По понятни причини ще ми е трудно да ви дам обективна информация за представянето на книгата на Ваня. Но ще се постарая. Снимки ще видите малко по-късно.
В петък от сутринта в къщи жужеше напрежение. Скрито, разбира се. Но се усещаше „по кожата”, както се казва. Нямаше нервничене, но движенията на всички по-отсечени, говорът по-остър… 🙂 На всичкото отгоре, в прогнозата за времето на обедните новини съобщиха, че над западна България надвечер ще завали – навън вече се беше солидно заоблачило.
– Ако завали – каза мрачно Точица – никой няма да дойде. И аз не бих отишла.
– Все ще има хора – казвам аз – ние ще бъдем, организаторите…
– Дано започне да вали след седем и половина – пожелава Васко – та вече да са дошли.
„Хайде, не може ли да се поотложи този валеж? Нека старта на Точица бъде както трябва, за нея е важно.” – примолвам се мислено аз където трябва. „Може” – появява се на вътрешния ми монитор – „спокойно”. И след два часа започна да наднича оттук оттам слънчицето! Вечерта не заваля.
Другите тръгнаха още преди 6. Аз към шест и половина, съответно излъскан (едвам си влязох в панталона на костюма!) и въоръжен с бастуна.
Обстановката в галерия „Кръг+” е много приятна. Помещението е разчупено (не е правоъгълен салон) с удобни масички и кресла. Част от стените са в рафтове с книги, в закътан ъгъл е барчето – изобщо изключително сполучлива комбинация между клуб, книжарница (която прилича на библиотека), кафе-сладкарница и дневно барче. При случай ще ги посетя да ги видя как са в нормална обстановка.
Хора имаше много. Ако бяха повече щеше да е прекалено.
Започна навреме. Първият час (както сте видели в програмата) беше посветен на Фестивални дни “Глоси 2008″ и на авторите в списание „Глоси”. Бяха представени присъстващите от тях. Силно впечатление ми направи интелигентността им – всички бяха подбрали да прочетат съвсем къси, но много ярки откъси от своите произведения. За досада не можеше и да става въпрос!
След това беше представена Ваня и книгата ù. Почувства се оживлението. Изказаха се няколко души (както разбрах след това от Точица не само приятели). Не почувствах „протоколни” изказвания. Всички бяха много сърдечни, прочетоха няколко свои неща посветени на Ваня, а една от изказващите се накрая на слово си я вдигна, „защото тя заслужавала да рее във въздуха!”, което беше посрещнато с много весели аплодисменти! 🙂 Словото на редакторката Силвия Томова заслужава специално внимание, за него ще пиша, когато пусна снимките.
Изобщо, ако трябва да обобщя, в цялото тържество нямаше грам официалност. Атмосферата беше много приятелска, сърдечна и през всичкото време с много добре премерено чувство за хумор. Както споделих с един непознат събеседник, жалко, че въздуха не може да се опакова и пренесе – силно задимен от цигарен дим, но затова пък истински концентрат на чувства, ум и доброжелателност… 🙂
Накрая Ваня раздаваше автографи повече от половин час – опашката беше солидна. И свърши, когато свършиха книгите – оказа се, че предвидените 80 екземпляра не стигнаха!
За цветята и подаръците мисля, че е излишно да споменавам.
И аз имах преживяване – приятен усмихнат мъжки глас ме попита „Вие сте г-н Графът, нали?”… 🙂
Снимки сега не мога да покажа, защото още ги нямам. След премиерата нашето напрежение не свърши – Ваня имаше участие за книгата някъде между 0,30 и 1,00 часа в нощния блок на радио „Христо Ботев”, в 3,30 ч. Васко замина за Брюксел, сутринта Ваня замина за Благоевград с „Глоси”…
Даже и котето Милчо не спа през нощта (да не изпусне нещо), та вчера цял ден се беше покрил някъде. 🙂
Накратко, аз съм щастлив!
Късметчето от кафето вечерта нарочно прибрах в джоба си без да го отворя. В къщи след всичко го прочетох:
„Съвършенството е постигнато не когато няма какво да добавиш, а когато няма какво да отнемеш.” – Антоан дьо Сент Екзюпери
Не случайно се е паднало, не мислите ли?
Графът 