Здраве, здравеопазване, доктори

Докато съм „топъл” по темата.
Много време имах тия дни да мисля по тези въпроси. Ще си кажа, каквото съм намислил, че после като оздравея няма да ми се занимава с болести. Човек за щастие така е устроен, че лесно загърбва лошото след като мине.

Един от дежурните „козове” на опозицията срещу управляващите през последните 20 години е здравната система. Не работеща, не ефективна, куца, и т.н. Силен коз, защото напълно съвпада с мнението на всички ни.
Всеки път се говори за нова, която дъра-бъра-дъра. До следващия предизборен период с устата на новата опозиция, която при това знае добре какво да приказва, нали е била вече по няколко пъти управляваща и е духала този горещ картоф. От време на време се прави и реформа – като се забатачат съвсем нещата.
Общото, обаче, е винаги едно: здравна СИСТЕМА. Няма три-пет – без система така си отиваме мърцина!

Лежа, мръщя се от болка и се мъча да си припомня „системите” през живота си. Как са ме лекували, кои са били добри и кои лоши – все пак това едно на друго е ¾ век време, има какво да се сравнява. И започнах отначало, откъдето имам спомени. След Четвърти, след Девети, след Десети, това беше така, онова иначе …докато в един момент осъзнах, че мисля през всичкото време за лекари! Системите ми се губят, докторите изпъкват. Какво става? Изведнъж ми просветна:
Уж системите разни, ама нишката (едно време се казваше „червена”, сега какъв цвят е?) е една и съща – кой ще те лекува. Да се нагласи така, че докторът да те познава (ако от раждането, значи направо си роден с късмет). Да ти знае карантиите, да помни какво си боледувал (че ти може и да забравиш нещо важно), ако щете – дали си по червеното винце или по биричката и какво ти е предписал за махмурлук миналата зима по Ивановден. Да е наясно къде (че не е зле и при кого) да те прати когато работата е сериозна.
С една дума – компетентен твой посредник пред Бога ако Той рече необосновано да те прибира преждевременно…
В детските ми години в Трявна (по царско време) това беше д-р Вълнаров. Помня го, даже зрителен образ ми се мержелее. Помня, че с него правех пазарлък лекарствата да са на инжекции – харесваше ми, че става по бързата процедура (и досега не обичам да гълтам разни таблетки). „Голям юнак си” – закачаше ме той – „утре ще поскаш и яденето да ти слагам с инжекции.”, при което на мен ми светваха очите пред перспективата да спестявам толкова много допълнително време за игра. 🙂

По-късно в София при социализма положението беше различно. Сигурно и без социализъм щеше да е – голям град. Но в семеен план му намерихме цаката. Леля Възкреса се ожени за чичо Стоянчо (д-р Капнилов, нали помните?) и той пое ролята на родов лекар кажи-речи от студентската скамейка. Добре я пое, уверено. Явно си го имаше „отвътре”. Разболее ли се някой, първо той, пък после ще каже трябва или не трябва друг. Доста по-късно „задълженията” му се облекчиха – пораснахме, в приятелските ни кръгове се появиха и доктори и т.н. Живот, с една дума.
„Добре” – ще кажете – „ти, Графе, си се уредил. Ама ние не говорим за изключения. С това нищо не доказваш. Какво стана с „нишката” през ония 45 години?”
Ами имаше я, не се скъса. Наричаше се „участъков лекар”. По презумпция той трябваше да познава „контингента” си в своя участък, особено „рисковия”.
Имаше и нещо друго, липсата на което, според мен, сега най-силно усещат хората. Влезеш ли в системата заради здравословен проблем, тя те поема и не те „изплюва” докато не се изясни картината. По нейните канали, не те пита, нямаш избор. Ама нямаше и „важи за цяла България”…

След промяната какво да ви описвам положението като вие добре си го знаете. Нишката по едно време се беше изгубила, но бързо се разбра, че не може без нея. И се появиха в системата личните лекари. Както виждате съвсем ясно конкретизирано дори в самото наименование.
В наименованието да, но в съдържанието не! Ако съдържанието отговаряше на формата, в моя случай „личната” ми лекарка, която даже не знае, че съм при нея докато не види из книжата, нямаше да изпадне в подобно положение. А и аз нямаше да преживея тая дребна одисея. Още като ме види от вратата тя щеше да знае, че има нещо форсмажор, защото не съм от любителите на лекарските кабинети. Като видеше за какво става дума, щеше да вдигне телефона и да провери къде най-близо да ме изпрати, че да има кой да ме поеме. Даже да размени няколко думи с колегата за съмненията си. А там щяха да знаят като пристигна и направо да ме засилят по пътеката към доктора. Нямаше да ме пращат да опознавам България…
„Много фантазираш, Графе,” – чувам мислите ви – „забравяш какъв ни е хала.” Хич даже! За това, което говоря трябват повече пари ли? Не трябват. В конкретния случай – личната лекарка ще има допълнителен разход за тел.разговори. Колко? Тя взема от всеки посетител 2,20 лв. За какво, за да го забавлява с оная книга за крокодилите ли? А и за всеки ли ще се наложи да се водят такива разговори?

Пак се ядосвам, пак ще вдъхна сили на оня зелен рошльо. Няма да стане! Поемам няколко пъти дълбоко дъх и приключвам. С кратко и пределно ясно заключение:

Здравната система ще заработи ефективно тогава, когато лекарят познава пациента си!

______________________
Тази публикация е продължение на Herpes zoster-иада 🙂 и Herpes zoster-иада II

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • deni4ero  On 25 юли, 2008 at 23:48

    много сте прав, Графе! Аз имам вяра само на една лекарка – на майка ми приятелка, която ни лекува ОТ БЕБЕТА. Нас със сестра ми, включая и татко, както и майка, като болшинството от случаите, в които ни е давала съвети, са били по телефона. Толкова е добра. Тя е педиатър. Даже на бате Спаси му позна кървящата язва само като й описах симптомите по телефона, а неговата лична лекарка му казала, че има летен грип и за малко да ми изпуснат момчето. Такива лекари като втората, са срам и позор за тази професия. А другата жена до ден-днешен практикува и е много търсена. Евала на такива доктори! И сте много прав пак – личности ни трябват, не системи!

  • вили  On 26 юли, 2008 at 00:27

    Моето джипи ми е приятел. Най-добрият приятел, който имам. Дори ще напиша статия за него някой ден.И мен много често ме лекува по телефона, никога не съм ходила кабинета му, защото идва в къщи да ме преглежда и мен и семейството ми.Като ученичка не боледувах – бях здраво дете. Ако случайно нещо се наложеше татко ни слагаше запалени кърпи със спирт на гърдите и гърба и на другия ден бяхме здрави. И аз съм съгласна с вашето мнение – не ни трябва някаква система, а лекари, които да ни познават, за да знаят как да ни лекуват.

  • Муниконтин  On 26 юли, 2008 at 00:47

    Темата ти е изключително сериозна! Нещата не опират само до системата.Тя, че е нефелна – на всеки му е ясно! Но и до лекарите! „От всяко дърво свирка не става!“ Това особено силно засяга лекарите. Не може човек, на когото не му пука за другия, да бъде лекар. Просто не става! А за жалост, 90% са такива.И като се замислям…нещо не мога да попълня останалите 10%! На какво се дължи това? На образованието ли? Или на личния пример на преподавателите им? По-скоро на второто. Защото добри професионалисти имаме, но добри ЛЕКАРИ, много рядко!

  • deni4ero  On 26 юли, 2008 at 00:52

    по-скоро, Муниконтин, на това, че „не има пука за другия“, както казваш. Преди малко прочетох във всетника, че 50% (може и да лъжа за процентите, може и да са повече) от влезлите медицина са с оценка 3,50. Тва дали е нормално? Силно се съмнявам. Аз съм фен на правилното говорене и писане и всячески се старая да практикувам това, дали и записалите медицина, искайки да станат лекари, се стараят да практикуват желанието си или са вътре просто защото знаят, че, ако издаянат до края, ще паднат парици?

  • Графът  On 26 юли, 2008 at 07:02

    Коментарите ви ми подсказват нова тема…

  • kenkal  On 26 юли, 2008 at 11:01

    Да, лекарят трябва да познава своя пациент! И оново, което каза за изпращането при друг колега… Хм. Не ми се е случвало моят личен лекар да се свърже с колегата си и да обясни като на КОЛЕГА – на техния си език, какви съмнения има. А да ме чакат и да ме поемат, където отивам – хич никога не ми се е случвало ]:( Само знам, че някъде(не у нас) е така. Или поне така трябва да се случват нещата!

  • Муниконтин  On 26 юли, 2008 at 12:19

    Дени4е, мисля, че последното(парите) са решаващият фактор.

  • Графът  On 26 юли, 2008 at 12:51

    kenkal, а нима е трудно? Според мен даже ще облекчи работата на лекарите.

  • batpep  On 27 юли, 2008 at 09:50

    абе, хора, как да ни познават, като не искат да работят със здравната каса? НЕ ИСКАТ! лично аз вече не познавам свестен лекар, който да работи с тая каса. и като се опре ножа до кокала – отивам при добър лекар и си плащам. ето как се получава, плащам два пъти за едно нещо.
    или може би плащам за много неща: веднъж си плащам за квалифицирана услуга от специалист и втори път – излишен персонал, служебни автомобили, дебели заплати на чиновници, луксозни ремонти на административни сгради… на службашите в здравната каса и министерството?

  • Светла  On 29 юли, 2008 at 19:33

    Има една съществена промяна, която май сте изпуснали. Не знам как е било при царя, защото съм се родила после. Но тогава имаше ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ и беше Министерство на народното здраве – тогава болният беше ПАЦИЕНТ. Сега има ЗДРАВНИ УСЛУГИ и болният е КЛИЕНТ. Значи преди идеята, предполагам, е била хората да са здрави. Сега идеята е да върви бизнесът. И за да са здрави хората, подготвяха ЛЕКАРИ – поне доколкото може. Сега подготвят ТЪРГОВЦИ. И добре ги подготвят. Много неприятна промяна, мисля.

  • Графът  On 29 юли, 2008 at 23:37

    Е, не съм го казал така пряко, но не съм го изпуснал, Светла: „Имаше и нещо друго, липсата на което, според мен, сега най-силно усещат хората. Влезеш ли в системата заради здравословен проблем, тя те поема и не те „изплюва” докато не се изясни картината.“
    А сега всичко си стана търговия, какво да се сърдим на докторите…

  • Pippilota Mentolka  On 30 юли, 2008 at 14:51

    Ох леле Графе колко си прав. Накара ме да си спомня моята участъкова педиатърка д-р Дикова от Първа градска! Такава жена, такъв лекар! Само като й чуех гласа и притихвах, защото знаех, че сегичка ще помогне на мен и мама 🙂
    А днес е просто ужасно! Но има и добри лекари и днес. Покрай операцията на ръката ми миналата седмца например. Толкова време да си ходя при личната лекарка, дето от години съм й „клиент“ и да ми обяснява, че проблем няма и да си стиска направленията. И когато я смених с нов лекар, човекът веднага ме изслуша, обърна ми внимание, даде направление. Взе го присърце и това без и един ден да е цоцал пари от това, че съм му пациент от списъка. Има, има още хора и сред тази гилдия, вярвам 🙂

  • Светла  On 31 юли, 2008 at 16:54

    Личността е важна,
    системата все има недостатъци.
    Да има късмет човек да попадне на правилните хора!
    така е Графе, така е :)))))))

  • Svetlina  On 4 август, 2008 at 12:00

    Eй затова напоследък си мисля, че като записваш някоя специалност в университет, трябва да минеш и някакъв тест за това дали си мотивиран и дали разбираш точно в какво се забъркваш. Като се гледам каква съм студентка, страх ме е да ида на лекар, нали и те през университет са минали…

  • Графът  On 6 август, 2008 at 17:02

    🙂
    Добра идея, Svetlina! Представям си я и технически развита: при подаване на документи за кандидатстване поставяш лявата си длан на едно екранче и след малко се чува: „Ало, господине, тук е философския факултет, а Вие сте за естрадния отдел на Музикалната академия“ 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: