Daily Archives: 23 август, 2008

Почти войници

(продължение на „Войниклък”)

Страхувах се, че темата ще е скучна за дамската компания, а и за младежите, които са пропуснали удоволствието да бъдат войници. 🙂   Но от една страна това си е нещо като историческа справка, от друга Вили ме насърчи, че не е толкова безинтересно, а от трета не трябва да се оставят недовършени работи. Затова продължавам.

Едно време войниклъкът е бил едно от ярките преживявания в живота на мъжете. И обединяваща тема за разговор. Кой къде е служил („ти не си ли служил в Сливенския кавалерийски полк“?), кога, разни случки – няма начин да не тръгне разговор и между непознати. Даже думата „набор” е получила някакъв положителен заряд – обърнеш ли се към непознат с „наборе” а приоре означава, че си дружелюбно, приятелски настроен.
За времето, в което се развива разказът ми, трябва да имате предвид, че редовната военна служба беше 3 години. И не на последно място, че цялото лято беше горещо като вчера и днес.

След тези кратки пояснения продължавам разказа от където го прекъснах.
Да ви успокоя – няма да четете подробен отчет. Само възловите моменти за да добиете обща представа.
Лагерът представляваше редица големи военни палатки, походна кухня, голяма плоска гумена цистерна с вода за миене и водоноска. А, и най-важният елемент – лавката. Лавкаджията беше голяма работа – всеки ден по обяд докарваше от Бургас ледена бира, на която ние не давахме възможност да се стопли. 😉
Липсва нещо, нали? Трапезария. За нея заслужава да се напишат няколко реда – тя беше уникална. Първият ден ни накараха да я направим и до обяд беше готова! Ето скица:

Както виждате, „трапезарията” представляваше две траншеи 60 см. дълбоки, в които си спускахме краката като седнем. Земята между тях изпълняваше ролята на маса. Обядът беше особено приятен – в пълна униформа, но без кепета, под ….. слънце. (Многоточието запълвайте според литературните си предпочитания).
Е, как да не наречеш след това „голяма работа” лавкаджията с неговата ледена бира!

По нататък нищо особено. 20 дена сериозни занимания – взводовете излизаха в полето и се учеха да пълзят, да тичат с пълна бойна екипировка и противогази и т.н. Връщаха се влачейки крака с тъмни от пот униформи. Ние от изпълнителския факултет пристигахме винаги бодро марширувайки и с песен. Не че бяхме батмани – падна ни се офицер, който имал прякор „канапа” (както ни осведоми готвача). Завеждаше ни до едно голямо лозе на 2-3 км., лягахме между лозите и му разправяхме разни студентски истории докато стане време да се връщаме. 🙂 Така и не се научих да тичам въоръжен с противогаз.

А след това…след това какво правехме вижте на снимките. 😉 Всеки ден ни возеха до някое поделение. И така до края на „службата”. 🙂

Е, имаше разни забавни истории. Например, в края на лагера проведоха стрелби по мишени. За да се „вземе изпита” трябваше да се улучи мишената поне един път от 5 изстрела. Иначе поправителни. Лейтенантът беше наясно кой какво може (проверяваха ни преди това на едни специални станоци) и се договори с мен да сложи безнадеждните около ми – при първата стрелба да пусна по един изстрел в техните мишени и чак на поправителния и в моята.
Или пък – годината беше със страшна реколта на дини и пъпеши. В Бургас на всеки ъгъл имаше камари. Караха ги с големи каруци по шосето покрай лагера и ние ги купувахме „на едро” – за няколко лева разтоварваха цялата каруца в канавката и всеки си взимаше докато свършат. После пак. Стопаните бяха доволни и даже започнаха да ни търсят – в Бургас беше невъзможно да ги продадат, а ги задължаваха да товарят останалите непродадени и да ги връщат.

Така възмъжахме във войнишка униформа. Разказах го по-подробно, защото не е като службата на истинските войници. Но дори за ония времена имаше ли логика от висшисти да правиш редници-запасняци?

%d блогъра харесват това: