Blog Action Day 2008 – Бедността

И аз да окна!

При Майк Рам прочетох за акцията Blog Action Day – веднъж в годината блогърите да се обединяват около тема и да пишат по нея едновременно. С това надали ще покажем силата си, но поне можем да обърнем внимание на нещо важно за хората (и не толкова важно за власт- и пари-имеющите 😉 ). Тази година темата е бедността.
Доколкото виждам в Blog Action Day, да си напишем мненията по въпроса не е лошо, но особена полза от тях за решаването му не се очаква, затова се набляга на благотворителност „на дребно” – къде долар, къде 25. Май точно това, срещу което пише Рам и други. Аз също мисля, че не това е начина (при това един път в годината!).

Майк Рам сполучливо припомня още две български думи освен бедност – беднотия и немотия. Но според мен те нямат едно и също съдържание.
Бедност означава недостиг, необходимост да се лишаваш от много нормални в живота неща в името на крайно необходими или на цел-надежда (като образованието на детето ти напр.). Образно казано – вместо компютър обувки и дрехи, вместо кола покрив над главата… Бедността не е фиксирано положение (ниво), тя си има степени – според това от какво се лишаваш („Списъкът” ). Не случайно има официален термин „граница на бедността”.
Около тази граница вече може да се говори за немотия – все по-малко неща са ни останали в притежание, все по-трудно е да се измъкне човек. Но все още не е съвсем угаснала искрицата надежда.
Угасне ли и тя идва беднотия – най-често с прибавката „до шия”. Сещате ли се от къде е това „до шия”? Когато човек попадне в тресавище не потъва изведнъж. В началото му се струва, че шансът да се измъкне сам е реален. Постепенно и бавно тресавището го засмуква – до колене, до кръста, до гърдите…до шията. И това са последните минути, в които човекът вижда белия свят.
Спасение от тресавище е почти невъзможно без помощ!
Тия дни в.”24 часа” писа за Галя Петкова от Горна Оряховица. Жената с двете си деца – потънала до шия – направя колиба от найлони над стадиона в града за да има подслон. Живеят само с мизерната пенсия на починалия съпруг. И продължава да се бори – изкъпва децата в позната за да ги прати на училище, кара курс за квалификация. Но потъването не спира, малко ù остава („Честно казано, не съм мислила как ще преживеем, ако ни завареше зимата”) – защото никой не ù дава работа! Публикацията във вестника за щастие я спасява. Една спасена от един на всеки 6 човека, според световната статистика! А останалите?
Не, не мога да приема, че една шеста от човеците, един милиард хора, са мързеливи, прости и чакат на готово!
Финансова световна криза е в центъра на вниманието последните месеци. Държавите се втурнаха да ги спасяват, милиарди реални пари се отделиха за целта. Милиарди реални пари липсват за спасение на хората от бедността, т.е. на живота им…

Проблемът за бедността има и друг аспект. Когато говорим за бедността (и даваме съответно някакви примери) ние сякаш винаги имаме предвид конкретен човек, конкретно семейство. И започваме да гадаем за причини – мързел, простотия, липса на предприемчивост, борбеност…
Ако проблемът беше на единици, нямаше да е проблем! Проблемът е на поколения от едно семейство! В последната си публикация писах как съм започнал да уча пиано и станах музикант. Края на 30-те на миналия век. Не бях от богато семейство (баща ми не беше собственик на фабрика, а инженер в такава) – т.е. в полосата между бедността и богатството, средната класа, както е прието да се нарича. В същото време край Трявна имаше селца, които дори не ги наричаха така, а „колиби”. Питам се, дали в тях не е имало дете по-способно от мен да стане музикант? И дали „простотията” на родителите му са били причината да си остане бедняк? Че децата от колибите зимата не можеха даже да идват на училище – за планината става въпрос – тези махали често с месеци оставаха откъснати!

Много може да се пише по въпроса за бедността. От време на време пишем специално – дори по призив. А, ако се замислите, тази тема е непрекъснато в нашите писания. Дали разправяме спомени, дали разказваме за пътешествия и разходки, дали говорим за шоколад и покупки, дали ругаем властимеющите, корупцията и „мутрите” – невидимо бедността стои отзад! Ако щете, дори и когато слушаме музика или играем игра в компютъра…

За себе си аз съм „извел” 🙂 формула. Ако приемем, че ресурсите на Земята са достатъчни в момента да осигурят нормален живот на човечеството, то значи на единица човек – единица ресурс. Всяка допълнителна единица ресурс, присвоена от някого за лукс, лишава друг от неговата, необходима за живот! Кратко и ясно! И доста универсална – може да се използва по различни поводи.

……………..
Под черта: примери за клошари всеки може да даде – за обосноваване на различни гледни точки. Аз вече съм дал такъв пример.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • kenkal  On 16 октомври, 2008 at 13:21

    Аз пък си вярвам на това, че трябва да живее всеки посвоему, но с мяра. Сиреч – живей си както искаш и с колкото искаш, но не пречи на околните да живеят по своя си начин.

  • Муниконтин  On 16 октомври, 2008 at 13:35

    И аз бих искала да вярвам на това!Лошото е, че всички ние „околните“, живеем като в оная игра на карти – „потъване“ се казваше („блато“). 😦

  • bogpan  On 16 октомври, 2008 at 15:33

    Сега, обаче ще се наложи и да поясните какво се разбира под ресурс. Или да въведете нов термин “ човеко-ресурс“. Впрочем, притежавам книгата “ Краят на бедността“ на Джефри Сакс( десен икономист), която мога да Ви предоставя при желание. Иначе, наистина изключително много са “ мързеливите и лумпените“, а колко са шансовете, е въпроса.
    Поздрав!

  • размишльотини  On 16 октомври, 2008 at 18:54

    Определено.
    Тези, които са имали възможност да стигнат до успех и смятат, че бедните сами са си виновни, защото не са инициативни и не искат да учат едва ли се замислят за невидимите ресурси, които са им помогнали да достигнат до успех. Родители, които да ги насочат и подкрепят, здраве в семейството, стабилност, спокойствие и някаква сигурност в утрешния ден. Всичко това е необходимо, за да бъде образовано едно дете и да има възможности в бъдеще. Ако бъдем малко по-благодарни за тези неща и ги оценим, ще ни се отворят очите, че други не са имали шанса да ги получат. И така ще можем да поправим проблема. Защото бедността в един момент започва да пречи и на не-бедните.

  • Графът  On 16 октомври, 2008 at 19:01

    Е, не, нямам намерение да пиша трудове по въпроса и да ставам известен в областта на икономиката! 🙂 А и какво се разбира под ресурс го има във формулата ми – необходимото за нормален живот и сигурен шанс да го имаш.
    Много ли са малко ли са мързеливите и лумпените не знам. И никой не знае. Но че тези две „категоризации“ са тотално използваеми е факт – удобни са за избягване от неудобните въпроси за причината за бедността на една шеста от човечеството.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: