Втори юни

Наистина, голяма душевна сила трябва да има човек, за да може каза: “Ние

достигнахме целта, защото измираме”…

Тези мъченици на свободата, що измряха с усмивка на уста, бяха наши

приятели, наши братя; с тях деляхме скръб и радост, смях и сълзи; с тях сядахме

на бедна и богата трапеза и разговаряхме за съдбата на нашето потъпкано

отечество…; с тях деляхме всичко, само смъртта и свободата не можахме с тях

да разделим! Затова елате, братя да ги споменем с добро и свята памят за нази и

славна за нашия злочест народ!

Христо Ботев

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 2 юни, 2008 at 13:19

    Вечна им памет!

  • vira111  On 2 юни, 2008 at 23:46

    Моята минута мълчание оставям тук – под този пост. Прочетох го и си припомних защо стои Ботев над много свои и наши съвременници.

  • deni4ero  On 3 юни, 2008 at 00:26

    Аз помня, че в детската градина дежуряхме до портрета на Ботев по двойки, а днес, чинно и прилично, си спрях с количката в тяхна памет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: