Интересно есе в блога на Тишо ме подтикна да напиша следващите разсъждения.
„Първопрограмите” в намеренията ни да променяме заобикалящата ни физическа реалност са идеологиите. Като цяло (в това число и религиите), не само днешните.
Въпросът за идеологията е не само интересен. В момента за света той е и възлов – в глобален мащаб. Защото вече преминаваме от една епоха към друга – от индустриална към информационна – а съвременната теоретична мисъл тепърва започва дискусии по въпроса, да не говорим за оформена стройна идеологична система. И, както върви, бъдещата глобална теория и идеология ще е „постфактум”, обясняваща, а не създаваща. Т.е., днес тя липсва като програма в борбата на хората за бъдещия свят. И по неволя трябва да бъде заменена с “локално оръжие”. Това създава основно трудности на търсещите новото, бъдещето.
Затова пък защитниците на статуквото са улеснени – те имат и отрицателни примери на идеология и по-успешна (за момента) такава. Затова – изключително удобно! – всеки, който вижда сегашния свят като нещо, което далеч не е съвършено и неминуемо ще си отиде, е характеризиран като “привърженик на комунизма” – заради не признаването на сегашната система като съвършена и вечна (?!?) и невъзможност да представи друг модел (значи има предвид комунизма).
Моето лично мнение (писал съм и друг път по това) е, че нито една идеология не е осъществена на практика в истинския си вид – като се започне от християнството (и то е идеология!) та до наши дни. Вкл.и идеологията на капитализма превъплътена в система. Идеята му е чрез възможност за по-богат живот сравнено с другите да се стимулира дейността на индивида – основана на лична инициативност – в полза на общото развитие на социума. Сега тази идея се е превърнала във възхвала на дейност за самоцелно неограничено забогатяване на индивида (прагматизъм, както е прието да се нарича) във вреда на социума (като цяло).
До тук, така да се каже, в световен мащаб. Но в есето на Тишо се говори за индивидуалната дейност – възможността за избор на индивида в дейността му. Т.е., за личната идеология – има ли я, няма ли я, осъзната ли е, може ли и без нея. В единични случаи, разбира се, може. Както може да се преживее известно количество живот само с хляб и вода. Но като цяло без нея е невъзможно – човечеството ще спре развитието си с всички последици от това.
Индивидуалната идеология е всъщност отношението на човека към живота и начинът му на борба за него. Не е задължително (и почти винаги не е) тя да бъде пълно присъединяване към някоя глобална. А съвсем реално може да бъде и чисто лична – “той си има своя философия”, “остави го, дървен философ”, “много философстваш” и т.н. – тези изрази не са случайни. Погледнато от тази гледна точка, може да се каже, че колкото са хората, толкова и идеологиите – ако отчитаме и най-малките нюанси.
Е, естествено, при толкова много идеологии те се изплъзват от „управление” на кандидатите за водачи. И те са намерили начин да групират личните идеологии – плашилото „противникова идеология”. Набутването на несъгласния в някаква обща схема (както напр. сега “комуняги”) е всъщност изобретение на политическата класа – това ù е бизнеса, без това тя не може, защото ще трябва да се заеме с истински творчески неща. Прост пример: къде другаде ще ме сложите освен в “комуняга” като Ви кажа, че е напълно ненормално и порочно за 19 години десетина % да докарат 60-70% напълно до просешка тояга прибирайки основно капитала (при това без да го впрегнат в работа) и, че за постигане нивото на живот от 80-та година за около 80% от българите ще трябва да се чака още в най-добрия случай поне 20 години? Че това е вярно няма никакво значение, врагът е веднага “картотекиран”. Или още по-характерен пример (не нашенски 🙂 ): преди години младежи в Щатите отпечатват части от Декларацията без да пишат източника и започват да предлагат на улицата хората да се подписват. В крайна сметка биват арестувани по сигнал на граждани, че разпространяват комунистическа пропаганда. 🙂
Тази химера – противникова идеология – стопира много от усилията на личните идеологии. Защото в истинската борба за живота главното е да премахваш всекидневните минуси, генералната идеология е само посоката, но тя не те застрахова от опасността да затънеш днес или утре в някой гьол…
В есето си Тишо, използвайки темата за личните възможности и дейност (т.е. личната идеология) всъщност подготвя и развива друга тема – доколко имаме възможност за такава, дали сме зависими или част от нещо „друго” – „Космически Разум”, „свръхчовешки мозък”. И обещава продължение за възможностите и начините за „връзка“. Което ще ни е интересно, предполагам – ние също в Раздумка чепкаме тези въпроси.
Графът 