Войниклък

Една историческа тема: как момците някога ставаха мъже (за женене 😉 ). „Историческа” и „някога”, защото вече я няма тая школа за възмъжаване (сега стават ли мъже и как?). 🙂 През различни периоди правилата за войнска служба са били различни. Имало е откупване, заместване и т.н. Истинските историци сигурно вече са ги описали. Аз само ще разкажа като очевидец по мое време (преди 55 години) каква военна служба карахме студентите и как ставахме башмъже. 🙂 Пълна матура без освобождаване държахме, затова пък с войниклъка излязохме късметлии. Не знам висшисти ли са били много необходими тогава, умни хора ли са се случили да решават въпроса, ама за не много дълъг период системата на военна служба за студентите беше такава: през цялото следване сериозно се учат доста предмети по военно дело (по които се държаха изпити); след втората учебна година лятото имаше военен лагер, накрая на който ни произвеждаха сержанти; след четвъртата отново лагер, в началото на който ни правеха ст.сержанти и ни разпределяха като стажант-офицери. След този лагер ни даваха офицерски чин и ставахме офицери от запаса. Башмъже, демек! Първите две години си бяхме „цивилни” момчета. Военните предмети си бяха просто програма за учене дори за нас, в Музикалната академия. Някои бяха доста елементарни, други – даже интересни. Но никакво воинско настроение. Докато наближи края на втората учебна година и започнаха да ни подготвят за първия лагер. Още като разбрахме, че ще бъдем само академиите по изкуствата – музикална, художествена и театрална – настроението се повиши. Все си е дружко със „свои” хора да си заедно. А когато разбрахме, че лагера ще бъде в Сарафово край Бургас настроението литна в небесата и чакахме с нетърпение кога ще заминем. И как иначе – на море отиваме! Все ще има време за по едно топване на ден. Раздадоха ни списък с нещата, които трябва да носим. Предупреди ни офицерът да се отнесем сериозно към него, ама кой ти чува. Добре, че у нас баща ми взе в свои ръце тая подготовка като отряза безапелационно майка ми с нейните чорапи и обърна специално внимание на партенките (имаше ги в списъка). Даже ме тренира да ги слагам – докато не се усъвършенствах да няма гънка не ме остави. Натовариха ни една вечер на влака, цяла нощ хахо-хихо и сутринта сънени пристигнахме в Бургас. Закараха ни в поделението, подстригаха ни (не ни остригаха, както ще видите), прибраха ни цивилните дрехи и ето ни битпарче войници. В интерес на истината, когато ни обличаха доста подробно обясниха как се навиват партенките. Малко разяснение какво е това. Партенките представляват парче памучен плат, който се навива на крака по специален начин вместо чорапи. Навиеш ли ги както трябва – благодат! Нямаш проблеми с краката (войнишките обувки тогава бяха много груби и твърди). Оставиш ли гънки като ги навиваш стават съвършен уред за инквизиция! Натовариха ни на камиони и потеглихме „към морето”. Пристигнахме, слязохме и започнахме да се оглеждаме. Тук море, там море – наоколо само шосе с ограда от едната страна (на която краищата не се виждат) и във всички посоки нещо като полупустинна степ с едно келево дръвче в далечината. Оказа се, че това е задната страна на терена на летището. Самото летище не се виждаше. Стовариха големи палатки и зачислиха на всеки взвод (бяха ни разпределили в Бургас) по една. Старшината ни предупреди да внимаваме много с рейките, че накрая се отчитат по бройки! Започна войнишкият труд. Е, все пак, криви-прави до вечерта ги опънахме, никой не спа под небето. Вечерта ни раздадоха по едно канче ядене, кой къде намери седна и го изяде. Всъщност за сядане нямаше проблем – на земята. Избор имаше само в позата. Както се оказа по-късно и с лягането нямаше проблем. Да не мислите, че бяха докарали легла?!? Нагънато платнище и да знаете как сладко се спи. Непробудно! Така започнахме възмъжаването си. Какво стана от следващия ден – утре.

1954-sarafovo-22

Внушителна работа! 🙂 Малко кепето ми стяга, ама моята глава като е нестандартна – все не мога шапка да си намеря… 🙂 Другият войник е Марин Пехливанов от Пловдив

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Val  On 22 август, 2008 at 19:18

    ‘двама’ ама не от запаса, а? 😉

  • Графът  On 22 август, 2008 at 19:28

    Тогава още не. Сега вече… 😀

  • Val  On 22 август, 2008 at 21:14

    😀 къде е третия? Бас ловя, че Деничеро ще го намери… 😉

  • вили  On 23 август, 2008 at 00:34

    Ей, че сте хубави! Беше време да се появи такава статия мъжете обичат тази тема, а жените – шопинг. 8) 8)

  • Графът  On 23 август, 2008 at 07:16

    Как няма да сме хубави. Луди-млади! 🙂

  • Svetlina  On 23 август, 2008 at 14:11

    Е това е – мъжът е мъж, жена като го признае!

  • vilford  On 23 август, 2008 at 15:55

    Дядо ми ходеше с партенки през зимата – нищо, че не е бил военен. Аз много обичах да го зяпам, колко чевръсто и бързо си ги слага. А и не бях виждала другаде такова нещо. Но сега като чета подобни статии съм подготвена с терминологията. 😉

  • deni4ero  On 23 август, 2008 at 15:56

    много обичам войнишки истории …голям смях пада 😀
    п.с. третият е снимача, Шувили, снимача 😛

  • deni4ero  On 23 август, 2008 at 15:56

    така, де – фотографина

  • Val  On 23 август, 2008 at 22:23

    Ех, Дени4еро, знаех си аз, че ти ще нацелиш третия чаровен ‘шматка’! 😉

  • Муниконтин  On 24 август, 2008 at 02:15

    😀 😀 😀

  • д-р Христов  On 25 август, 2008 at 22:18

    И аз ползвах партенки в казармата (1999) -. Още си ги пазя, може пък и в запас да ме вземат!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: