Вселена

Ние, хората, сме същества със самочувствие. Затова нашите термини и понятия ги броим като „всеобщи”, а не като чисто човешки. Демек, не се е появил някой, който да измисли по-точни и всеобхватни. 😉
И с „Вселена” е така. Най-голямата човешка дума от гледна точка на съдържание.
Според най-общото определение тя „означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с цялата енергия и материя в него.” (Уикипедия). Но непостижимостта да бъде обхваната от точните науки е довело до намесата на философията, т.е. субективността на човека. Пак там е даден един от опитите да се „осъвремени” по този начин термина: „Вселената е цялата материя, енергия и пространство, които човек може да възприема, чието съществуване може да предположи или да има основание да допусне.”.
Противоречия в представата, която думата дава, няма. В цял свят хората от деца се научават да я разбират точно така. Тя е единствена, в себе си съдържа всичко – дори и това, за което още не подозираме.
Добре, ама там, в определението, има нещо, което „грапавее”. В първото се казва „в който съществуваме”, а във второто „които човек може да възприема”. Което моментално развенчава вселенската му тежест.
Освен това, обобщено Вселената си е Вселена, ама конкретно? Че то и хладилникът си е хладилник, ама ако започнеш да го анализираш получаваш купчина всевъзможни джаджи и машинарии, пък се оказва на всичкото отгоре, че някои от тях ги има и в противоположността му – нагревателите.
Да свалим тогава капака на Вселената и да видим какво има вътре. Защо ми е ще разберете до края.
Отварям, поглеждам и…с това си оставам. Вътре пълно с невиждани неща! Сега разбирам защо и най-големите умове на човечеството поглеждат само с по едно око и не смеят много-много да пипат. Добре, че за целите ми и това ми стига: Вселената е пълна с всевъзможни „обекти” – от такива като нас до някакви, на които ние им викаме „лъчения”, „енергия”, „черни дупки”, „бели джуджета” и разни други подобни за да скрием, че не ги знаем. Важното е, че в нея има и „живи същества”. Важно като доказателство за моята „хипотеза”, (:D ) че вселените са всъщност много. Една в друга, една в друга – като руските матрьошки.
До тази хипотеза стигнах по обратен ред. Първо открих една Вселена пък после построих хипотезата. Не се шегувам, ще ви представя откритието си.

Откритата от мен Вселена изцяло влиза в „схемата” на познатата ни, част от която сме:
– ражда се от първоначална нищожна като обем материя;
– започва бурно развитие и разширение като постепенно се изпълва с различни „обекти”;
– съдържа „материя, енергия и пространство, които човек може да възприема, чието съществуване може да предположи или има основание да допусне”;
– съдържа „обекти”, за които дори не можем да допуснем, че ги има;
– обектите в нея се движат, взаимодействат, унищожават и появяват;
– развитието ù е рамкирано – с начало и край;
– в нея има живи субекти от различен вид (според нашите представи за живот). Възможно е и дори наличие на разум, но това засега е в сферата на предположенията.

Мисля, че това е достатъчно да се нарече откритият от мен „субект” Вселена. Отговаря напълно на фундаменталните основи на това понятие. Навлизане в подробности означава много томове писание.

Как направих откритието. Ами като доста големи открития и това стана по случаен повод. Не ме удари по главата ябълка. Но ме нападна херпес зостер… 😉

А, да! Щях да изпусна най-важното. Въпросната Вселена само теоретично ли е открита или може да се наблюдава и има ли вече име.
Ще се изненадате:
може да се наблюдава!
Даже нейни снимки могат да се видят – както в нейната външна цялост, така и на вътрешни части.
Всички данни говорят, че тя не е уникална и съществуват още милиарди подобни.

А името ù е:
Графът
😀

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Val  On 27 юли, 2008 at 11:07

    🙂 Остава да прибавим постоянната връзка с другите подобни вселени, с онази по-всеобхватната извън тях, както и с нейните подобни, и сме готови с един вид ‘дефиниция’ за душата.

    Херпеса не те е нападнал – дошъл ти е на гости – нахранил си го повечко, та се е заседял… 😉 обаче ето на до какъв хубав пост стигна чрез него!

  • Графът  On 27 юли, 2008 at 12:06

    Val, с херпеса историята е друга. Кратка и ясна. Но се чудя дали да я напиша, че май прекалих… 😉

  • Муниконтин  On 27 юли, 2008 at 12:47

    Здрасти! 😀 Е, тук вече томовете не ти мърдат! 😉 😀

  • Диана  On 27 юли, 2008 at 14:37

    Изцяло съм съгласна с всичко написано. А по отношение на това: „вселените са всъщност много. Една в друга, една в друга – като руските матрьошки.“ ще изложа тук основния принцип на херметическото учение, написан от Хермес Тристмегист върху Изумрудения скрижал:

    „Вярно е без лъжа, вярно и най-вярно: това, което е долу, е също такова, като онова, което е горе. И това, което е горе, е също такова, като това, което е долу, за да се изпълнят чудесата на едно-единствено нещо.
    И както всички неща са произлезли от едно, от една мисъл, така и всички неща са били породени от едно – от тази воля.
    Баща му е Слънцето, майка му е Луната. Вятър го е носил в утробата си. Отхранила го е земята.
    Баща на всяко съвършенство, на целия свят е той.
    Силата му е цяла, ако се обърне към земята.
    Ще разделиш – с радост и проникновение – земята от огъня и рядкото от гъстото.
    От земята се качва на небето и после слиза на земята и поема силата на горните и долните неща. Тъй ще имаш славата на целия свят. И затова всяка неяснота ще бяга от тебе.
    Това е силната сила на всяка сила, защото ще победи всяко рядко нещо, а във всяко твърдо ще проникне.
    Така бе създаден светът.
    Оттук ще произлязат великолепни чудеса, които така ще станат.
    И тъй, назоваха ме Хермес Трисмегист – и имам трите дяла на всемирната мъдрост.
    Това, което изрекох за онова със Слънцето, свърши.“

    Това е превод направо от латински, взет ето от тук: http://www.palitrabg.net/5d.htm
    Помня, че в превода от английски не беше съвсем същото, особено: „земята от огъня и рядкото от гъстото“, а беше „финото от грубото“. Ако го намеря, ще го дам и него 😀

  • Диана  On 27 юли, 2008 at 14:41

    Ето:
    „Цялата окултна наука се съдържа в догмата на Хермес, гравирана, според преданията, на плочка от смарагд. Сентенциите, отнасящи се до процедурите на Великото дело са следните:

    “Ти трябва да отделиш Земята от огъня, финото от грубото, леко, с много прилежание.”

    “То се изкачва от Земята към Небето и отново слиза на Земята и получава сила от нещата отгоре и отдолу.”

    “Ти ще притежаваш по този начин славата на целия свят и следователно от теб ще изтече цялата неяснота.”

    “Това е мощна сила на всички сили и тя преодолява всичко крехко и прониква във всичко твърдо.”

    “Така е създаден светът.”

    Взех го от тук: http://otves.org/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=147&Itemid=28&limit=1&limitstart=11

    Графе, започвате да откривате принципите на окултизма. На шега и не толкова, това е и моята любима област.

  • Графът  On 27 юли, 2008 at 19:08

    Диана, към окултизма в целия му огромен обем, който съществува към днешния ден, имам твърде специално отношение. Не го отричам „по антипатия”. Просто зная, че истински разбраните неща там са много малко и далеч не сред „елита”. Повечето са с основа докосване до нещо, което не е разбрано, но надълго и широко обяснявано и „принциповано”. По метода „колкото по-малко знаем, толкова повече предполагаме”. 🙂
    Знаещите и можещите в тази сфера не са сред теоретиците ù. Най-добър пример баба Ванга.
    Впрочем, чудесен пример е и Вашият. Обърнахте ли внимание на английския превод – там в началото е казано „Цялата ОКУЛТНА НАУКА се съдържа в ДОГМАТА на Хермес“. А той, човекът, си го е казал ясно: „назоваха ме Хермес Трисмегист – и имам трите дяла на всемирната мъдрост“. Т.е., получих ги отнякъде за да ви ги предам.
    Посланието на Хермес Трисмегист за мен потвърждава само едно единствено нещо: този вид познание няма нищо общо с развитието и постиженията на нормалното човешко познание. То просто се „филтрира“ от време на време през отделни хора и единственото, което можем да правим сега, е да търсим как се филтрира – за да може повече хора да се научат да получават нещичко от него.

  • Алекс К.  On 27 юли, 2008 at 22:00

    Това за вселените ми хареса. 🙂 Малко се обърках докато четях, но накрая загрях за какви вселени става въпрос. 😉 Поздрави

  • Диана  On 27 юли, 2008 at 22:56

    Същественото всъщност беше, че малкото е подобно на голямото, а голямото на малкото, което не е написано в нито един от двата превода, но съм сигурна, че го имаше там, където го срещнах в началото. Само че не можах да го намеря 😀

  • deni4ero  On 28 юли, 2008 at 00:57

    докато четях, също мислех, че човек е една вселена – колкото и да го изучаваш, все ще те изненада с нещо 🙂

  • Графът  On 28 юли, 2008 at 22:46

    Диана, щом веднъж допуснем безкрайност в пространството и времето, няма логика да не я допускаме в други посоки.

    deni4ero, тук си „по вселенски“ права! 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: