Глоси

…не за парите и не за славата.
Песен от „Златния кос”

Има ли мисъл, има ли чувство,
само тогава става изкуство!

се казва по-нататък в песента.

Странно племе има сред хората откакто свят светува. Малобройно е, не живее на едно място – пръснато е по цялата Земя. Но хората от него винаги лесно са били разпознавани. Нещо особено има в тях. Те са, които показват светлинките напред и са „данковци”, способни да си изтръгнат сърцето за да осветят пътя на другите. Идеалисти, утописти, „отвеяни” даже – различно ги наричат, според случая. Понякога ги отблъскват, осмиват, нараняват, пренебрегват снизходително. Но винаги във всички има към тях едно явно или тайно, признато или не, възхищение и уважение. И тайничка завист, че нямаме куража да бъдем като тях – всеки човек би желал да е идеалист, но малцина имат смелост да го направят. Живот се залага, не е лесно, много смелост трябва.

Не искам да ви водя“ – казва един човек – „искам само да вървите. Сами. И по своя път. Но ви моля просто да не забравяте, че във всяко пътуване една подадена ръка е по-здрава опора от най-дебелия кривак„.
Този човек се казва Валентин Дишев. И той подава ръка. Прегръща идея и прави…”Глоси”.
Защо „Глоси“? И какво е „глоси“? Ето какво обяснява г-н Дишев защо така е нарекъл „своята утопия” (както сам казва):
Всичко е просто. Думичката означава „език, нещо казано…“, но има и друг смисъл – така се наричат бележките по полетата (или между редовете) на ръкописи. Жанр, доста разпространен от периода на късната Античност чак до Новото време. И той има една характерна особеност – това не са просто лични бележки, изразяващи отношението на четящия към текста. Те имат задачата да разширят полето на тълкуванията на даден текст. И независимо дали го искат, пораждат нов контекст за неговия прочит.” (…..) ”Има ли смисъл в това начинание? Разбира се, ние сме намерили своя. Но културата е пространство на споделените смисли. И я има единствено като споделеност.”

„Утопия” я нарича, но тя вече не е. „Глоси” е реалност и то каква! Реалност, която заживява свой живот – надявам се дълъг и все по-ярък и значим. Защото идеята обединява наистина талантливи поети и белетристи.

От линковете можете да научите подробности, но все пак аз (за да не бъда емоционално голословен 🙂 ) ще ви цитирам накратко тазгодишните прояви:
— Национален литературен фестивал „Глоси“ бе учреден на 13 октомври 2007 г. в Благоевград. Освен двете си, вече традиционни, прояви — „Майски празници“ и „Фестивални дни“ през октомври — за една година фестивалът направи възможни над 40 събития в Благоевград, София, Кюстендил, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и други гостоприемни за културата кътчета в страната: премиери на нови издания, литературни четения, акциите „Думи до поискване“, „Думи за брод“, „Поетично бинго“… в съпътстващата го програма „Интерарт“ бяха представени изложби, театрални постановки, концерти, артинсталации…
Събитията са част от Национален литературен фестивал „Глоси“*, организиран от едноименните му „Форум за литература и хора“ и списание, с подкрепата и съучастието на Радио Благоевград (БНР) и със съдействието на БНТ „Пирин“.
— Създаването на „Гора на словото“ е по инициатива на общностите „Глоси“ и „Либер“. Идеята е тази символична гора в следващите години да обхване територията на цялата страна…
— Акцията „Думи до поискване“, като част от проявите на Национален литературен фестивал „Глоси“ е провеждана досега в Кюстендил, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Бургас… В нея участващите автори от цялата страна носят на реверите си бадж, със специален знак и означение „Думи до поискване“, даващ право на всеки, срещнал човек с такъв бадж по улиците на съответното населено място да поиска да му бъде прочетено веднага, лично от автора, стихотворение или кратка проза…

За последното трябва да кажа няколко думи. Акцията „Думи до поискване“ според мен е уникално хрумване, което може (и би трябвало!) да се развие много. Това е начин да се „изведат пишещите братя” от сравнително затворения кръг на литературните сайтове (където в повечето случаи те се четат помежду си) в широкия свят на хората. Защо тази идея да не излезе от понятието „акция” и да стане нещо популярно и по-„всекидневно”? Лошо ли е – разхождайки се в градинката неделен ден – да заговориш автор, да чуеш нещо от него, да си кажеш мнението? Ще загубиш или спечелиш от такова общуване? Какво впечатление ще направи това на децата ти? В тази идея има много хляб, тя трябва да се развие. Не пречи (по-скоро трябва!) различните литературни форуми да я „присвоят” – мисля, че „Глоси” няма да се сърди на такова плагиатство. А и пишещите не е зле да придобият смелост и да не чакат „акция” – на мен би ми било много приятно да срещам хора във всекидневието със знак „Думи до поискване” на ревера, дори и когато нямам време да се спра при някого. Да си творец не е срамно, да си сътворец е удоволствие и нужда…

Събирам на едно място линковете свързани с „Глоси” и книгата на Ваня (за прегледност):
http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=2940.0 – това е на „Глоси”. Обърнете внимание на титула – „Форум за литература и хора”!
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/612/47/ – това е за галерия „Кръг+”, където беше премиерата и за нейната собственичка Лили Борова – също от „племето”, както става ясно.
http://bg.wordpress.com/tag/глоси/ – публикации на mislidumi (автор на идеята за „Поетично бинго”) за „Глоси” и книгата на Ваня.
http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=734.0 Важно! Тук можете да си поръчате от списъка с книгите. Поръчката става с имейл и затова Ваня съобщава, че можете да напишете при поръчка желание за автограф от автора – ще получите книгата с автограф от съответния автор!

Преди да пусна няколко снимки, нещо лично. На премиерата не можах да стисна ръката на г-н Дишев – гледах да не се пречкам в суматохата и изпуснах момента за съжаление. За мен ще бъде чест, ако той приеме, че го правим сега – макар и виртуално! Благодаря Ви, г-н Дишев!

г-н Валентин Дишев дава интервю, в което говори по обичая си не за себе си, а за „Глоси”. Това е – както казва Точица, той е от „летящите хора”! 🙂

Част от глосарите в акция.

А това е моето гардже, както знаете. 🙂

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • bogpan  On 24 октомври, 2008 at 21:44

    В най-
    оранжев цвят и книга.

  • mislidumi  On 24 октомври, 2008 at 22:35

    Графе, може да не сте с благородно потекло, но едно е сигурно – Граф по сърце 🙂 Поздравете оранжевата точица, даже и микрофоните са близнали от цветовете й.

  • Яна  On 25 октомври, 2008 at 00:24

    Хехе… колко странно откритие, че Ваня има татко и той е Граф. Това е малко като Пипи, чийто баща е Негърски крал. Мисълта ми беше, че съм супер изненадана да я видя в тази светлина – толкова време ми трябваше да спра да съм стресната и респектирана от нея, а пък то се оказа, че на някакво друго място тя се казва Точица и е нечие гардже 🙂 Обаче, Ваня и г-н Графе, толкова е великолепно да си таткова щерка, аз знам! Усмихвате ме!

    Иначе, на път съм да се спукам по шевовете от яд, че този път Събитията минаха без мое участие…

  • Графът  On 25 октомври, 2008 at 01:09

    Благодаря ви, приятели!
    Яна, не се ядосвайте! Сега Вие имате къде-къде по-важна работа… 🙂

  • Svetlina  On 25 октомври, 2008 at 09:43

    Аааааааааа! Искам и аз! Лош, лош, лош Граф! Другия път ще вземе и мен, нали?

  • mislidumi  On 25 октомври, 2008 at 10:08

    Svetlinka, другия път и аз ще дойда. Ще си сложиш ли на главата картонена златна коронка с рубини, за да те позная? 🙂

  • Графът  On 25 октомври, 2008 at 12:21

    Аха, да не се отметнете! Защо след не много време ще дойде „другия път“. 😉 Може би ще си направим тогава една среща.

  • Svetlina  On 25 октомври, 2008 at 15:03

    Лесна работа, само трябва да питам съквартирантчето какво е глава. Иначе тая седмица открих, че човек може да си купи пакет „замразени пилешки връхчета“. Един приятел каза, че сигурно са петльови гребенчета, ама да не рискувам 🙂

  • Графът  On 25 октомври, 2008 at 17:50

    Svetlina, значи трябва да се внимава като купува човек мляко – да не се окаже, че е от пиле! 😀

Trackbacks

  • […] Вървя вчера и гледам насреща младия човек. Отдавна не бях го срещал. Уж той, пък сякаш друг човек. Уверена походка, спокойно лице, ведър поглед. „Здравейте,” – казвам – „как сте? Да не сте станали началник или пари сте спечелили? Много добре изглеждате.” „Глупости,” – засмива се той – „книга ми издадоха, наскоро ú беше премиерата. По радиото за нея разговор водихме.” „Ама как?” – изненадано възкликвам аз – „Вие от кога пишете?” „Отдавна,” – казва – „ама само аз си знаех. Ако не беше „Глоси”…” и отмина. Продължавам нататък и се чудя мислено що за звяр е това „Глоси”. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: