По повод

Екзорсизмът и една истинска история
в блога http://avangardisco.wordpress.com/2008/08/12/екзорсизмът-и-една-истинска-история/

Раздумка

Често е ставало въпрос за семейната възпитателна среда като основа на бъдещето развитие на човека. Какво ще бъде отношението му към околния свят, дали ще свикне да чете, да асимилира (а не само да копира) получената информация, и т.н.
Прочитайки тази история, на мен изведнъж ми хрумна, че с първоначалното възпитание не се оформя характера на човека. С него „само” се създава жизнената среда на неговата душа!

Всяко познато ни нещо – живо или предмет – има нужда от жизнена среда за да съществува. Върху асфалта на магистрала не растат трева и цветя, в арктическата зона няма палми, хладилникът и пералнята „умират” в колиба без ток в Балкана – каквото и да ти дойде на ум все е годно за пример. От най-дребното та до звездите и Всемира.

А Душата? Тя има ли „жизнена среда”, нуждае ли се от такава? Кажем ли „не” променяме изцяло представата за нея. Не само дали съществува. Вкарваме я в човешките категории и представи – тя става като нас. Значи има „като даденост” добри душù, лоши душù, коварни душù, лъжливи душù – за каквито хора се сетиш, такива и душù има. Значи ние, хората, не сме виновни за това, което сме – такива душù ни са се паднали. Няма възпитание и разни подобни глупости – каквато душа си получил, такъв си и ти. Не си ти изверг, садист, убиец – душата ти е!

Приемате ли подобна представа за Душата?

И да искате да я приемете, тя е невъзможна. Защото обезсмисля изобщо съществуването на „душа”.

Всичко това пиша за да ви „доведа” до хрумването ми, че Душата също се нуждае от „жизнена среда”. Че това, което наричаме „първоначално възпитание”, всъщност е постройка на жизнената среда на Душата. И, логично, при нейната липса или „лоши параметри” съществуването на Душата е застрашено. А какво става при нечия застрашена жизнена среда още изпитвам на гърба си (по точно на крака си)…
Най-напред се нарушава психическият имунитет. Душевните сили постепенно „изтъняват”, докато в един момент се срутят. Но дълго преди това Душата започва да подава сигнали „Внимание, влошена е жизнената ми среда, вземи мерки”. Мрачни мисли и настроения, неадекватна реакция на житейски ситуации и т.н. Дотолкова ясно изразени, че даже учените не само са ги забелязали, ами даже и вече са проучили и категоризирали кои „лоши мисли” например какви реални болести предизвикват. Нещо повече, отдавна има и специалисти, чиято грижа е жизнената среда на Душата – психотерапевтите.

Е, надявам се, че мисълта, която ми хрумна ви е ясна. Няма да философствам повече, но очаквам да разбера какво вие мислите по въпроса.

Колкото до случая, описан в историята, мнението на longanlon е точно. Типичен случай на не осигурена жизнена душевна среда. Мога само да добавя, че Ж. е имала късмет да попадне на „екстрасенс” с психо-терапевтични качества и той е намерил единствено възможния начин да ù помогне…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Svetlina  On 12 август, 2008 at 21:54

    Постройка за Душата… Ясно е, че хората я строят, ясно е и защо – от страх, пък и от самовлюбеност донякъде. Обаче… дали оставена под дъжда тя би пораснала по-голяма, по-жълта или по-мълчалива? В смисъл… няма как да сме сигурни дали ако не се „възпита първоначално“, тя няма да стигне пак до същата крайна форма. Ще ми се, но няма как да го знаем със сигурност.

  • Графът  On 12 август, 2008 at 22:09

    Не става въпрос да се „възпита Душата“. По-скоро имам предвид да й се създаде „едно добро място за прекарване“ 🙂

  • isvev  On 12 август, 2008 at 22:58

    Ще цитирам любимия си философ,Да видя дали ще познаете кой е?:)
    „Трябва да се обградим с философията – непревзимаема крепост, която съдбата напада с всички средства и не може да я превземе.На недостижимо място стои духът, който е изоставил външното, защитава свободата си в собствена крепост;всички стрели се забиват под него.Ръцете на съдбата не са тъй дълги, както си мислим;тя не може никого да хване, ако той не се е вкопчил в нея.“

  • albinos  On 13 август, 2008 at 00:33

    Графе познавам много добре жената. Докато ми разказваше историята, усетих, че не ме лъже. За такова нещо не би ме излъгала, няма и причина поради която да го прави. Психически е напълно здрава, родителите са и добри хора, които са и осигурили добър живот. Но не съм разказал някои важни неща за нея, които биха ви убедили в историята, защото рискувам да ми се разсърди. Нека да го кажа с няколко думи: имам наистина основателни причини за да приема нейната история за реална, но не мога да ги споделя публично. Дано да я убедя в близко време да напише текст с подробно описание на преживяванията си и извода до които е достигнала за себе си.Тя има много ясен и категоричен отговор на въпроса: защо и как й се е случило това нещастие.

  • Графът  On 13 август, 2008 at 00:56

    albinos, не съм си и помислял, че лъже, или че историята е измислена. Напротив – затова така сериозно я коментирам.
    Не съм и скептик по отношение на „паранормалното“. Но там нещата стоят доста по-различно от разпространените не от днес представи. Агресията, „лошотията“, страхът и др.п. са чисто човешки качества…

    isvev, в тоя цитат добре си проличава общата болест на философите – „ние (аз) сме първата инстанция“! 🙂 Може би затова ги уважавам, но нямам любим. Вероятно след малко усилия бих отгатнал, но предпочитам да си призная, че не знам… 😉

  • isvev  On 13 август, 2008 at 19:00

    Луций Аней Сенека – стоик

  • Svetlina  On 13 август, 2008 at 19:16

    Моят преподавател по философия обичаше да ни повтаря, че когато философ говори, той говори от името на цялото човечество. Така трябва. Защото той вярва, че говори истината. Защото той е господар на собствения си свят.
    Паскал може би, а може и друг, беше казал, че истинският философ се надсмива над философията. Така че… нека кажем, че истинският философ е като Графът – говори=мисли и мисли=съществува, но не спира да твърди, че не е философ 🙂
    А, не правя четка, да знаете. Не мога да измисля някаква полза от такова нещо.

  • Графът  On 14 август, 2008 at 00:10

    🙂 Благодаря, Svetlina!

  • Светла  On 14 август, 2008 at 06:15

    Аз го наричам „държащо обкръжение“.
    И го сравнявам със здрава, но не задушаваща прегръдка.
    Такава, която ти помага да се чувстваш сигурен, не сам, обгрижен, поласкан /от ласка/, гушнат…

  • Val  On 20 август, 2008 at 00:45

    Къде се изгуби, Графе?

  • Графът  On 20 август, 2008 at 06:14

    Ох, не ме питайте, Val! 🙂
    Отговорът – отделно.

Trackbacks

  • By Български « Top Posts on 17 август, 2008 at 07:44

    […] По повод Екзорсизмът и една истинска история в блога […] […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: