Премиерата

По понятни причини ще ми е трудно да ви дам обективна информация за представянето на книгата на Ваня. Но ще се постарая. Снимки ще видите малко по-късно.
В петък от сутринта в къщи жужеше напрежение. Скрито, разбира се. Но се усещаше „по кожата”, както се казва. Нямаше нервничене, но движенията на всички по-отсечени, говорът по-остър… 🙂 На всичкото отгоре, в прогнозата за времето на обедните новини съобщиха, че над западна България надвечер ще завали – навън вече се беше солидно заоблачило.

– Ако завали – каза мрачно Точица – никой няма да дойде. И аз не бих отишла.
– Все ще има хора – казвам аз – ние ще бъдем, организаторите…
– Дано започне да вали след седем и половина – пожелава Васко – та вече да са дошли.
„Хайде, не може ли да се поотложи този валеж? Нека старта на Точица бъде както трябва, за нея е важно.” – примолвам се мислено аз където трябва. „Може” – появява се на вътрешния ми монитор – „спокойно”. И след два часа започна да наднича оттук оттам слънчицето! Вечерта не заваля.
Другите тръгнаха още преди 6. Аз към шест и половина, съответно излъскан (едвам си влязох в панталона на костюма!) и въоръжен с бастуна.
Обстановката в галерия „Кръг+” е много приятна. Помещението е разчупено (не е правоъгълен салон) с удобни масички и кресла. Част от стените са в рафтове с книги, в закътан ъгъл е барчето – изобщо изключително сполучлива комбинация между клуб, книжарница (която прилича на библиотека), кафе-сладкарница и дневно барче. При случай ще ги посетя да ги видя как са в нормална обстановка.
Хора имаше много. Ако бяха повече щеше да е прекалено.
Започна навреме. Първият час (както сте видели в програмата) беше посветен на Фестивални дни “Глоси 2008″ и на авторите в списание „Глоси”. Бяха представени присъстващите от тях. Силно впечатление ми направи интелигентността им – всички бяха подбрали да прочетат съвсем къси, но много ярки откъси от своите произведения. За досада не можеше и да става въпрос!
След това беше представена Ваня и книгата ù. Почувства се оживлението. Изказаха се няколко души (както разбрах след това от Точица не само приятели). Не почувствах „протоколни” изказвания. Всички бяха много сърдечни, прочетоха няколко свои неща посветени на Ваня, а една от изказващите се накрая на слово си я вдигна, „защото тя заслужавала да рее във въздуха!”, което беше посрещнато с много весели аплодисменти! 🙂 Словото на редакторката Силвия Томова заслужава специално внимание, за него ще пиша, когато пусна снимките.
Изобщо, ако трябва да обобщя, в цялото тържество нямаше грам официалност. Атмосферата беше много приятелска, сърдечна и през всичкото време с много добре премерено чувство за хумор. Както споделих с един непознат събеседник, жалко, че въздуха не може да се опакова и пренесе – силно задимен от цигарен дим, но затова пък истински концентрат на чувства, ум и доброжелателност… 🙂
Накрая Ваня раздаваше автографи повече от половин час – опашката беше солидна. И свърши, когато свършиха книгите – оказа се, че предвидените 80 екземпляра не стигнаха!
За цветята и подаръците мисля, че е излишно да споменавам.

И аз имах преживяване – приятен усмихнат мъжки глас ме попита „Вие сте г-н Графът, нали?”… 🙂

Снимки сега не мога да покажа, защото още ги нямам. След премиерата нашето напрежение не свърши – Ваня имаше участие за книгата някъде между 0,30 и 1,00 часа в нощния блок на радио „Христо Ботев”, в 3,30 ч. Васко замина за Брюксел, сутринта Ваня замина за Благоевград с „Глоси”…
Даже и котето Милчо не спа през нощта (да не изпусне нещо), та вчера цял ден се беше покрил някъде. 🙂

Накратко, аз съм щастлив!

Късметчето от кафето вечерта нарочно прибрах в джоба си без да го отворя. В къщи след всичко го прочетох:
Съвършенството е постигнато не когато няма какво да добавиш, а когато няма какво да отнемеш.” – Антоан дьо Сент Екзюпери

Не случайно се е паднало, не мислите ли?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 19 октомври, 2008 at 13:13

    Няма нищо случайно на този свят, Графе! 😉 😀

  • mislidumi  On 19 октомври, 2008 at 14:31

    🙂 браво!
    Разбирам, че се е получило, както си е трябвало да бъде. Жалко, че книжките не са стигнали. Надявам се да има скоро още, даже съм сигурна, че ще има 🙂

    Това с реенето ме радва.

  • deni4ero  On 19 октомври, 2008 at 15:23

    🙂
    жалко, че въздухът не може да се опакова 🙂
    п.с. ама, как ми разядохте любопитството господин Графе 🙂

  • Графът  On 19 октомври, 2008 at 17:15

    Да, mislidumi, според мен много добре се получи. А за книгите – тях ги има, просто не са очаквали да се продадат толкова много и не са донесли достатъчно, доколкото разбрах.

    deni4ero, и аз съжалявам, че не можехте всички да гледате и слушате чрез мен. Абе, какво става с тия чипове, дето щяха да ни имплантират в главите? 😀

  • bogpan  On 19 октомври, 2008 at 22:22

    Накратко казано: – за времете бях абсолютно сигурен, че ще точно това, което следва за бъде в “ златния октомври“ и нямах никакви притеснения. Колкото до останалото си беше точно така и сега, след турнето мога да кажа, че ще продължи да се разгъва една друга история, в която участваме и всеки е видял различни неща.
    Определено вярвам,че което имаше да се случи, се случи и е прав Екзюпери и Вашия късмет.
    Колко е хубаво да си в този случай баща !

  • morningseeker  On 19 октомври, 2008 at 23:25

    Дааа, прав е Графът, така беше: спокойно и доброжелателно. Да не говорим, че „приятният и усмихнат глас” си беше чисто мой. Поразпитах из залата дали има някакви графове на събитието, казаха, че имало един, посочиха ми го, запознахме се, поприказвахме като добри познати и съм сигурен, че бяхме най-оживено разговарящите двама души.

    Книга не си купих, защото я получих от Ваня като подарък, за което отново й благодаря. Тази нощ ще я прочета, а после ще си кажа и мнението.

  • вили  On 19 октомври, 2008 at 23:32

    приятни мигове и още по-прекрасни емоции!! Дано са по-често, Графе! 😉

  • deni4ero  On 19 октомври, 2008 at 23:51

    толкова хубаво Ви разбирам, Графе с „накратко, аз съм щастлив“ … или поне в известна степен 🙂 Поздрави на Точица 🙂

  • Никой  On 20 октомври, 2008 at 00:25

    http://mediabg.eu/Glosifest_17-10-08_VK.mp4 – чрез този линк можете да изтеглите или гледате видео с премиерата на Ваня (доколкото разбрах, останалото няма значение тук…).

  • Графът  On 20 октомври, 2008 at 00:54

    Драги Никой, благодаря за линка!
    Колкото до останалото – разбира се, че има значение, но все пак това е блог на бащата на Ваня, нали?

  • vilford  On 20 октомври, 2008 at 10:25

    Много се радвам, че премиерата на Ваня е била толкова успешна! Пожелавам й още мноооого хора да прочетат книгата й!
    И искам чистосърдечно да си призная, че аз едва сега разбрах, че през цялото време е ставало дума за Точица, въпреки очебийното съвпадение на фамилиите. Не знам как ще се реванширам за пропуска. 😦

  • astilar  On 20 октомври, 2008 at 10:40

    За съжаление при мен линка не можа да се отвори 😦
    С нетърпение очаквам снимки 🙂 и разбира се Книгата. 🙂

  • batpep  On 20 октомври, 2008 at 10:47

    ние не можахме да дойдем (по моя вина – просто бях смазан от умора и не ми се ходеше никъде), но гледам – и без нас всичко е минало чудесно. много, много се радвам 🙂

  • mislidumi  On 20 октомври, 2008 at 11:27

    astilar, знам ги тези номера с тези линкове към филми. Опитай да изтеглиш филма и да го гледаш локално, при мен стана.

  • Никой  On 20 октомври, 2008 at 18:51

    astilar – всичко опира до настройки на плейъра ви. Съветът на mislidumi ще свърши работа… Няма как – филмът е качен във формат и размер, които не ощетяват качеството (в случая над 220 мегабайта… никой друг освен нас не би предложил толкова място на сървъра си, а „качването“ на филма в по-икономичен формат, разпознаваем за флашплейърите, например, не би позволило – поради влошеното качество – да се види колко красива, развълнувана и щастлива е Ваня…)

  • Никой  On 20 октомври, 2008 at 19:16

    Вероятно не сте виждали и това: http://mediabg.eu/Critics_Vanya-Konstantinova_base.html

  • Графът  On 21 октомври, 2008 at 12:13

    От вчера до преди малко нямах нет и затова бях „мълчалив“. 😀
    Благодаря на всички за коментарите.
    Щом имам снимки за показване ще напиша още по въпроса – не толкова за книгата (за нея вече вие имате думата), колкото за тези, които станаха причина да я има. Защото г-н Никой си е баш Някой в това отношение!

  • bogpan  On 22 октомври, 2008 at 19:40

    Чакам, г-н Графе. Надявам се, че не сте забравили за обещанието си!

  • simplyblue  On 23 октомври, 2008 at 08:43

    г-н Никой, благодаря за линка!

    Графе, радвам се, че всичко е минало чудесно! Силно се надявам, че ще успеем да се снабдим с книга и автограф 🙂

    но така и не разбрах на кой принадлежи този „приятен усмихнат мъжки глас“ :mrgreen:

  • Графът  On 23 октомври, 2008 at 09:49

    На morningseeker, simplyblue. Шестият коментар тук.
    С книга ще се снабдите, за автографа ще помислим как да го организираме…

    Разбира се, че не съм, bogpan. Пече се… 🙂

  • simplyblue  On 23 октомври, 2008 at 11:17

    посипвам си главата с пепел… прочетох поста, подминах коментарите и оставих своя.

    отивам да изчета всичките коментари 🙂

  • Никой  On 23 октомври, 2008 at 12:48

    simplyblue, това с автографа е лесно: на 06.12.2008 г., в зала 9 на НДК, в рамките на културната програма на Международния панаир на книгата, от 12:00 до 15:00 часа, ще има представяне на годишната продукция на издателство „Арс“(Благоевград) и „Глоси“ – а това значи и на великолепната книга на Ваня Константинова. Впрочем, ще има и премиери на 4 нови книги (между тях ще бъде и тази на bogpan).

  • to4ica  On 23 октомври, 2008 at 20:55

    Приятели, благодаря ви от сърце за стискането на палци, за топлите думи, за добрите пожелания!Вашият интерес е най-важното за мен и за всички нас от Форум за литература и хора ГЛОСИ и Националния литературен фестивал ГЛОСИ. Толкова ми се иска де се радваме не само на читатели, но и на истински съмишленици като вас!
    Понеже хич не ме бива в пазенето на тайни, веднага издавам името на г-н Никой, който е автор на първоначалната идея да се опитаме заедно да осъществяваме идеите си – Валентин Дишев. Но оставям Графът да ви разкаже повече, блогът си е негов, няма да се бъркам:)
    С удоволствие ще напиша лично пожелание на поръчаните от вас книги – просто споменете за това в имейла за поръчка http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=734.0 – с Вальо ще измислим как точно да стане.
    Още веднъж ви благодаря!

  • to4ica  On 23 октомври, 2008 at 20:57

    А, и да не ни забравите – предстоят още мнооого интересни събития и книги:)))

  • Никой  On 23 октомври, 2008 at 22:46

    Вижте и обновеният вариант на вече посочваният адрес: http://mediabg.eu/Critics_Vanya-Konstantinova_base.html

    А тук: http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=3017.0
    основната информация е същата, но има и развълнувани мнения на очевидци, които – сигурен съм – ще стават все повече…

  • Яна  On 24 октомври, 2008 at 16:35

    Странно как едва сега и по какви криви пътечки открих това смайващо виртуално графство 🙂 а толкова много познати лица!

  • Графът  On 24 октомври, 2008 at 17:14

    Графът приветства Ламята Спаска и нейната придружителка! 🙂 Винаги ще се радвам да ми гостувате.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: