ще се изтъкне за да не им ги дадем? Възможността да разсъждават или възможността да говорят? Конят или кучето безпорно са по-разсъдливи и комуникативни от 1-дневно, -седмично, или даже –месечно дете. А дори и така да е, какво от това? Проблемът не е дали могат да разсъждават, нито дали могат да говорят, а дали страдат!”
След него, обаче, ситуацията не се изменя особено. Въпреки появата на теорията на Дарвин. С изключение на отделни гласове (главно в Англия) предлагащи да се узаконят по-….човешки условия за животните. 🙂
И така до 1975 година (чак!), когато се появява революционното съчинение на австралийския философ проф.Питър Сингър „Освобождение на животните” (Peter Singer „Animal Liberation”). Тази книга, която стана библия за защитниците на животните и вегетарианците, сложи точка на философския дебат по този проблем (повече пренебрегван, отколкото дебатиран) на основа принципа на Bentham, цитиран по-горе: „а дали страдат!”. Нещо повече – той едно към едно нарича расизъм теориите за превъзходство на биологичен вид!
По-нататък в статията на Singer, която преразказвам, се обосновава от философска гледна точка констатацията, че животните изпитват страдание. Болката е индивидуално усещане. Ние не знаем какво усеща човекът ударен от камък, но по аналогия със своето усещане в такъв случай приемаме, че страда. По същата логика приемаме, че животните страдат – подобна нервна система, подобни реакции. В тоя ред на мисли – доколкото нямаме обективен показател – може да се възрази, че не знаем дали и растенията на страдат. Да, не знаем – нямаме никаква възможност засега да го разберем. Можем да го приемем само като хипотеза. Като път за търсене е откриване на евентуални реакции на хипотетично страдание. Защото природата е „снабдила” всички живи същества, изпитващи болка, със съответна видима реакция. Преди няколко години е публикувана книга „The Secret Life of Plants” (Natural History 83 (3), marto 1984, pĝ 18), в която се твърди, че растенията притежават различни способности, между които и способността да страдат. Но освен в това издание, все още няма потвърждение на изследванията от други научни институции.
По нататък в статията се говори за вегетарианството, но това не е моята цел (аз не съм вегетарианец). По този въпрос се пише доста, вкл. и в блоговете. Ето няколко, случайно попаднали линка: http://vegetarianstvoto.hit.bg/, http://lifestyle.ibox.bg/material/id_1585551407/fpage_4/#clist, http://asktisho.wordpress.com/2006/12/11/vegetarian/
Но нека заглавието ми не ви подвежда – вегетарианството не е моята цел. Какво ще се яде е въпрос на личен избор, който винаги съм уважавал.
Аз искам да поставя един въпрос (в Раздумка!), на който все още нямам личен отговор и с интерес бих прочел вашите разсъждения по него.
Човекът е създаден като тревопасен биологичен вид. Независимо коя теория за нашата поява приемаме. По Дарвиновата произхождаме от маймуните, а те основно не са месоядни. По Божествената – никъде не се говори за месо в Рая. Даже първородният грях не е изяждане на пържола, а на ябълка!
Вълнуващият ме въпрос е: кога от тревопасни сме станали месоядни, каква причина би могла да предизвика такава революционна промяна, как се е отразила (и ще се отразява) на биологичното ни развитие?
_____________
Графът 
Коментари
Графе, нямам теория по този въпрос, но ме накарахте да си спомня една много стара и много запомняща се книжка: „Борба за огън“. Въпреки че е художествена литература, в нея се описваха много любопитни неща за първобитните хора. Едно от тези неща беше, че описваха племена, които се хранят само с растителна храна и други, които бяха месоядни. Тогава ми се стори много интересно, че традициите в племето определят начина им на хранене. За съжаление не си спомням дали описваха и други разлики между двата вида (например – войнственост?).
МЕ-СО-ЯД-НИ!
vilford, така и предполагах, че не съм първия, който задава този въпрос. Това за книжката е интересно. Защото, ясно е: въпросът ми е за хрумвания (нашите специално), както обикновено си говорим в Раздумка, а не сведения за някакви научни или философски изследвания.
UZUMAKI, не сте сами! 😀
Хм, точно този въпрос не си бях задавала, поради което и разсъжденията ми по темата са съвсем първосигнални.
Растенията са най-уязвими, имам предвид, че са лесно достъпни и вероятно поради това първоначално хората са се насочили към тях, като обект на храна. С развитието на различните сечива и инструменти, с намирането на различни приложения за тях, хората са посегнали и на животните.
Не ги виня, че вкусът им е допаднал. Месоядна съм и аз. 🙂
Мислите ми са в посоката на Astilar.Предполагам, че хората са станали месоядни, когато са създали средства за убиване.До този момент е било възможно да похапват само дребни създания. 😉
Аз също съм месоядна 😀
Муконикотин е на прав път в мислите си… обаче е имало и ловци, и събирачи (т.е. земеделци, отглеждащи реколта). Ловците са ловували само колкото им е за изхранването, защото не е било толкова лесно и безопасно – това е племенният тип мислене, докато събирачите са започнали да използват средства не за убиване, а за добиване на повече продукция и установяване на едно по-плодородно място… така сесъздава излишък и се заражда йерархия при разпределението му, водеща до съвременната цивилизация.
Аз все пак съм противник на Дарвиновата теория! 🙂
Както, надявам се, сте разбрали, аз съм от „събирачите“ – внимателно чета мненията ви.
Спокойно пишете – тук излишък няма да се създаде… 😀
И аз се присъединявам към мнението на Астилар, но има и още нещо. Един от начините на израстване и опознаване на света около нас, е подражанието. Та си мисля, че е възможно предците ни да са „изкопирали“ хапването на месо от хищниците 😉
Освен растителноядни и месоядни животни има и едни такива, които се наричат „всеядни“ – и хората са точно такива. Шимпанзетата, прасетата и гарваните не са лоша компания. :p 😉
Daggerstab, ще вмъкна реплика: изброените от Вас са от „умните“… 😉
Жени, и това ми мина през ум, обаче подобно твърдение би означавало да допуснем, че хората са били достатъчно умни, за да се учат от животните. (нещо, което май и до сега не се е случило)
А не допускаш ли, че хората някога са били достатъчно умни, за да се учат от животните? 😉 И постепенно са оглупяли 😀 ,защото са се помислили за много умни? 😀
Ще изчакам още малко и ще систематизирам хипотезите.
в подкрепа на астилар мога да кажа само, че човекът става месоядно (или всеядно) животно успоредно с интелектуалното си развитие. това го казвам в исторически аспект, да не вземе сега някой вегетарианец да се обиди и да реши, че го наричам тъп 🙂
колкото до изпитването на болка – АБОСЛЛЮТНО уверен съм, че растенията също изпитват болка.всъщност – всички живи същества изпитват болка. дори ми се струва, че и камъните може би са живи същества, просто те живеят по непонятен за нас начин, тъй като ние живеем 70-80 години, а една скала живее милиони години. просто за скалите ние сме по-краткотрайни от мухите-еднодневки. мисля, че камъните могат да говорят, просто ние не можем да ги чуем. то е като да си пуснеш да слушаш грамофонна плоча със скорост един оборот на хиляда години – нормално е да не разбереш нищо от записаното на нея, нали?
🙂
п.с. месоядни
П.С. Аз още се колебая. Хм, голяма сочна свинска пържола или чорба от праз??? Труден избор от всякъде…!!!
😛
е, пържолата ако ти идва в повече – обърни се към приятел!
Уважаеми Графе, благодаря за чудесната тема. Замислих се какви са били хората в зората на своята история. Ако съдим от Библията, имало е както месоядни (потомците на Каин), така и растителноядни (потомците на Авел) хора….Позволи ми само да направя едно уточнение…Първородният грях е изяждането на плода на познаване на доброто и злото – той е бил забранен. Забраната се е отнасяла до плодовете на дървото на познанието за добро и зло. И самото престъпване на забраната се вменява като първородния грях…от тогава хората вече знаят какво е добро и какво зло. Освен това автоматично научават и какви са плодовете :-)на това познание – изгонване от Рая. Но това в страни от темата.
Аз лично съм по-склонна да мисля, че хората са били месоядни или по-скоро всеядни от самото начало. А ако се водим от библейските разкази – от изгонването си от Рая.
Съгласен съм с Вас, драга valshebna. Аз също се спирам на всеядни – като цяло човечеството от нищо не се отказва. 🙂
Колкото до дървото на познанието, и досега не съм намерил обяснение защо е трябвало познанието да бъде забранено за човека според религията?
то не е толкова според религията … по-скоро си мисля друго (ще ме прощавате, Графе, моля, не ми се сърдете, но всеки според вярванията си) – не е казано, че в Рая хората не са можели да се размножават, ядат всичко, просто не е известно на нас. По-скоро си мсиля друго – става въпрос за подчинение към Бог, след като не си се подчинил, си познал, че освен добро има и зло, което не те ползва особено, освен да береш ядове, болести, скърби, мъка, много мъка и смърт – за първи път духовната смърт на Адам и Ева и за втори път физическата смърт на Авел. Т.е. неподчинението към Божията заповед не е довело нищо добро освен прекалено много турд, храна, изкаравана с пот, раждане с болки, братоубийства, разделяне на семесйтва, войни, глад, млад и квото се сетите още … така си мисля аз … следвайки тази логика 🙂
Права си, deni4ero. Не е казано какво са можели да правят Адам и Ева в рая. Затова пък надълго и нашироко е наблегнато на подчинението – основата на човешките взаимоотношения. Не ти ли се струва, че този принцип е приписан на Бога от хората? Твърде много е в интерес на властващите и никак не пасва на Божията същност. За какво му е на Бог да му се подчиняват? Нали е всеможещ, лесно може да премахва всичко, което пречи на съвършенството.
Съгласна съм с deni4erо и с Вас, Графе. Цялата сила на религията се базира върху фактите, в които искат да вярваме. И тази вяра е основана върху безусловното подчинение, а не върху любовта (както би трябвало да е според Библията). Не ми се навлиза в догматични теми…. Важното е да се отбележи, че първото нещо, което човек е опитал не е ябълка. Много е възможно хищническата ни природа да ни е присъща, а не продобита.
Valshebna, не вярата е основана върху безусловното подчинение, а религията. Вяра и религия са две различни неща. Вярата е любов, разбиране и приемане. А религията е подчинение, натрапени разбирания (от преди 2000 г.), неприемане на различните (изключване от общността). Църквата и властващите използват религията като инструмент за контрол. Но не могат да контролират сърцето и душата на онзи, който просто вярва, и няма нужда от общност, за да сподели вярата си, и няма нужда от посредници, за да достигне до бога си.
Съвсем уместно уточнение, Mari-ana. Не съм се изразила точно. Разбира се, че вяра и религия са две различни понятия. В случая трябва да допълня, че християнската вяра, такава каквато Църквата е поощрявала и изисквала от вярващите е свръзана с безпрекословно подчинение. Особено при католиците. Там дори има догмат за непогрешимостта на папата, когато говори ex catedra. Църквата не просто е била използвана, тя самата като еклесия (събранието на вярващите) е била орган на властта. Защото вярващите съставляват тялото на Църквата.
И това също е доказателство за хищническата природа на човека. Божествен дух и тяло на хищник :-)Колкото и да ни успокояват, че онова, което излиза от устата е по-важно от това, което влиза. 🙂