Времето, има ли го, няма ли го?

Познанието движат хората, за които няма константи!
Защо да не сме от тях?

Въпросът никак не е заради оригиналничене – и най-фундаменталната наука не знае отговора му!
Вярно, то е нещо, което го усещаме, изпитваме на гърба си (и още как! 🙂 ), “можем да пипнем”, така да се каже. Безспорно съществуващо, с други думи.
Безспорно ли?

Цитат: “Откъде е дошла Вселената? Имала ли е начало и ако да, какво е имало преди него? Каква е природата на времето? Някой ден тези отговори може да изглеждат така очевидни, както факта, че Земята обикаля около Слънцето...” (Хокинг).

Това са част от въпросите, които голямата наука си поставя днес за решение. Видяхте ли подчертания от мен въпрос?
Няма да се разпростирам върху това. Не съм достатъчно компетентен. За мен по-важно е друго – науката е стигнала до познанието, че времето не е абсолютна величина. Още появата на теорията за относителността го е развенчала. То зависи от скоростта, от гравитацията и още кой знае от какво.
„Времето е в нас и ние сме във времето” – вярно. Но ако го извадим от контекста „епоха, реален живот”? Нашето време дали е едно и също с времето на Вселената, Планетата, животните, растенията, насекомите? С времето на атомите? Ако не е как се съчетава например, нашето време с времето на атомите, от които сме „направени“?
Приели сме му някаква наша мярка и изчисляваме чуждите времена по нея. Но ако си спомните по колко различни мерки се изчислява най-обикновено разстояние в момента на Земята (даже в компютъра пред вас има инчове и сантиметри!) ще имате ли куража да твърдите, че това е точно измерението на Времето? Хе, Вселената ще се занимава с мярка „светлинни години” или атомът със  „секунди”, пък били те и „мили“!

Всъщност, говорим за времето, ама наясно ли сме какво точно имаме предвид? Не зная как там в разните научни томове е формулирано, според мен времето е редица последователни събития. Няма ли събития не би трябвало да има и време. Но липсата на събития означава ли липса на реалност? Май не – а това означава наличие на реалност и извън времето, при неговата липса. Означава също, че за реалността не са необходимост последователните събития. Иначе казано, събитията в нея могат да бъдат и едновременни, а не последователни.
Тая мисъл отдавна ми харесва. 🙂 Помислете си колко въпроси решава на наше ниво – паралелни светове, прераждането, памет от „минали животи”, съдба, връзки с несъществуващи материално, и всевъзможни екзотични случаи и чудеса. А пък съвсем не е толкова налудничава.
Времето сме го измислили, защото иначе не ни се получават формулите и уравненията. После възникнал в един момент парадоксът, че всичко е двупосочно, само времето не. В даден момент започнало и да пречи – и се появило понятието пространствено-временен континуум, че след това се наложило пък да го изкривяваме и от страна на времето, и откъм пространството. Няма да задълбавам в научните сфери, че ще стане много дълго и сложно. Само ще напомня, че тази мисъл там хич не е табу. Например, квантовият физик Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, (физиката и неврофизиологията са всъщност науките за двете страни на реалността – външната и вътрешната) независимо един от друг стигат до мисълта, че познатата ни реалност е всъщност нещо, което се появява при пресичането на тези две страни и е плод само на възприятието – нещо като холограма. Между другото, те точно холографията използват за да го обяснят. При това и двамата подчертават, че възприятието поражда реалност, но тя е уникално различна за различните организации на живот!
Аз предпочитам по-„обикновени” примери. Например, най-дълга е миграцията на рибите-змиорки, които живеят в българските реки – хвърлят хайвера си чак в Саргасово море, източно от Флорида, САЩ; излюпените малки рибета се връщат тук. Това прераждане ли е или какво? Малко неразбираемо е предаването по генетичен път на географски атлас с означен маршрут…
Или ясният спомен за място или събитие, където не сме били. Почти на всеки се е случвало.
Или способностите на хора като баба Ванга.
Или, или…

Хайде, стига толкоз, че много от времето, което го няма, ще ви отнема. 🙂 И без това пак ще стане въпрос за него.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Диана  On 17 юли, 2008 at 23:52

    Прочетох го следобед, размислих се какво знам за времето. Все ми се струва, че то е работа на учените – те го създават, те го обясняват. И затова реших тогава да не пиша.
    Но влизам сега пак да видя какво са казали другите и – нищо. Замислих се пак – защо. Какво може да се каже за времето…
    Аз си имам свое, вътрешно време. То не се препокрива много с физическото (да не говорим, че физическото такова изобщо не ми стига). Това вътрешно време не мога да го обясня, но знам, че в него всичко ми върви както трябва. Всичко се случва когато трябва. Нещата, които трябва да свърша вътре в себе си, си ги върша без да бързам и без да се бавя – когато съм готова за тях. В това вътрешно време ми е спокойно, за разлика от външното – физическото, онова, обозначеното с часовете на денонощието. Такава някаква е картинката с моето време. Не знам какво друго да кажа, затова оставям другото на учените.

  • Графът  On 18 юли, 2008 at 00:12

    Диана, точно това е хубаво да се пише. Нашето! Това, което ни хрумне в първия момент.
    Те, учените, си признават, че по въпроса са съвсем за никъде, та какво остава ние да им даваме акъл! 🙂

  • вили  On 18 юли, 2008 at 00:29

    И аз прочетох веднъж и не написах нищо. Замислих се и освен клишета друго не измислих. съгласявам се с Диана, че това е работа за учените глави. До вчера четох „Моретата на страха“ – Антонио Гомес Руфо. В този роман главният герой също разсъждава върху термина време – дали е линейно или циклично и имало ли е време преди Бог да е създал света?
    И все пак времето е наше както се казваше в един лозунг, но да не забравяме, че времето ни е малко и да не се ядосваме за маловажни неща.А утре времето ще е слънчево и горещо….

  • Муниконтин  On 18 юли, 2008 at 01:44

    Нашето – нашето! Съгласна съм! Но имам въпроси! Кога времето ни е малко? Когато ни е хубаво ли? 😉 А много? За „вътрешното“ време съм съгласна с Диана, но кое време е малко, Вили?
    Графе, Графе! Пак бръкна в гнездото с въпросите! 😀

  • Eisblock  On 18 юли, 2008 at 11:01

    Използвам попълнените графи заради отговора до VAL, за да споделя и едно мое (по принцип съм доста „нескромен“) виждане…

    Времето е една част от/в различните „измерения“ – континиуми. В нашият времеви-пространствен мехур и в областта му където се подвизаваме, то (времето) е вектор. С начало и с една посока. Вероятно и с Край след колапса на мехура. Това което „виждаме“ от вселената не е това което е тя сега. Някой смятат дори, че вселената наоколо не е нищо повече от един декор…

    …В нашето измерение имаме 3 координати (3D) – X, Y, Z и една функция от времето – F(t). Във всяко по следващо измерение има винаги една координата в повече от предшестващия брой, както и отново някаква функция (променлива) от нещо си. Така, че в следващото измерение координатите ще са X, Y, Z и t, с една нова функция F(??). Допускам, че от гледна точка на ентропия – антиентропия (съзиданието) функцията е „съзряването“ на душата в местата след Последната врата, преди да започне Преминаването в следващите нива (по Роберт Монро)…

    Самото време не е линия (вектор – т.е. то има само една посока на предвижване), а е по-скоро „обем“ – една безкрайна сфера. Така, че в една дадена дименсия-пространство, могат да се опишат безкраен брой реалности в зависимост към кой възможен вектор ще се „закачим“… Така и стигаме до вероятният Факт за Паралелните светове… И т.н. и т.н.

    – Само да допълня: – Тъй като времето не е един единствен вектор, а е обем, то нашето съзнание е така програмирано, управлявано от душата и другите фактори в следващото измерение, че да бъде „закопчано“ към нашият си вектор. Единствено в сънните ни състояния можем да прескачаме в другаде с реални или имагинерни времеви отсечки. Известни случай на „спонтанни“ изчезвания и „появявания“ на хора, живи същества и предмети от „нищото“… Така, че единственото което ни държи в тази реалност е тази спомената фиксация.

    Освен всичко това, нашето вътрешното време-отчитане не е линейно, а е близко до експонентата. С нарастване на възрата ни, време-усещането се ускорява…

    Дерзайте!

  • deni4ero  On 18 юли, 2008 at 15:49

    Времето ни е малко, когато трябва да изядеш шоколада преди да те види чавето, Муниконтин 😉
    Графе, извинявам се за разводняването на разговора, но не се сдържах 😳
    Знам само, че то не зависи от нас, както и ние от него – то не е в нашата власт и понякога битката с него е безсмислена.

  • Графът  On 18 юли, 2008 at 22:08

    Не се извинявай, deni4ero, не виждам разводняване. Да не би да не е така?

  • Диана  On 18 юли, 2008 at 22:59

    Аз пак чета „Незнайко“ и днес попаднах на следните съждения (не знам дали в темата за времето им е мястото или в някоя от темите за реалността, но чуйте):
    „Както показа опитът, въртящи се къщи могат да се строят – по това никой не спори. Но дали трябва да ги строим – ето въпроса. Главната беда е в това, че дребосъчетата, които живеят във въртящи се къщи, не получават правилна представа за околната действителност. Знам какво говоря, защото сам живея във въртяща се къща. Ето чуйте какво става: през деня слънцето надниква десет-дванадесет пъти в прозореца на моето жилище и десет-дванадесет пъти изчезва. Щом слънцето блесне в прозорците, мен ми се струва, че настъпва утро; а щом изчезне, почва да ми се струва, че се свечерява и е време за сън. Към пладне аз вече не зная днес ли е или вчера, или може би утре, а надвечер ми се чини, че е изминал не един ден, а са изтекли най-малко дванадесет. Почвам да мисля, че денонощието има не двадесет и четири часа, както по-рано, а само един час и затова постоянно бързам и нищо не успявам да свърша. Струва ми се, че слънцето вече не се мести бавно по небето, а лети бързо като муха.
    Всички се засмяха. До масата застана едно момиченце с бяла рокличка и каза:
    – Това още не е толкова страшно, защото вие живеете в къща, която се върти отдясно наляво; и когато погледнете към прозореца, струва ви се, че слънцето се движи по небето отляво надясно, тоест от изток към запад, както трябва. Но аз имам една приятелка, която има чувството, че слънцето върви отзад напред, защото къщата и се върти не като вашата, а на обратната страна. Тя, тоест моята приятелка, вече не знае кое настъпва по-напред – сутринта или вечерта и няма ясна представа къде е запад, къде е изток. Всичко се обърка в главата и и напоследък тя дори престана да различава коя е дясната и ръка и коя – лявата.
    Пак се засмяха всички, а в това време до масата застана още един архитект. Той беше нисичък, слабичък, с глава като краставица; говореше бързо като картечница. Вместо х казваше ф, вместо п – също ф.
    – Всичко това са глуфости! – каза той. – Слънцето не е муфа и не може да лети фо небето. Науката е установила, че слънцето стои на едно място, а земята се върти. Всички ние се въртим заедно със земята, затова ни се струва, че слънцето върви фо небето. А щом така ни се струва, не е ли все едно как ще се движи то – бързо или бавно, отляво надясно или отдясно наляво, от зафад на изток или от изток на зафад?
    Тогава към масата се втурна нов оратор и завика:
    – Как тъй да ни е все едно? НА ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СЕ СТРУВА ТОВА, КОЕТО Е, А НЕ ТОВА, КОЕТО НЕ Е!”
    Нарочно подчертах последните думи 😀 😀

  • deni4ero  On 18 юли, 2008 at 23:25

    ами, общо взето, е така, Графе, но на фона на сериозната Ви статия …

  • вили  On 18 юли, 2008 at 23:33

    Времето, което ни е отредено ми се вижда малко. Ето, вече сме 18.07 и имам чувството, че лятото е свършило, а аз още не съм ходила на море…А до края на август много ли е, малко ли е??Защо зимата ми се вижда така дълга?

  • Val  On 19 юли, 2008 at 01:37

    Поздрави, Айс!
    Ето на – опряхме и до ‘съзнанието’ като израз на душата… Това за мен е ‘дежавю’ ;).

    Какво става ако човек е сляп, като Ванга? Освобождава се ‘фиксираното’ съзнание.

    Защо у човека да не е ‘латентно’ заложена подобна възможност? Освен Ванга, има Джуна, има и други…

    Ти сам го каза – ‘съзряването’ – т.е. за мен Съкровеното Желание е функцията. 🙂 Тя дава възможност да ‘променим’ съдбата на душата си – т.е. да преминем в друго ниво ил в друго време…

    Ама и аз какво се хванах за това Съкровено Желание!

    Графе, ще кажеш ли и ти нещо, или продължаваш само да четеш нашето събеседване с Айс? 😉

  • Светла  On 19 юли, 2008 at 02:06

    Добре, че се доверих на съществото и избрах втората кутия,
    от де да знам кой вектор на времето, ще извадя от торбата с възможните, и ако не е в желаната посока – мечтай си после за милиона.
    Абе вярваш ли си, друго ти не треба!

    П.С.
    Отдавна чувам напяването на Графа: Времето, времето…
    И на него ще му видим сметката явно,
    пощада няма,
    с толкова бръмчящи и луди глави.

    При мен ще продължавам в същата посока.
    За сега се допряхме вече с Графът:
    „Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, (физиката и неврофизиологията са всъщност науките за двете страни на реалността – външната и вътрешната) независимо един от друг стигат до мисълта, че познатата ни реалност е всъщност нещо, което се появява при пресичането на тези две страни и е плод само на възприятието – нещо като холограма. Между другото, те точно холографията използват за да го обяснят. При това и двамата подчертават, че възприятието поражда реалност, но тя е уникално различна за различните организации на живот!“

    В момента пиша „допирната“ с Val.
    Има няма, утре, вдруги ден ще излезе.
    Въпроса за времето го оставих за най-накрая.
    Ще трябва и с Айс да търся допир и вече го виждам.

    Едно не може да ви се отрече на всички:
    Както и да виждате света, го правите толкова заразяващо чаровно и пламенно, че си струва човек да отдели време и да погледне през вашите очи!
    Говоря за всички раздъвкващи и спретнали раздумката.
    Ще свирна когато продължа.
    Поздрави на домакина!

  • lyd  On 19 юли, 2008 at 09:14

    Графе, ами сложи линкче към „Холографската вселена“

    http://www.iztok.net/article19.html

    🙂 🙂 🙂

  • Графът  On 19 юли, 2008 at 12:47

    Айс, обем-време обяснява доста неща. Но какво е извън този обем? Въпросът си е резонен, щом вече и квантовите физици питат „какво е било преди началото и какво е след края”.
    На мен ми харесва този термин, защото наистина съвсем опростява представата за паралелните светове. А ми изглежда и много реален за място, където обитават душите…
    Един въпрос: сънното ни състояние напълно ли отключва нашето съзнание?

    Val, чета, но вече се и обаждам. 🙂
    Определено в нас е заложена латентно подобна възможност. Но не мисля, че става дума за възможност да ‘променим’ съдбата на душата си. Защото съм вътрешно убеден, че душата може да промени съдбата на тялото и съзнанието ни, но не и обратното – тя просто не зависи от физическото ни „аз”. И заради това съм склонен да мисля, че присъствието ù в земния живот е просто „изява”, действие. При това не фиксирано само тук и сега. И не само в човека…

    Диана, „Незнайко” ме сложи в ъгъла! Този откъс разказва просто, ясно и мотивирано всичко това, което аз съм се опитал да кажа „интелектуално”. 🙂 Че и повече! Нищо чудно, ако бях попаднал на този откъс, да го бях пуснал като текст под моето заглавие.
    А бе, знам си аз, че да се четат философски книги не е най-доброто занимание през втората половина от живота. През първата може, когато се събира информация.

    Светла, благодаря, поздрав и от мен!
    Едно не може да ви се отрече на всички:
    Както и да виждате света, го правите толкова заразяващо чаровно и пламенно, че си струва човек да отдели време и да погледне през вашите очи!
    – този пасаж не можах да се въздържа да не го копирам още веднъж!
    А времето…от него няма как да се избяга.

    Lyd, умишлено не сложих линк за “Холографската вселена”. Щеше да стане прекалено усложнено, а и щеше да насочва мислите в една посока. Мислех да го направя по-късно, благодаря, че свършихте тази работа! 🙂

  • Алекс К.  On 27 юли, 2008 at 22:19

    Всъщност, времето зависи от нас.Имаме си, така да го кажа „психическо“ и „физическо време“.Психическото е нашето си време, както ние го приемаме.Нали знаете как когато чакате любим човек да се върне от някъде ви се струва, че времето е спряло?Или когато сте с любим човек ви се струва, че времето минава прекалено бързо.А всъщност часовникът си отброява секундите и хич не му дреме за нас…

  • Графът  On 28 юли, 2008 at 22:42

    Така е, Алекс К.
    И трудно е да се каже кое е истинското време – нашето или на часовника. Все пак той е само механичен уред…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: