Муслим Магомаев был певцом от Бога. На концертах конферансье даже не успевали полностью его представить: как только произносилось имя певца – Муслим, фамилия уже утопала в овациях публики.
Почина един от големите певци на миналия век. Голям в песенната музика посветена на хората. Човекът, който се превръщаше в поток от музика към слушателите и имаше рядката способност да усеща резонанса ù сред тях. Човекът, който пожертва световна кариера на оперен певец за да пее на милиони обикновени хора.
Човекът – песен.
Това не са суперлативи, каквито се пишат в такива случаи. Това е чиста истина. Включително и фразата от руските медии „был певцом от Бога”.
Произходът му е от известно музикално семейство – дядо му, чието име носи, е бил известен азербайджански композитор. Родителите му са искали да стане известен пианист – от съвсем малък цялото му свободно време е било заето от уроци и свирене на пиано. Но в него горяло друго огънче. Още 11-12-годишен той отивал на брега на морето, където никой няма да го чуе, и пеел с пълно гърло чути арии на Джили или Карузо. В средното си музикално образование той все още бил бъдещ пианист и композитор за всички и таен певец за себе си. Едвам в Консерваторията започва официално да учи пеене.
На върха на известността (и славата) го изпраща едно единствено изпълнение още двадесетгодишен. 1962 година на фестивал на азербайджанската култура в Кремълския Дворец той изпява „Бухенвалдските камбани” и каватина на Фигаро. Фестивалът е предаван по телевизията. На следващия ден хората го поздравяват на улицата, а тогавашният министър на културата Фурцева възторжено възкликва: „Наконец-то у нас появился настоящий баритон“.
Започва оперна кариера и 2 години по-късно е изпратен на специализация в Ла Скала. Перспективите са блестящи – на два пъти гастролира в знаменития парижки театър „Олимпия”, от там и от „Ла Скала” му правят предложения за постоянен ангажимент, в Москва го чака „Большой театр”. Но…той не пожертва Божието си предназначение. „На операта посветих няколко години” – казва той в едно интервю – „и разбрах, че тази рамка ми е тясна. Слушат те ограничен брой хора. Една оперна партия трае максимум 40 минути и спектакълът свършва. А на мен тепърва ми се пее.”
И той избира „естрадните” концерти. Необяснимо за професионалистите певци тогава – кой отказва златна кокошка за да бъхти с мотиката на нивата?!? Защото освен славата, в материален аспект това означава 100 рубли заплата (толкова е получавал, тогава естрадните артисти в СССР бяха на щатна заплата) пред доходи на солист в някой от най-известните световни оперни театри!
Но той не е просто един, макар и блестящ, от многото естрадни изпълнители. Още в края на 60-те той пълни стадиони (не виждано за тогава) и пее пред хилядна публика. И още отначало повежда ръка за ръка естрадната песен с оперната ария – десетилетия преди Павароти. Половината от програмата на концертите му била оперни арии, половината – естрадни песни! Без да се страхува от последствията за популярността си – знаел е, че хората ще разберат какво им дава. „Он щедро дарил свой талант, свое блестящее дарование людям, и потому его искренне любили.” пише Путин в съболезнователното си писмо до съпругата му. И това е много точно – хората искрено го обичаха, популярността му не само в СССР беше невероятна.
Така живя човекът-песен, човекът-глас, Певецът на хората, Певецът от Бога. Дойде на тоя свят с мисия и я изпълни.
Вечна му памет!
Изпълнения:
Buhenwald – сложете си слушалки, пуснете и затворете очи. Послушайте ме!
Figaro_Cavatina , Rigoletto , Mefistofel , Кармен – тореадора
Личен сайт на Магомаев
Графът 