Daily Archives: 1 август, 2008

Рибарски истории

Като разказвах за детството си вече споменах, че риба започнах да ловя кажи-речи след като проходих. Нямаше как другояче да е в Трявна – реката минава през целия град и лятно време беше основно място за игрите ни. А риба в нея колкото щеш. Ловяхме я с ръце под камъните по бързеите и в подмолите на вирчетата. И сега като пиша усещам удоволствието да напипаш риба в прохладната вода. Не може да се сравнява с никакъв друг риболов. А си иска и кураж (колцина от вас ще си пъхнат ръцете до лактите под корените на дърветата в някой вир?), и майсторлък, и бързи рефлекси – не е проста работа.
Не е, ама всички деца го правят ей тъй, между другото. Колкото и да си майстор етикет „риболовец” не можеш да получиш. Вероятно затова баща ми ми извади редовен риболовен билет още като бях на 6-7 години (1939 или 40-та година) – станах редовен риболовец! Друга причина не виждам сега – никой от горските и не помисляше да закача децата като ловят риба. Съжалявам много, че тоя мой първи билет не се е запазил.
Билетът хубаво, но само той риболовец не прави. Като бъркаш в подмолите потопен гол до шия няма да си го лепнеш на челото я! Истинските риболовци ловят с въдици. И се хвана баща ми да ме учи на занаят.
Кукичките не бяха проблем, баща ми ги купи от някъде. Оттам нататък всичко трябваше да се изработи. Вече знаех покрай направата на лъкове, че най-жилав е дрянът. Проблемът беше да се открие достатъчно дълъг, прав и тънък клон – почти невъзможна задача. Накрая му открихме чалъма – след като го отрежем баща ми го закачаше на тавана с тежест накрая за да се изправи докато съхне. Страшни пръчки ставаха, нямаха счупване. Не отстъпваха по нищо на бамбуковите, които имах 2 десетилетия по-късно (в София през 60-те продаваха в Спортснаб бамбукови необработени върхове на връзки).

Вметка: мой колега, който беше десетилетия редовен участник в риболовния ни „кръжок” след 60-та никога не си вадеше билет. Ловеше с дрянова пръчка с направо вързана корда и казваше „ами да дойдат риболовните и да ми я конфискуват”. 🙂

Тая вметка вече ви подсказва какви бяха моите риболовни такъми по онова време. С тая разлика, че тогава кордата беше копринен конец (не се разнищва във водата и е здрав). Плувките правехме от коркови тапи с различна големина. В средата пробивахме дупка през която минава конецът и се застопорява с парче перо. Доста по-късно баща ми донесе парче гумено маркуче – вероятно от това, която се слага на вентилите на велосипедите – и тогава вече плувките станаха много шик, от различни по размер парчета паче или кокоше перо. Застопорявах ги на конеца с шайби от маркуча.
Да си призная, с тези такъми никога не съм имал проблеми с количеството уловена риба и с „кълве – не кълве”. Може би тогава в реките е имало повече риба?
Откъм стръвта също никога не е имало проблем. При това идеалната, класическа в риболова – добита направо край реката. Обърнеш няколко камъка на брега и извадиш червей. Като го употребиш, пак обърнеш – „склада” с винаги прясна стръв край тебе. Мечта!

Единственият проблем от началния ми риболовен период беше уловът. Занеса рибата в къщи и кажа на майка ми „опържи я”. Другояче не я признавах, ни рибена чорба, ни нищо. Тя започне да се чуди как да спаси положението. Не може да ми откаже, защото знае, че ще ям, а бях много злояд. Олиото през войната беше кът, с купони, ако се не лъжа. А риба с мас пържи ли се? Е, и това се е случвало…

Имах намерение да започна рибарските си истории с един риболов с чичо Стоянчо (д-р Капнилов) в Родопите. Трябваше да напиша само малко въведение към новата категория. Ама рибарски лакърдии къси има ли? От вирче на вирче, от риба на риба… 🙂
Затова оставям „въведението” самостоятелно, че сега е лято, отпуснато време, не е за четене на дълги писания.
Родопската история утре…

%d блогъра харесват това: