Почти войници

(продължение на „Войниклък”)

Страхувах се, че темата ще е скучна за дамската компания, а и за младежите, които са пропуснали удоволствието да бъдат войници. 🙂   Но от една страна това си е нещо като историческа справка, от друга Вили ме насърчи, че не е толкова безинтересно, а от трета не трябва да се оставят недовършени работи. Затова продължавам.

Едно време войниклъкът е бил едно от ярките преживявания в живота на мъжете. И обединяваща тема за разговор. Кой къде е служил („ти не си ли служил в Сливенския кавалерийски полк“?), кога, разни случки – няма начин да не тръгне разговор и между непознати. Даже думата „набор” е получила някакъв положителен заряд – обърнеш ли се към непознат с „наборе” а приоре означава, че си дружелюбно, приятелски настроен.
За времето, в което се развива разказът ми, трябва да имате предвид, че редовната военна служба беше 3 години. И не на последно място, че цялото лято беше горещо като вчера и днес.

След тези кратки пояснения продължавам разказа от където го прекъснах.
Да ви успокоя – няма да четете подробен отчет. Само възловите моменти за да добиете обща представа.
Лагерът представляваше редица големи военни палатки, походна кухня, голяма плоска гумена цистерна с вода за миене и водоноска. А, и най-важният елемент – лавката. Лавкаджията беше голяма работа – всеки ден по обяд докарваше от Бургас ледена бира, на която ние не давахме възможност да се стопли. 😉
Липсва нещо, нали? Трапезария. За нея заслужава да се напишат няколко реда – тя беше уникална. Първият ден ни накараха да я направим и до обяд беше готова! Ето скица:

Както виждате, „трапезарията” представляваше две траншеи 60 см. дълбоки, в които си спускахме краката като седнем. Земята между тях изпълняваше ролята на маса. Обядът беше особено приятен – в пълна униформа, но без кепета, под ….. слънце. (Многоточието запълвайте според литературните си предпочитания).
Е, как да не наречеш след това „голяма работа” лавкаджията с неговата ледена бира!

По нататък нищо особено. 20 дена сериозни занимания – взводовете излизаха в полето и се учеха да пълзят, да тичат с пълна бойна екипировка и противогази и т.н. Връщаха се влачейки крака с тъмни от пот униформи. Ние от изпълнителския факултет пристигахме винаги бодро марширувайки и с песен. Не че бяхме батмани – падна ни се офицер, който имал прякор „канапа” (както ни осведоми готвача). Завеждаше ни до едно голямо лозе на 2-3 км., лягахме между лозите и му разправяхме разни студентски истории докато стане време да се връщаме. 🙂 Така и не се научих да тичам въоръжен с противогаз.

А след това…след това какво правехме вижте на снимките. 😉 Всеки ден ни возеха до някое поделение. И така до края на „службата”. 🙂

Е, имаше разни забавни истории. Например, в края на лагера проведоха стрелби по мишени. За да се „вземе изпита” трябваше да се улучи мишената поне един път от 5 изстрела. Иначе поправителни. Лейтенантът беше наясно кой какво може (проверяваха ни преди това на едни специални станоци) и се договори с мен да сложи безнадеждните около ми – при първата стрелба да пусна по един изстрел в техните мишени и чак на поправителния и в моята.
Или пък – годината беше със страшна реколта на дини и пъпеши. В Бургас на всеки ъгъл имаше камари. Караха ги с големи каруци по шосето покрай лагера и ние ги купувахме „на едро” – за няколко лева разтоварваха цялата каруца в канавката и всеки си взимаше докато свършат. После пак. Стопаните бяха доволни и даже започнаха да ни търсят – в Бургас беше невъзможно да ги продадат, а ги задължаваха да товарят останалите непродадени и да ги връщат.

Така възмъжахме във войнишка униформа. Разказах го по-подробно, защото не е като службата на истинските войници. Но дори за ония времена имаше ли логика от висшисти да правиш редници-запасняци?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • vilford  On 23 август, 2008 at 15:52

    Хахаха! Графе, добре, че бяхте сложил „напречен разрез“ на трапезарията. Не мога да спра да се дивя на гледката. Да не говорим, че никога не би ми хрумнало подобно решение за устройване на трапезария. Е, за сметка на това стратегията със стрелянето по съседните мишени грешка няма! Много ме развеселихте!

  • deni4ero  On 23 август, 2008 at 16:04

    както казах – голям смях пада 😀 😀 😀 Трапезарията наистина е уникална. Е, бая гърч е имало, дори и за вас, като хора на изкуството 😀

  • Val  On 23 август, 2008 at 22:29

    🙂 Графе, ти навсякъде ли – с акордеона? …

  • Графът  On 23 август, 2008 at 23:21

    Да, Val.

  • vilford  On 23 август, 2008 at 23:25

    Oпитвам се да си го представя: жега, прахоляк, всички тичат с противогази, а Графа – с акордеон. Просто се опитвам да си го представя… 😉

  • Графът  On 24 август, 2008 at 00:25

    Е, не беше съвсем така, Val. Когато бях с акордеон вече никой не тичаше с противогаз. Другите пееха и свиреха, от театралната изпълняваха разни сценки, художниците рисуваха портрети и лозунги…

  • Svetlina  On 24 август, 2008 at 01:51

    Хееееей, ама моля-моля, искам подробно да ми се обясни менюто и също така банята!

  • Муниконтин  On 24 август, 2008 at 02:20

    Присъединявам се към Светлина! 😉 😀 Моля, менюто и особено банята! 😀

  • Графът  On 24 август, 2008 at 07:33

    Що ви трябваше да питате за менюто! Ама като искате да знаете ето: манджа от свинско (т.е. шарена сланина) в 2-3 варианта. Мазна колкото може повече, че да не отслабват войниците. За десерт по 2-3 ябълки или течен крем-ванилия. Веднъж седмично леща или боб без свинско. Като се има предвид, че месото все още беше кът, хранеха ни „силно“.
    Сега вече можете лесно да си представите димящото ядене в канчетата в „трапезарията“ под слънцето при температура над 30 градуса на сянка. 🙂

    Банята. Не знам какво имате предвид, 🙂 но ето какво беше „водното“ положение. Върху скеле имаше един огромен плосък гумен резервоар с множество цицки с кранчета. Пълнеха го от цистерна. Сутрин, като изключим миризмата на гума, водата беше приятна за миене. От обяд ставаше вряла и имаше нужда от разхлаждане, ама нямаше с какво. Все пак ставаше за пране. Ако някой рече да се къпе трябваха двама – напълват по 2 кофи вода, отдалечават се на петдесетина метра и си поливат един на друг. От тая работа спечели тревата – появи се зелено петно сред пустинята. 🙂
    Какво? А не, от паравани нямаше нужда – до видимия хоризонт жени нямаше. 😀

    В интерес на истината, един път седмично ни водеха на баня в поделението в Бургас. Караха ни с камиони, че иначе докато се върнем пеш и банята отишла…

  • Муниконтин  On 25 август, 2008 at 00:55

    Един глас ми казваше, че е по-добре да не питам! 😉 Ама пусто, нали съм си любопитна! 😀

  • Svetlina  On 25 август, 2008 at 10:06

    Мммм аз си мислех али сте се научили да ядете яйца на слънце иби нещо такова, ама и тоя отговор ми е задоволителен 😉

  • Homoerect  On 27 август, 2013 at 08:42

    Поздравления, Графе! На това му се вика класика!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: