Точица ми се кара. Казва, че съм обичал да се хваля и съм ви заблудил за кухнята с тия камъни.
– Чакай – казвам – изобщо не съм се хвалил. И какво съм ги заблудил?
Ясно е, че става дума за тапети. Никой не си е и помислил, че за два дена сме докарали чували с истински камъни и сме ги налепили по стената!
Тя, обаче, мрънка подозрително.
– Добре де – продължавам аз успокоително – на ехе-е какви държавници трябва да обясняват думите, а ти на мен връзваш кусур. За какво се тревожиш? Моя имидж ще пострада!
И ето, ще ви покажа тапета (ей, ама вие наистина да не би нещо такова, за камъните?..). Аз го харесвам. Но ви предупреждавам – при такива тапети не е само мери, режи, лепи. Трябва много прецизно напасване на всеки следващ тапет по шарката. Което не е лесна работа, а и около ¼ от тапетите се зеносват.
Ето ви обещаните снимки:
Ангажираха ни вниманието повече от колкото трябва тия камъни. И ми дойде идея. Дали пък в прилежащото помещение няма да е добре да посадим горичка? 😉 Засега си трая, ама нещо ме човърка. Още повече, че във входното ни антре расте от години брезова гора. Расте си и добре се чувства. Вижте я:
Все си е по-друго край рекичка да има и горичка! 😀
Графът 
Коментари
Аз съм абсолютен фен на входното ви антре! Тази снимка си е изкуство! Точно така, както е направена – със зеления чадър, бастуна и шапките, които си шушкат върху шкафа 😉 С контрастта на бялата рямка, правия ъгъл и лъскавата боя срещи непродредеността на живите дървета. И докато живите дървета са само снимка, рамката (мъртвото) е истинската, представителката на цивилизацията, домашната арка.
🙂
😳 аз пък си помислих, че сте вградили тук-таме некой друг камък 🙂
@Графе, като пишете ще трябва да вземате предвид факта, че вземаме всичките ви думи за чиста монета (и то буквално). И аз съм от групата на Дени4еро. Има си и плюсове, обаче – ние сме най-благодатната публика, ако човек реши да разкрасява разказите си. 😉
😀 Ако нямах вътрешна информация и аз щях да се вържа на камъните! 😉 😀
бе то и наш’та къща половината е в тухли, ама от тапети, не истински … хич не си и помислих, че има тапети с речни камъни … а дали има тапети с подводни рифове?
И к’ва стана тя Графе, с твойте камъни по твойта глава?
Все едно, че сме ти на гости, Графе. 🙂
За камъните,впрочем, и аз се бях ‘вързала’…
Гравитон, недей така – никой не мята камъни по главата на Графа – само ги съзерцаваме, като японците. 😉
Ама че веселба се завихри с тези камъни! 😀 😀 😀
Мили приятелки, много моля да ме извините! И през ум не ми е минавало, че ще се получи такава конфузна ситуация. Ако тогава имах с какво да направя снимки нямаше да стане – сега никой не си мисли, че в антрето ни расте горичка. 🙂
За мен всичко се подразбираше – стени от истински камъни са сложна и тежка работа, която изисква много пъти по 2 дена дори за майстори, а и надали са най-добро решение за кухня. И не помислих, че отстрани може да изглежда другояче.
Надявам се да ми простите, в бъдеще ще внимавам повече.
И от сърце ви благодаря за добрите чувства, които излъчват вашите коментари!
Графе, аз на първите 2 снимки още си мислех, че това са истински камъни 🙂 Чак когато осъзнах, че това е стена и шкафчета се зачудих как този човек (с помощта на Точица, разбира се) е успял да си нареди камъни по стените и се замислих, че има нещо не така 🙂
Val, майтап де, лаф да става!
Графе, гледам внука и той все камъчета събира,едни такива заоблени, здрави и разнообразни по структора. И все ги мие и носи в София. Пък аз се чудя от къде тази любов към каманите и какъв ще стане! Гледам, от тебе човек е станало, пък от него – знам ли? Дано и от него да излезне кремък с душа!!!
Ще излезе, гравитон, със сигурност ще излезе! Щом ги събира заради красотата на структурата им, а не да замеря с тях…
хич не е конфузна ситуацията, а си баш весела 😀 а, ако не бяхте казали, че са тапети, щях да стоя пред снимките, да ги съзерцавам и да се тюхкам колко сте бързи, смели, сръчни и как сте ги напаснали само за два дена тез камъни 🙂 ама то тва идва да покаже друго …
и аз се вързах за камъните
то и нашето диване обича камъните и само си събира, а майка му ги изхвърля 😆
тапетите са страшни! Голям майсторлък е трябвал! Зор е да напасваш шарки, но вие сте се справили прекрасно. За горичката в антрето – думи нямам. Изглежда кат истинска!!! 😉
Trackbacks
[…] ранното си детство да не е събирал камъни. Както казва гравитон в коментар: „Графе, гледам внука и той все камъчета събира,едни […]