В кухнята

Къде съм се загубил пита Val.
Аз трябваше да се питам. За да се сетя, че не можеш да се намериш в координатната система от преди 35 години… 🙂

Горе-долу преди толкова, че даже и малко повече години имахме в къщи приключение. Жена ми замина в командировка и ние с Точица останахме сами. Да не си помислите, че сме се зарадвали – хич даже! Напротив започна да ни става скучно – няма кой да те подръпне за ухото.
И тогава ни дойде идея (и ние се заловихме за нея, както казва Валери Петров 🙂 ) – да направим пълен ремонт на едната стая. На човек от скука все налудничави идеи му идват!
Речено – сторено. Седнахме и направихме екшън-план (тогава другояче му се казваше, ама за да ви е по-ясно 😉 ). Кое как трябва да изглежда и какво ще е необходимо като материали. В планът нямаше точка за работата – тя е от нас, гратис един вид. Купихме материалите (както във всеки план после се наложи няколко пъти да се тича за допълнително това-онова) и започнахме с хахо-хихо. И с предварително предвкусване на ефекта как ще се ококори нашата майчица като се върне! Почитта към изненадите си е традиция в нашето семейство.
Тръгна работата. Нормално – непрекъснато изникваха непредвидени неща. Но не се притеснявахме, весело си работехме – цяла седмица имахме на разположение. Докато…изведнъж констатирахме, че „многото” време, с което уж разполагаме, се свършва. Остава ни само един ден, а работата наполовина свършена.
Тогава на помощ ни дойде не неволята, а исконната българска черта – яваш-яваш и накрая юруш. Хванахме се ние яко рано сутринта на последния ден и някъде призори на другия бяхме тип-топ. 2-3 часа преди да пристигне жена ми.
Ама затова пък да можехте да видите изненадата ù!

Дотук е ясно, че не е ясно каква връзка има тази история с въпроса на Val. Ами връзката е проста. С Точица пак останахме сами и, като изключим елемента изненада, решихме да повторим номера – да ремонтираме от А до Я кухнята. Бързичко по възможност – най-много за 2 дена – защото хич не сме свикнали да я караме на сухоежбина. А и зет ми толкова дни беше в командировка.
Да си призная, идеята така ми хареса (имахме спомена от преди десетилетия), че безрезервно я подкрепих без да помисля за реалността – работната сила. 😉 Навремето аз вършех тежката работа Точица ми помагаше. А сега ролите се обърнаха…оня палавник така ми е надупчил мускулите на крака, че едвам пристъпвам от болка, а Точица няма 40 кг. мокра! Както и да го погледнеш, не можехме двамата да го направим.
Да, ама го направихме! За два дена. Велико нещо е да си поставиш цел, която с голямо желание искаш да постигнеш!
Честно казано, Точица го направи. Аз помагах, колкото можех, ама май повече със съвети и морална подкрепа.
Резултатът, обаче, е блестящ! Имаме чудесна кухня с нови уреди, изградена от речни камъни. Като влезеш в нея и те лъхва прохлада.

Много е приятно да видиш резултат от работата. След 30-ина години може пак да опитаме с Точица. 😀

Та там се бях загубил, Val.
В кухнята… 🙂

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • to4i  On 20 август, 2008 at 09:02

    Веднага да ви кажа, че един пасаж от горното абсолютно се разминава с истината и си е откровена графска измислица, а именно: „…Точица го направи. Аз помагах, колкото можех, ама май повече със съвети и морална подкрепа.“ Ако тая луда глава не действаше толкова сръчно, То4ката още щеше да се почесва и да се чуди откъде да почне. Кухнята вярно е пълен сладур в момента! Графе, обичам те:)))

  • mislidumi  On 20 август, 2008 at 11:03

    Ех, тази Точица, къде се била загубила между речните камъни! 🙂

    Графе, поздравления! И аз съм по спонтанните блиц-ремонти. Много добре познавам тази трескавост, която завладява ремонтиращия човек. И не му дава мира, и се разхожда със сгъваем метър в задния джоб и все ги крои едни… 🙂

  • vasilev  On 20 август, 2008 at 11:58

    Грефе, Точи,
    Защо не сформирате една строително ремонтна бригада – сега са популярни 🙂
    Само леко със скелетата, че вчера няколко коли заминаха… а и за твоето внимавай 🙂

  • Графът  On 20 август, 2008 at 12:08

    😀

  • to4i  On 20 август, 2008 at 12:44

    Га, намерих се вече и не съм те забравила въобще! Физическото усилие беше предшествано от интелектуално безсилие, но нещата се нормализират вече, може да е от речните камъни…

  • Val  On 20 август, 2008 at 12:52

    Графе, как само ме разсмя с това: яваш-яваш, а после юруш! 🙂

    Четя и завиждам на Синхрона при вас – всички изглежда следвате едно чудесно желание: да изненадвате приятно близките си… и успявате.

    Такова ‘изгубване’ е райска работа, било то и физически тежка. 🙂

  • vilford  On 20 август, 2008 at 12:57

    😀
    С ей такава усмивка прочетох поста. Не само сте дейни, но и сладкодумни! С една дума – обадих се във фирмата, която утре трябваше да ми слага PVC дограма да отменя поръчката. Казах им само да оставят дограмата пред вратата и ви чакам! С ей такава усмивка – 😀

  • Графът  On 20 август, 2008 at 13:27

    Чудесни сте, мили приятели! Много чудесни! От къде се намерихте такива?
    Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли при блоговете… 🙂

  • deni4ero  On 20 август, 2008 at 15:26

    и аз много се смях на яваш-яваш, пък после юруш 😀 😀 Липсваше ми и Точица 🙂 Само не разбрах, Милчо помагаше ли, щото тя неговата помощ е незаменима 😉 Може ли да помоля за снимки, че ми разпалихте незагасимото любопитство?

  • simplyblue  On 20 август, 2008 at 15:51

    и аз, и аз, МОЛЯ за снимки 😀

  • kenkal  On 20 август, 2008 at 17:02

    Много хубаво изгубване.
    🙂
    Юрош накрая си е класика и при нас! :))

  • Svetlina  On 20 август, 2008 at 22:30

    Аз моля да прочетете пак коментара на Деничеро :))))

  • вили  On 20 август, 2008 at 23:21

    Колко е лесно отстрани, даже може и да се разсмееш от сърце. Ама как ли ви е стягала душичката когато сте дали на скорост „юруш“? И аз чакам снимки Точи и Графе! Да видим прекрасният резултат! 😉

  • Муниконтин  On 21 август, 2008 at 01:11

    А бе, и аз имам една кухня за ремонтиране… 😉
    Да взема да ви цаня ли, кво ли? 😀 😀 😀
    Че и не само кухнята 😛 ….

  • Графът  On 21 август, 2008 at 06:52

    Ха така! Видяхте работливи хора и давай! 😀
    За снимки – нямам думата. Нали знаете чие царство е кухнята? Трябва разрешение от властите за снимане и т.н. 😉 Ще проведа дипломатически преговори… 🙂

  • vilford  On 21 август, 2008 at 08:50

    Aз пак на всяко гърне мерудия, но само да вметна: при дипломатически преговори с жена (пък била тя и дъщеря) особено много помагат шоколад, комплименти както за кухнята, така и за собственичката или погъделичкване на любопитството й на някаква тема и обещания, че след снимките любопитството ще бъде удовлетворено. Гарантирано качество – аз ВИНАГИ се хващам на тези въдици!

  • Графът  On 21 август, 2008 at 09:38

    Ще го имам предвид,vilford! 🙂

  • astilar  On 21 август, 2008 at 12:31

    Това с речните камъни ми звучи изключително интересно. Поне една снимчица, моля те То4ице! 🙂

  • deni4ero  On 21 август, 2008 at 14:42

    ама още ли няма снимки 😦 😦 Точиии, моляяя, тия камъни така ми влезнаха под кожата …

  • simplyblue  On 22 август, 2008 at 07:57

    снимки, снимки, снимки! 🙂

  • Графът  On 22 август, 2008 at 14:33

    Имайте малко търпение, де!
    В момента нямам с какво да снимам. Няколко дена само.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: