Раздумка

След дълго умуване така реших да нарека тази категория*. Защото ще е място, където ще си приказваме за разни неща – отвлечени и не толкова – които ни дойдат на ум. Тя, науката, се движи на тоя принцип (хипотеза -> доказателства -> етап от знанието), та ние ли в приятелска раздумка да не можем да си кажем някоя и друга налудничава хипотеза! Пък на който му е работа ако иска да я доказва… 🙂
А и думата е една такава приятна, спокойна. Навява представа за пейка пред портата в тиха топла вечер, безброй звезди над главата в тъмното небе, тъмница в чупките на дуварите и тих загадъчен разговор. Време да разкажеш и чуеш в тъмното неща, дето на светло не се разказват. Караконджулско време… 😉
Вярно е, че във Скайфорума има такъв клуб. Но, първо той е “На раздумка” и второ, по мое предложение го отвориха и кръстиха така преди десетина години. С една дума, и въпрос не може да става за плагиатство.
И мото подходящо намерих:

Познанието движат хората, за които няма константи!
Защо да не сме от тях?

Нали трябва да помислим малко и за самочувствието си! 🙂
Имам намерение да говорим за най-различни неща. За душата, за прераждането, за сънищата, за предопределението, за сценария и дали ни харесва… Ще пишем, както можем. Че материята е всъщност само нещо от друго нещо (което не знаем) – и от там, че то пък е нещо от нещо за което не само, че нямаме представа, ами и не си помисляме, че го има! Че сме “велики” защо в нас има едно такова особено нещо, наречено “душа”. Която хем си е наша, хем се преражда в други хора.
Изобщо, имате ли своя интересна гледна точка за нещо, дайте я насам! Като osi4kata в Hulite.net:

Сценаристът
Сценаристът на моя живот
е (понякога) пълен бездарник!
Ту превръща ме в идиотка,
ту във нагла неблагодарница….
В най-прекрасния, в звездния миг
ме захвърля в сладникава драма,
в амплоато на мъченица,
за която спасение няма!
После прави от мен помиярка…
безработна, бездомна, ненужна…
Озверяла от скука и… Стара!
Резултат от безумия чужди…
Днес ми праща мечтания мъж,
утре – вест, че любимият грешник
бил минавал на друг бряг неведнъж…
И ми става и тъжно, и смешно….
Безпристрастният мой сценарист
напоследък мързи го да диша…
Драскам знаци по белия лист
и опитвам сценарий да пиша…

Е, като за въведение в намерение май стига. Ще приготвям първата си тема… 😉

Добре дошли на раздумка!

……………..
* защо “Категория” се наричат тематичните раздели така и не разбрах.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • mislidumi  On 3 юни, 2008 at 23:47

    🙂

  • mislidumi  On 3 юни, 2008 at 23:50

    Извинявам се за горния безсмислен коментар. Просто ми се прииска само да се усмихна. Очаквам с нетърпение написаното в „Раздумка“.

  • Графът  On 4 юни, 2008 at 00:17

    Не е безсмислен, mislidumi. Добре Ви разбрах.
    И аз ще Ви очаквам – псевдонимът Ви го подсказва…

  • deni4ero  On 4 юни, 2008 at 00:19

    „… пейка пред портата в тиха топла вечер, безброй звезди над главата в тъмното небе, тъмница в чупките на дуварите и тих загадъчен разговор…“
    това ми припомни, когато бях малко дете и ни пращаха на село в балкана за седенките на бабите и колко романтично хубаво време беше тогава …

  • Графът  On 4 юни, 2008 at 00:21

    … и колко интересни неща можеха да се чуят…

  • Муниконтин  On 4 юни, 2008 at 00:36

    Това обещава да бъде много интересно! Ще се включа като се върна от Ковачевци! Тъкмо ще сте подгряли фурната! 😀

  • astilar  On 4 юни, 2008 at 00:42

    Засърбяха ме очите от нетърпение 🙂

  • Графът  On 4 юни, 2008 at 01:08

    😀

  • vilford  On 4 юни, 2008 at 09:15

    Здравейте отново, Графе! (Май правилното обръщение при такава титла е „Ваше Благородие“)
    С нетърпение ще чакам първата тема в „раздумка“. Надявам се да е скоро. Разбуденото любопитство е пагубно за женската психика. Или за психиката на околните. 😉

  • Графът  On 4 юни, 2008 at 09:49

    vilford, между приятели и „графе“ е напълно достатъчно! 🙂

  • Светла  On 5 юни, 2008 at 16:09

    Рекохте Графе и спазихте обещанието.
    Обещаната от вас рубрика вече е факт.
    както винаги, ще следя и ще се включвам…
    Поздрави

  • гравитон  On 11 юни, 2008 at 10:22

    ХЕЙ, ще ме приемете ли във вашата РАЗДУМКА, ако не кажа нищо, поне да постоя с вас и ДА ПОСЛУШАМ

  • Графът  On 11 юни, 2008 at 14:22

    С най-голямо удоволствие! Заповядайте винаги, когато пожелаете.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: