Daily Archives: 27 август, 2008

Закачката

Та да си дойда на думата, дето „Бродягата” ми я прекъсна. 🙂

Първата ни певица след 9.9.44, която в началото даже още не наричаха „естрадна”, беше Ирина Чмихова. Беше на щат към новосъздадената „Концертна дирекция” и изнасяше концерти. Песенни. Акомпанираше ù Евгений Комаров, страхотен тандем бяха. Зала „България” се пукаше по шевовете, когато тя имаше концерт. Имаше огромен успех. Винаги я чакаха навън след концерта за да я аплодират още докато си тръгне. Разказваше се даже случай (не съм присъствал!), когато възторжени почитатели я вдигнали на ръце с колата.
По-късно естрадата ни се напълни с талантливи певци, но Чмихова винаги ще бъде голямата прима.
За нея и за една от най-известните ù песни споменава Тошко Колев в „Жалба за младост”. Между другото тази песен е много сполучлив разказ за онова време:

TodorKolev Jalba za mladost

Жалба за младост

Ето го и „синьото елече”, както беше известна песента „Тригодишна мъка”, изпълнявана от Ирина Чмихова:

irina chmihova Trigodishna myka

Тази песен взех от http://www.bulgaritex.com/ 500 любими песни на българите в Тексас.
Да ви предупредя: тя беше Първата, но далеч не беше елементарна – изпълняваше песни и шлагери на осем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски.

За закачка, обаче, на мен ми беше необходимо нещо закачливо. И си спомних за началото на „Златния кос”, когато в него пееха предимно най-известните артисти от сатиричния театър. В нета не открих песни от онова време, но в касетите ми…с една дума ето ви, мили терасини, нещо от стари времена за весело настроение:

„Анастасия, о мама мия! Погледна ли те и съм сит!…….Чаровна съм и имам дивен апетит!” (без всякакви намеци! 😀 )

Anastasia

„Еманципация… Илюзии… Излизаме от домовете си. Тече еманципацията… А вечер…”

emancipacia

„Те така се прави изкуство!” (практическа инструкция за творци 😀 )

taka se pravi izkustvo

Весело слушане!

………………………..

Записите са с много лошо качество, но разбрахте, че са от стари касети, а и не ми се занимава да се мъча да ги подобрявам – не съм сигурен, че ще го мога. 😉 🙂

Музика на милиони

Хубава практика е поздравленията в блоговете с някоя песен. И на „терасата” често се пуска нещо за слушане. Точно за там ми хрумна да изровя нещо старо – за закачка и забава. Естествено, в нета не намерих това, което ми трябва и се зарових в моите архиви. Но тогава възникна проблем – трябваше да намеря начин да прехвърля нещата от петдесетгодишни касети в компютъра. Които, на всичкото отгоре, са записвани на първобитно радиокасетофонче и от трийсетина години „си почиват”. Добре, че все пак просвириха. 🙂
Като се зарови човек в стари неща току открие нещо отдавна забравено, нахлуят спомени. Пък те имат това чудесно свойство, че се водят за ръчичка – един дърпа друг, той пък друг…
И така от намерението ми за закачка стана тема.

Странно и необяснимо ми е периодичното обсебване на хората от някаква песен. Не от стил – като градските песни някога и поп-фолка сега – а от една единствена песен. Когато това е свързано с конкретна ситуация – като някои революционни песни напр. – е ясно. Но в повечето случаи не е така. Много често и качествата на песента или изпълнителят не играят роля.
Откъде и защо се появява това „обсебване”? Не мога да отговоря. Но през живота си съм бил свидетел на мощни „взривове”. За един от тях ще разкажа, доколкото и аз бях участник в „реализацията” му.
Споменавал съм, че през следването работех различни неща, най-много като ресторантски музикант. Бяхме направили сносен състав и свирехме по договор със „Здрава храна”. Изпращаха ни по представителните заведения (тогава не бяха много) – „Спортна среща”, „Севастопол”, „България”, „Операта”. В средата на петдесетте свирехме в „Спортна среща” – наскоро открит и съответно „модерен”. Нямахме постоянна певица, изпращаха ни – с нас са пели Леа Иванова, Ахинора Куманова и др.
1955-та, точно в период, когато бяхме без вокал, в България прожектираха индийския филм „Бродяга” с Радж Капур. Не зная дали има друг филм в цялата ни кино-история, събрал повече зрители. Гледалите го само веднъж бяха единици! Музиката беше типична и, както във всеки индийски филм, имаше няколко песни. Веднага изпъкна една, станала известна с името на филма. Започна да звучи сякаш във въздуха (тогава нямаше днешните записващи устройства!), да се тананика и постепенно нахлу като ураган. Хората ходеха да гледат по няколко пъти филма за да я научат и запишат някакви думи. Навсякъде и отвсякъде се чуваше „авара му а-а-а”. 🙂

На нас какво ни оставаше? Нали имахме претенциите да сме от водещите оркестри! Намерихме един руски портативен магнитофон (с лента), направихме запис през време на прожекция и ден по-късно започнахме да я свирим. Слухът, че в „Спортна среща” свирят „Бродяга” мълниеносно се разпространи, още на 2-рия ден в ресторанта свободни маси не оставаха. Започнаха да ни наричат „бродягите” – ние си бяхме без име, нямахме намерения това да ни става професия та да трябва да утвърждаваме име на състава.
До тук добре, ама това беше песен във филма, а нашето беше инструментално изпълнение. Е, в крайна сметка на мен се падна да стана „бродяга”. 🙂 И спокойно мога да ви кажа, че през живота си не съм жънал по-големи успехи – поръчките за „Бродяга” се редяха на опашка (двуцифрено число на вечер)! Ред на опашката пазеха бутилки с шампанско… 😀
И сега мога да изпея бродяга. Но за вас я открих в руски сайт, ето я: brodiaga

Чухте ли я? Ха кажете ми тогава, защо 55-та година нямаше българин (и пеленачетата в това число), който да не е слушал тази песен? Защо още я помня и мога да я изпея? Авара му, юния-а-а-а… 😀

В следващите години също имаше отделни песни, които обсебваха масово хората за известен период. При това без да са свързани с филм или известен изпълнител. „Когато луната изплува”, „Циганка стара пуши лула”, та чак до „Ламбада” в по-ново време. В последните години май това явление изчезна, замени се с влияние на жанрове.
Но и досега не мога да разбера защо точно тези песни в тези моменти изведнъж превземат вниманието на хората. С було ли са родени, що ли?…

……………….
За какво тръгнах, къде стигнах. Но не съм забравил. Само ще го отделя в друга публикация – да не го заглуши тук „Бродягата”… 😀

%d блогъра харесват това: