Периоди в живота

Човешкият живот се дели на всевъзможни периоди. Успешни, неуспешни, тежки, щастливи – всеки може да направи различни оценки за периоди от своя живот.
Но ако погледнем не лично, а обобщаващо, общовалидно, периодите в живота на човека са само два – първи на непукизъм и втори на съзнателен живот.

Първият е до започване на учението. Най-хубавият – в който дошлият на този свят човек се оглежда, ослушва и запознава. Още не знае какво го чака. Възрастните веднага се опитват да го вкарат направо във втория период („първите години са най-важни за възпитанието” 😉 ), но все още това е във сферата на пожеланията – човечето само преценява кое му харесва и кое не. И пишка, образно казано, веднъж в памперса, друг път надава вик за гърнето. 🙂

Кратичък е за съжаление този период, в който слънцето си е слънце, връвчицата забавна, пръстчето сладко, котето – коте. Бързо идва втория – на поемане товар, който цял живот се носи. Товарът на задълженията!
Започва се с първия ден в училището. Но и тия, които не отиват в училище не се измъкват – горе-долу по същото време за тях започва „извънучилищното” обучение. И се нареждат „това трябва, онова трябва, това не може, онова струва много пари” докато дойде време да се връщаме откъде сме дошли.

Това си мислех, докато подготвях втората серия снимки на Васко.

В началото по пътя…

Първи клас

Последни наставления от мама

И сега:

в къщи

и по балконите 🙂 на

Будапеща

Виена

Южна Африка, от който се вижда чак до България 😀

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Svetlina  On 23 септември, 2008 at 20:12

    Обява:
    Светлина предлага да направи сегашния период на Васко още по-хубав от детския му.

  • deni4ero  On 23 септември, 2008 at 23:28

    докато го четях, се замислих дали не налагам твърде много ‘трябва’-то на моето дете, въпреки че изобщо не я третирам като по-голямото и изобщо не изисквам от нея да разбира ‘по-големи’ неща и да се държи като по-голяма. Май съм строга повече и от това боли.

  • UZUMAKI  On 23 септември, 2008 at 23:53

    Yep, that’s life. The best game in town. 😉

  • vilford  On 23 септември, 2008 at 23:56

    Какво е загубил Васко, та обикаля света да го търси?! Или му липсва нещо, което още не е срещнал? И в двата случая му пожелавам „успешна мисия“! 🙂

  • Графът  On 24 септември, 2008 at 07:04

    Svetlina, с упоритост се постигат непостижими неща. 😉 🙂

    deni4ero, мога само да съм доволен ако писанието ми е предизвикало такива мисли.

    UZUMAKI, вярно е. Особено съвременният живот…

    vilford, не търси загубено. Така му тръгна – гони мисия…

  • simplyblue  On 24 септември, 2008 at 09:29

    deni4ero, взе ми думите изпод пръстите 🙂

  • Муниконтин  On 24 септември, 2008 at 11:15

    Да ни е живо и здраво порасналото хлапе! 😀 И никога да не загуби любопитството си! 😀

  • deni4ero  On 24 септември, 2008 at 14:22

    simplyblue доста се старах за това :mrgreen:
    Да ви е живо и здраво порасналото дете!

  • вили  On 25 септември, 2008 at 01:10

    Васко е сменил клавишите на пианото с клавиатурата и българските върхове с чуждоземните. Васко е дете на планетата. Един от стотиците примери, че живеем в динамичен свят, в който разстоянията са без значение(уж, ама не е съвсем така. Пак ни липсват хората, които са далеч от нас.)
    Както се казва – Това е животът! 😉

  • Диана  On 25 септември, 2008 at 15:30

    Графе, специално за Вас: http://geom-bg.com/?p=1203
    Не точно във връзка с „Периодите в живота“, а въобще.

  • Графът  On 25 септември, 2008 at 19:15

    Добри теми за раздумка, Диана!

  • Графът  On 26 септември, 2008 at 00:01

    Не е съвсем точно, Вили. Специално за върховете практикува любимия си спорт на които върхове са му под ръка. 🙂
    http://www.box.net/shared/8gqn6pmkv3 Пирин
    http://www.box.net/shared/p7kmo4q1tr Алпите
    http://www.box.net/shared/auzu9fv5bm
    http://www.box.net/shared/ktdxpxrzco

  • вили  On 26 септември, 2008 at 00:52

    Леле, красота! Графе, искаме статия за Васко за неговите занимания(или има такава?), хобита. Интересно! 😉

  • Графът  On 26 септември, 2008 at 13:35

    Вили, пак ще ми се карат, че се хваля! 😀
    Ама за такъв внук какво друго може.
    Все пак ще изчакам – тия дни си идва – да уточня известно съгласие… 😉

  • вили  On 26 септември, 2008 at 15:38

    Чакаме. Ние сме търпеливи. 😆

  • Bird of paradise  On 26 септември, 2008 at 17:28

    Днес чета литература на същата тема, попадам на нея и тук: темата за насилственото ни индоктриниране още от деца, за натиска да приемем социалните конвенции , символи, карти на реалността още с появата ни на този свят /а така всъщност губим връзка със самата реалност/, за „нормалните“ невротични състояния, провокирани от двойно обвързващите и противоречиви социални игри, в които сме въвлечени и чиито правила трябва да следваме, за да не ни третират като „ненормални“.

    Ето цитат от анализа на Жул Анри – антрополог и социолог/“Culture against man“/, с ясен пример за социална игра с противоречиви правила:

    „Борис среща трудности при превръщането на 12/16 в несъкратима дроб. Стига до 6/8 и не знаеше какво да прави после. Учителката тихо го пита дали не може да я съкрати още веднъж. Вдига се гора от ръце и учителката посочва Пеги. Пеги казва, че числителят и знаменателят могат да бъдат разделени на четири…

    Провалът на Борис дава възможност на Пеги да успее; неговото нещастие е причина за нейната радост. Това е стандартно условия в съвременното американско училище. За индианец от племената дакота, зуни или хопи действието на Пеги би изглеждало нечувано жестоко, защото съревнованието, извеждането на успеха от нечии провал е непознат вид мъчение за тези несъревнователни култури…

    В общество, в което съревнованието за основните културни ценности е основната движеща сила, хората не могат да бъдат научени да се обичат. Следователно става необходимо училището не само да обучи децата как да мразят, но и да направи това тайно, защото културата ни не може да приеме идеята, че бебетата трябва взаимно да се мразят.“

    Кой от нас не е бил напъхван в същите правила още от най-ранно детство?! Тази тема кара и мен много сериозно да се замисля за възпитанието, което давам на моите деца. А е вярно, че сме деца само веднъж.. /поне в този живот:)/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: