Мозъкът компютър?

В „Раздумка” много пъти се е споменавало за мозъка. Отдавна се каня да напиша и аз нещо. Сега начален тласък ми даде публикация на Тишо. В нея той интересно разглежда „участта” на твореца, най-общо казано. Като съвсем не е „сектант” – разширява съвсем основателно понятието „творчество” далеч извън рамките на изкуството. За заглавието „Проклятието на твореца” има пълно основание – особено ако имаме предвид живота на известните творци в историята на човечеството.
В коментарите при Тишо Vitamin eMM, споменава „физиологична причина” и намигва към основата на въпроса. 🙂
Точно от такава гледна точка са и моите разсъждения.
Според мен схемата, дадеността, е следната:
Човек се ражда с орган мозък. Своеобразен физиологичен компютър за управление на физическия му живот. Дейността на мозъка сме нарекли ум. Но това са само заложените му възможности за работа – оттук нататък е въпрос какъв обем „програми” и с какъв характер ще се „вкарат”, (те не са дадени по рождение) и как работят системите му (очебийно те не са стандартно еднакви). Едно невръстно дете, отгледано от диви животни никога не може да се възстанови в човешки параметри – мозъкът му вече е зареден с животинските „необходимости” и не е предвидено erase. Това човешко същество (по физиологична конструкция) е умно – но от гледна точка на животните, които са го отгледали. В тяхната среда то даже най-вероятно е от гениално умните.
Затова са вечните ни разговори за възпитание, образование, морални ценности и т.н. – с какво да се зарежда, че всички да са умни и добри. И все не можем да измислим универсалната програма.
Няма и да можем скоро! Първо, защото устройството на нашите „компютри” ни е Terra Incognita, за мозъка ние знаем по-малко, отколкото за Вселената. Аз използвам сравнението „компютри”, но то е повече от условно. Мозъкът е орган с възможности, за болшинството от които имаме по-малка представа, отколкото за това какво има отвъд безкрайността. И сигурно възможността за „безжична връзка” с това, което най-общо наричаме „паранормално” съвсем не е най-сензационната от тях. Вчера чета, че е открито не знам какво си в човека (на практика също някаква трошичка от всичкото в нас), което е причина едни хора да ядат като разпрани и да са си стройни, докато други да пълнеят само от изглед на храната и никакви диети да не им помагат.
Да се върна на реалността, която ни е позната.
В сферата, за която говорим, има три основни понятия: ум, интелект, разум. За мен ум е дейността на мозъка, способността му да функционира. След., всеки нормален човек е умен по рождение.
Останалите две понятия са производни, не са по рождение, а като резултат на работата на ума. Който резултат зависи от това, какви задачи са му възложени. И двете касаят способността да се преработва постъпващата информация. Според мен разликата в тях е, че за получаване верен резултат интелектът подбира в даден момент най-необходимото от информацията, докато разумът е възможност да се преработи цялата информация за същата цел. Затова за интелект е почти задължително образование, за разум то няма съществено значение. (Между другото, образованието не гарантира нито интелект, нито разум, но това е друга песен. 🙂 )
От такава гледна точка няма как да търсим корените на творчеството в областта на тези понятия като причина за него. Те са другаде – в своеобразното разпределение на хората в две области, определящи начина им на развитие. Чувствата и реалната мисъл. Това е повече от очебийно – още в образованието се разделят на такива с приоритет към хуманитарните или към точните науки.
Творци има и при едните и при другите (прав е Тишо!). Разликата е в резултата. При хората на реалната мисъл творчеството създава реални субекти за подобряване на живота. При творците в сферата на чувствата творчеството води до голяма степен към неизвестните ни области в дейността на ума. Т.е., то няма за цел развитие на реалния живот, а развитие на човека.
В такъв смисъл може да говорим донякъде за „проклятие” що се отнася до личния живот на творците. Когато човек измисли колелото резултатът е виден, авторът също – няма две, пет. Когато Марк Твен примерно напише роман или Шостакович симфония, то те могат да се харесват или не. Съответно авторът да добие известност приживе или не (което съвсем не е окончателно за по-нататъшната съдба на произведението и популярността на автора!). Но никой не може да каже категорично какъв е резултатът от това произведение за развитието на човека и има ли такъв. За онова развитие, дето го наричаме умствено, психическо, нравствено и с още купчина определения. И за което не знаем как става, кое му е „горивото”!
Така е засега – мозъкът е Terra Incognita.

Но аз казвам на творците – вие не сте прокълнати, вие сте благословени! Иначе Всемирът нямаше да ви измъчва с дейност, „противоречаща на всякаква здрава логика”…

Казвам на хората – пазете творците си в сферата на чувствата! Тяхното творчество ни тласка нагоре в човещината…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 22 октомври, 2008 at 12:35

    Амин!

  • æren  On 22 октомври, 2008 at 22:33

    Иначе Всемирът нямаше да ви измъчва с дейност, „противоречаща на всякаква здрава логика”…

    Много ми хареся това. 😀 Напомня ми на едно определение по литература, което чух на един курс миналата година, а именно, че „литература е обръщането на езика към себе си , при което на субекта се приписва нелогичен предикат“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: