Генералната тема

Раздумка

Познанието движат хората, за които няма константи!
Защо да не сме от тях?

Няма как – ще започна с темата, която видимо и невидимо присъства щом стане дума за човека. Не от днес и вчера – от хилядолетия. Темата за
Душата.
Ще започна, но няма да свърша тук. Не е възможно. Още много ще пиша (а и вие, надявам се) най-различни неща по въпроса. И със сигурност няма да можем да сложим точка накрая – ако го направим ни чакат многометрови паметници по света. 🙂
И така…

Щом малко се съпичасал (близка дума е “осъзнал”, но смисълът ù е по-точен в случая), човекът усетил, че нещо при него не е съвсем като при “колегите” животни. Не само, че станал по-умен. Нещо друго имало, което го карало да се замисля “струва ли си толкова масраф за един нищо и никакъв живот от няколко десетилетия?”. И зародиш от логическо мислене да нямаш пак ще ти е ясно, че не си струва. Кой тогава си играе и защо? Оня, дето хвърля с гръм и трясък огън от небето?
Тръгнала тази мисъл преди хилядолетия, та досега. Какво сме ние? Не може да сме само това, двукракото, дето яде, пие и се боричка със себеподобните – нещо друго, по-съвършено и не толкова краткотрайно има!
Междувременно любопитството на хората (дали пък точно то не ни е докарало до сегашното ниво на развитие?) ги карало да измислят разни хипотези, след това да ги доказват (кой е съгласен да го считат празноглав фантазьор!) и Познанието тръгнало.
Оня, седналият на облаците с мълнии в ръка, се изтеглил някъде все по-далеч да не му се виждат босите крака в сандалите; Земята от плоска станала топчеста и престанала да бъде център на Вселената (това някои първенци най-трудно го преглътнали – солидно ги понижавало в ранг); от жалост към краката си направил някой едно такова колело, което се търкаля лесно (и хабер си е нямал какво е измислил!).
Само към реално познание на Душата никой не се приближил съществено. Нищо, че е имало даже изключително сериозни диспути за такива подробности като къде точно се намира в човешкото тяло. Като не знаем какво е и как изглежда, поне да уточним къде се помещава – може пък така по-лесно да я видим и пипнем…
Как мислите, ако измислите някаква такава супер-интересна фантасмагория, напомпваща самочувствието човешко, но напълно непознаваема и невидима колко време би издържала “в оборот”? Десет, двайсет, сто, петстотин години?
Човешката Душа е издържала откак го има човека до днес! И вместо да изчезне с напредъка на знанието (като боговете от облаците), напротив, в последно време към нея започнаха реално да се приближават учените от най-точната сфера на науката.
Значи не е само измишльотина, значи съществува!
Значи и когато човекът нищо не е знаел, отделни хора са получавали някаква частична “видимост”, някаква връзка със сферата на душите. Толкова силно в отделни случаи, че са останали известни в човешката история.
Ето така е оживяла през хилядолетията мисълта за Душата, за Нещото по-различно от обикновеното ни тяло.

Това, което написах дотук, даже за въведение в темата е недостатъчно. Само изяснява, че аз съм един от “вярващите” в съществуването на Душата. Но не бързайте да ме “препознавате” – това още нищо не значи. При вярата в Душата разновидностите на вярващите са в пъти повече, отколкото са съществуващите религии. Даже, по подобие на боговете, и тя си има различни наименования. Което не е чудно, нали нищо не знаем за нея?
Така, че полека-лека. Бързата кучка слепи ги ражда.

Хм, дали наистина нищо не знаем? В “голямата наука” да. Ама на “местно ниво”?
Май трябва да продължа с всекидневни прости неща, които даже не ги броим в сферата на Душата ами ги пращаме при екстрасенсите.
Защо Светла се вълнува от връзката между чувствата и тялото? Защо в темата ù Val стига до душата?
Защо Val ми казва: “Връзката тяло-съзнание-душа винаги ми е била интересна. Мислиш ли, че душата би могла да има ‘памет’ и дали чувствата ще зависят от тази памет, ако я има?”
Защо Astilar мисли, че “Това, което времето не лекува ни променя. Оценката, дали промяната е за добро или лошо е субективна, така че…” и си говори с лъва в зоологическата градина?
А откъде ù е хрумнало на vira, че
Когато нещо невъзможно се изпълни,
не го дължим на падаща звезда,
помогнал му е някой да се сбъдне
чрез вяра в невъзможните неща
.”?
Защо като прочетеш писанията на deni4ero се чувстваш като преминал под дъга и дълго време гледаш света с други очи?
Защо още много “защо” има из блоговете?

Поровете се в себе си, драги приятели!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • vira111  On 5 юни, 2008 at 14:04

    Душата! Колко песни са изпяти за нея, Графе, и всичко красиво в този свят го дължим на душата. Нейните преживявания, лабиринтите, през които се лута, раждат творчеството. Тя е връзката ни и надеждата, че съществуват други светове и друг живот след нашия. Единствената ни утеха, че след тленното ни тяло ще остане нещо от нас, което ще живее вечно. Затова си заслужава наистина да и отделим специално внимание. Но както и Вие сте отбелязали, темата за Нея е безкрайна във всички посоки и измерения. И аз също не знам от къде да започна. Душата е нещо толкова просто и толкова сложно едновременно. Ще мисля!

  • vilford  On 5 юни, 2008 at 15:31

    „Taм, където съществува техническото умение да се преместват планини, няма нужда от вярата, която да ги премества.“-Е.Хофър
    Досега човечеството се е справяло с всичко, с което се сблъска с помощта на технологиите. Дори колелото и примитивните оръжия за времето си са били технология. И сме напреднали толкова, че темповете са трудни за следване. Но някак напоследък, някои дялове от науката започнаха да стигат до задънени улици. Религията от друга страна, макар и възникнала успоредно с технологиите, не претърпяваше големи промени. Печалното е, че за много хора термините „духовен“ и „религиозен“ са започнали да се покриват напълно.
    И внезапно квантовите физици започнаха да говорят за неща, нямащи нищо общо със закони и математика и подозрително напомнящи на нов вид религия – този път обаче принципно различна. Започнаха да употребяват думата „душа“.
    Дали това означава, че е трябвало да утъпчем доста глухи пътеки, заболи нос в краката си, докато се научим да виждаме надалеч. Или в безсилието си учените са се вкопчили в нещо, което хората отчаяно се опитват да си обяснят от векове?…
    И най-важното: след като не знаем какво точно е душата, дали я използваме правилно? (формулировката е груба, но думите ми убягват)

  • vira111  On 5 юни, 2008 at 15:46

    „Досега човечеството се е справяло с всичко, с което се сблъска с помощта на технологиите.”
    Не винаги е било така, Вили. По времето на жреците магията е била неразделна част от науката. Под „магията” разбирай необяснимите (сега) човешки способности, в които не може да няма пръст душата, за която говорим. Самата процедура за встъпване в жреческа длъжност е била поредица от изпитания, целящи да се отключат в най-голяма степен тези способности.
    Действително сега се опитваме да се върнем към онова, което преди толкова години чистата наука е унищожила, като е отделила от себе си магията. От тогава до сега, както много хубаво казваш, тъпчем по глухи пътеки, заболи нос в краката си. 😀

  • deni4ero  On 5 юни, 2008 at 16:25

    … а, докато си гледаме в краката, отстрани и отгоре се случват толкова красиви неща, които не виждаме… На мене ми хареса това, което каза vilford, че, за съжаление, хората припознават „духовен“ с „религиозен“. Защо? Защото за мене, религията е мъртва, а духът и вярата те движат напред и те поддържат жив.

  • вили  On 5 юни, 2008 at 23:02

    Ако нямахме душа май щяхме да сме като роботи – без чувства и емоции да приемаме всеки един ден.Казват, че душата се прераждала, значи трябва да я подхранваме с повече оптимизъм и най-вече любов.

  • vilford  On 6 юни, 2008 at 08:03

    Не съм се замисляла, дали душа = емоции. По скоро чрез емоциите душата дава знак (следва високопарна формулировка, но не се сещам за по-точна) дали сме в хармония със себе си. Като да изпитваш голямо вътрешно съпротивление, правейки нещо, за което си убеден с доводите на разума, но не пасва на същността ти. Или начина, по който приемаме или отхвърляме някои хора, без разумна причина. Или нещото, което аз наричам вътрешен морал.

  • Диана  On 6 юни, 2008 at 08:55

    Мен ме вълнуват следните два въпроса: На първо място, абсолютно всичко ли в нас се подчинява на хормоните. Защото чувства като любов и щастие се обясняват с химични реакции, а ние ги приписваме на душата. Под „ние” имам предвид ние – поетите. Макар освен поет, да съм и биолог.
    На второ място – може ли душата да е нещо независимо от нас? Някакво етерно тяло, или както там го определят окултистите? А дали душата не е една единствена и обща за всички? Нашите тела просто временно ограничават части от нея, но тя остава едно цяло и затова сме свързани на нейното ниво?

  • vilford  On 6 юни, 2008 at 09:32

    „А дали душата не е една единствена и обща за всички? Нашите тела просто временно ограничават части от нея“ – Само Vira може да го каже толкова красиво. А най-странното е, че на мен въобще не ми звучи нелогично.

  • Графът  On 6 юни, 2008 at 09:51

    Нали разбирате, че в коментарите ви вече има вселена от въпроси и виждания?
    Ако искате да развиете свое виждане по-обстойно и го направите в блога си предлагам ви тук да давате връзка за да не се разпръскваме. Както и ако вече сте писали по тези въпроси.
    Аз от своя страна ще продължа по подсказките от вашите коментари.

  • astilar  On 7 юни, 2008 at 01:10

    Ами тя си говори с лъва, защото леко и похлопва дъската 🙂 Освен това е алхимик и землеморски магьосник. Готви, но не яде. Вещица. Душа без тяло. 🙂
    Пиша шантавии само, за да ви кажа, че съм тук. 🙂
    Благодаря Ви, Графе!

  • Светла  On 7 юни, 2008 at 11:50

    Здравейте Графе!
    Не искам да ви плаша, но проблема със блога Ви, май не е съвсем решен.
    Вчера си пуснах новия пост, идеята за който се роди именно в коментарите при Вас, точно по гореразискваната тема и …
    тъкмо се зарадвах, че нещата се получиха, опитах да видя дали линковете работят, когато се блъснах във същия стар, кошмарен проблем – линковете към вашите статии не се отварят!
    Мисля, че знам защо се получава :)))))
    само предполагам, не съм сигурна.
    Vira имаше такъв проблем, но поне за сега при нея нещата работят.
    Питах един приятел програмист и той ми каза, че е добре административните профили да се кръщават с латински букви.
    Посъветвайте се пак с WordPress, все трябва да предложат изход, иначе силите ви няма да стигнат да пренаписвате постове:)))))))
    Поздрави!

  • Графът  On 7 юни, 2008 at 12:23

    Здравейте, Светла!
    След преписването 🙂 не съм имал и нямам никакви проблеми. Но в някои от другите блогове все още има такива. Не зная как стоят нещата в описания от Вас случай, но ако наново се появи проблем при мен и за изправянето му трябва да пиша на латиница решението ми е категорично: колкото и да съжалявам, ще замразя този блог и ще търся друго блог-пространство, където може да се пише на кирилица!
    Погледнах във Вашия блог – при вас не се разчита кирилицата от адреса и затова не работи линка. Благодаря, че давате мои линкове, но в такъв случай давайте само vascont.wordpress.com в който няма кирилица.

  • Светла  On 7 юни, 2008 at 18:05

    Оправих линковете, публикувам ги до датата и така става средна работа.
    Абе…, все ще я надхитрим тази техника:
    „Нема начин да нема начин!“

  • asktisho  On 7 юни, 2008 at 19:09

    Интересна тема за размисъл. И понеже прекарах последната година и нещо в мислене и писане по нея, а сега най-любезно бях поканен от vira да се включа в тази дискусия, рискувам да надуя коменмтарите с прекалено много текст. Но няма. Имам чувството, че откакто успях да родя „Душа назаем“, тя вече не е част от мен – не че не я обичам, обичам я като собствен продукт, но темата някак остана извън от мен.
    Може би ще послушам съвета на Стивън Кинг, който казва, че докато садиш една гора няма как да виждаш какво точно правиш – дърветата ти пречат. Трябва да се отдалечиш, да мине известно време и да се върнеш, за да погледнеш гората от разстояние – само тогава можеш да разбереш, че си създал нещо красиво, като видиш зрялата, разцъфнала гора, която води свой собствен живот.
    А тя, гората, подобно на душата, винаги води свой собствен живот и той обикновено е в разрез с волята на ума.
    Нека другите се изказват вече по този въпрос. Каквото имах за споделяне го затворих между две корици и 240 страници. Затворих и много от личните си демони вътре, сега те вече не са част от мен. Но давам възможност на всеки да се запознае с тях…ако му стиска.

  • Диана  On 8 юни, 2008 at 14:58

    Тишо, добре разбирам за какво говориш и затова просто ще прочета книгата, когато дойде при мен.
    Събирах вчера изрази, които знам за душата и се опитвах да разбера какво се крие зад тях. Да „вложиш душата си” в нещо, което правиш, означава, според мен, да го направиш така, както не би го направил никой друг. И съм сигурна, че ти си го направил точно по този начин 😀

  • Графът  On 8 юни, 2008 at 18:13

    Прав сте, asktisho, че веднъж написано писанието престава да бъде на автора – то става на всеки, който го чете. Всеки си го “преработва”. Дори и за Вас “гората” след време ще бъда различна, ще намерите в нея нещо непознато. Впрочем така е с всяко произведение, не само с писанията.
    Не мисля, че нямате какво да кажете по темата. Надявам се тя да не остане само “горски масив”, най-интересното идва, когато започнем да разглеждаме отделни дървета. Така, както Диана повлича крак с изразите…

  • Val  On 11 юни, 2008 at 11:31

    Здравей, Графе! Много дълго мълчах, но душата ми си беше свързана с теб и другите, които някак разпознах като приятели в блог-пространството :). Казвам разпознах, защото ми се струва, че така прави душата… не съм те виждала – нито теб, нито Светла, нито Размисли, нито Ал или другите, чиито постове понякога чета и коментирам.
    Казват, че физическото усешане на душата може да е на няколко места:
    Първото е някъде в областта на корема: затова те присвива или ‘играят пеперуди вътре’ (както е английскиат израз),ако силно се вълнуваш…
    Другото място е гърлото, където засядат буците…
    Третото са очите, които болят без причина и без да сълзят…
    Мисля да пиша пост за това (мисля върху връзката душа-тяло-съзнание от много време, но все не мога да формулирам някакъв извод, сигурно защото не достигам до такъв).
    При Светлето казах, че думите имат плът и могат да раняват или да освежават…
    Не знам дали това последното го формулирах правилно… 🙂

  • Графът  On 11 юни, 2008 at 14:26

    Много даже, Val. Очаквам писанието. За извода няма проблем – в тая тема не винаги могат да се правят изводи…

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: