Съвременно в стар стил

(политическа публицистика)

Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници е тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския р а й и християнската м ъ к а. Нашите редактори в програмите си са обещавали златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи. Такива са българските вестници собственост на някакви си млади чорбаджии; такъв стана вестникът на волните българи, който избръщолеви най-сериозната страна на политическия ни въпрос с устата на един луд…
Ние ще да се лъжеме и ще да лицемериме един пред други.

Наистина, скръбно нещо е да погледне човек на положението, на антипатиите и на неискрените стремления.
Никой не може да откаже, че в продължение на няколко десетки години българският народ не е преминал едно доста голямо разстояние в своето нравствено и умствено състояние, че не е работил, за да развие своите материални сили и че не е направил жертви; но никой на може да ни докаже, че неговият живот и неговото икономическо състояние не са днес безотрадни и плачевни.
За нас е настанало сънливо, неподвижно и твърде критическо време в сяко отношение. Хората не знаят как да прехранват семействата си, а ние говорим за умственото движение на народа! Сиромашията е захванала да става обща. Работниците се оплакват, земеделците пищят до Бога, търговците кършат ръце, чиновниците крадат и последните трохи от управляемите, а централното правителство … очаква второ пришествие.

Кажете ни, молиме ви се, сичкото това прогрес ли е за един народ, който има такова също право за съществувание и за развитие, каквото имат и сичките други народи по света? Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме, че ако би да се продължи и занапред тоя прогрес, то съществованието на нашия народ е немислимо.

Да предположим, че европейският Китай е влязъл в пътя на прогреса и че и на нашия народ ще да се даде такава барем сянка, то и в такъв случай ние пак ще да попитаме: осигурява ли се с това съществованието, развитието и бъдещето на българският народ? С тие народи ние не можеме да сравняваме българския народ, който е заборавил вече своето прошедше, който ненавижда своето настояще и който полага сичките свои надежди на едно твърде недалечно бъдеще. Тоя народ се е събудил и сичката негова деятелност се е заключала досега в стремлението да се избави от онова, което го беше довело до положение да забрави даже и своето собствено име.
Разбира се, че за да направи това, то и науката, и литературата, и поезията, и журналистиката, с една дума, сичката духовна деятелност, би трябало да земат характер на политическа пропаганда, т. е. да се съобразят с живота, със стремленията и с потребностите на народа и да не бъде вече науката за наука, изкуството за изкуство, а журналистиката за преживяние старото европейско гюбре.

Дивият, безчовечният ярем, който виси на врата на нашия потъпкан, западнал, но жив и неразвален още народ, е довел тоя народ до такава ниска степен на гражданственост между другите европейски народи, щото мнозина от нашите, може би и искрени патриоти, са дошли до робското и несъвременното вече убеждение, че и на нашия народ преди сичко е потребно да се даде знание и развитие, пък тогава вече да му се дава място в историята на човечеството.

Тогава да чакаме? Чакайте, господа, чакайте и водете народът из пътя на вашия глупав прогрес и той скоро ще да заприлича на оная знаменита карикатура, с която светите отци на втората французка революция се присмяха на своето собствено дело. Тие изобразиха онова животно, което се нарича магаре, и прекараха от самара му до пред самата му глава едно дърво, за което вързаха един наръчник сено така, щото муцуната на животното да не може да го достигне. Магарето се стремеше да хапне от сеното и гладно, жъдно и излъгано пристъпяше напред и вървеше в пътя на прогреса. Такъв смисъл има за нас и онзи прогрес, който се проповядва днес в нашия народ, но с тая само разлика, че французкото магаре е вървяло само, а нашето върви възседнато.

Боговете от Голгота смъкнаха онез от Олимп, конституционният протестантизъм победи монархическия католицизъм; Златоуст и Лойола, Лутер и Калвин онемяха пред „волнодумците“ на ХVІІІ-ий и мислителите на ХІХ-ий век; – язичеството падна пред християнството, християнството се обърна на язичество, религията се замени с разумът…
Тъй и в политическо отношение. Колко кърви, пот и сълзи са се пролели и колко ще се пролеят! Няма предел умът човешки!

Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и отвредом човекът е хвърлен в борба – в борба за свобода, за истина. В нея е прогресът човешки.
…………………..

Вече сте отгатнали, драги гости – това не съм го писал аз.

Реших да напиша нещо по политиката. Скоро не бях писал, а не живея в пустиня, я! Но си помислих: това, което ще напиша сигурно някой вече го е писал. И погледнах в политическата публицистика.

Ами да! Написал го е и то не днес и вчера. Преди 130 години един умен мъж (който никога не си е позволил високомерие по отношение на “простите селяни”, обличал се просто, вместо да си окачи верига на врата или каквото там е било модерно като символ на висок интелект 🙂 ) също е писал за състоянието на народа си. Преди 130 години, а си е като днес писано. Толкова добре аз няма да мога да го напиша, затова

предавам написаното от Христо Ботев.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:03

    Тази публикация е копие на предишна, която не можеше да се отваря. Мненията са копирани от предишната. Заради това са в този вид.

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:04

    Алекс К. http://nocommunication.bloghub.org
    2008/05/18 at 9:59 AM

    Наистина звучи сякаш е писано днес.Толкова ли за 130 години нищо не се е променило в тая държава…То наистина май даже по-зле става…Къде ще му излезе краят?

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:05

    2008/05/18 at 12:23 PM

    За съжаление, Алекс К.! Прочетете и следващото, там приликите са още по-поразяващи.

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:06

    Муниконтин http://mucikonst.wordpress.com
    2008/05/19 at 1:00 AM

    Прочетох и двете. Не мога да повярвам! Като че ли днес го е писал!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: