Списъкът

(Публикацията е точно копие на предишна от 09.05.2008 )

Съдбата, предопределението, зависи ли нещо от нас или просто изпълняваме сценарий – това са теми, които винаги са вълнували човека. Най-много са “експлоатирани” – като се започне от детските приказки с орисниците през произведения на изкуството (“Вътрешната страна на вятъра” 😉 ) и религиите и се стигне до сериозната философия.
И аз не оставам назад в това отношение. Но тия дни ми хрумна, че човек не може изобщо така, отвлечено, да разсъждава за съдбата си. Трябва да има за база някаква изходна точка. Да е наясно откъде е дошъл и къде се намира преди да решава накъде иска да върви. Накратко, първо виж кой си, пък после мисли кой искаш да бъдеш! Иначе току-виж станало като във вица за оня, на когото предложили да си избере какъв иска да стане и той избрал диригент – само маха една пръчица, а всички му ръкопляскат. 🙂

Лесно е да се каже, ама как да стане? Голи сравнения с другите надали ще дадат достоверен резултат – какво ни гарантира, че те знаят за себе си точното “местоположение”? Значи, трябват някакви по-обективни критерии.
И ми дойде наум идеята за Списъка. Не претендирам да е кой знае какво, ама не пречи да ви я кажа.

Какво представлява този Списък. Преди всичко, в него не влиза обективната необходимост, за която грижа има Природата – като въздуха и водата. В него са подредени субективните неща от живота – като се започне от най-жизнено необходимото, без което няма живот и нататък докъдето ви стигне фантазията. Определено начало има, но определен край не. С изключение на № 1 – необходима за живота храна – всичко останало е субективно, въпреки, че се влияе от околните условия. Например, за ескимосите дрехите са от същата важност като храната, докато за едно диво племе на екватора те може изобщо да не фигурират.

Накратко, Списъкът е субективен. Всеки човек сам трябва да си го направи. И сам носи отговорността ако сгреши – на собствен гръб ще изпита тежестта на грешките. Ако го подреди внимателно от “без това не мога” към “и без това ще мина” по-лесно ще му бъде да е наясно къде е в момента (на коя точка от списъка) и накъде се стреми. Мисля, че е ясно – нямам предвид само чисто материални желания.

Точно тази субективност на списъка с приоритетите прави и съдбата на всеки субективна. Но същевременно определя нейното място в общия ход на Вселената. С Вашия списък може всичко да е наред, животът Ви да е минал успешно по неговите точки, но да се окаже в крайна сметка, че Вашата съдба е изхвърлена като ненужна на вселенския боклук.

Важно е, когато човек си прави такъв списък да не започва от себе си нататък. Да го прави така, като че ли е попаднал на чужда планета и започва отначало. Ако иска да му свърши работа. После ще види на коя точка от списъка е. И от там кои следващи са на една ръка разстояние и кои се отдалечават към хоризонта на мечтите. Но точките зад гърба не са за пренебрегване – не е изключение в продължение на един живот човек да се придвижи и обратно, нагоре по списъка.
Тук му е мястото да започна с различни примери. Ще стане картинно, шаренко и забавно. Но няма да го направя. Мисълта за този Списък ме прави почти потискащо сериозен…

Ще имате ли кураж да си направите такъв списък?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:10

    Тази публикация е копие на предишна, която не можеше да се отваря. Мненията са копирани от предишната. Заради това са в този вид.

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:10

    Муниконтин
    2008/05/09 at 1:32 PM

    Веднага ти отговарям: твърдо НЕ!Наистина си потискащо сериозен!Затапи ме!

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:11

    Val http://ataval.wordpress.com/about/
    2008/05/12 at 12:06 PM

    Ако става въпрос за съдбата изобщо, равнозначна на случайността, а не само на професионалната реализация, ето как схващам нещата:

    Такъв списък си правим ежеминутно и действаме съобразно с него – когато парвим своя избор по отношение на нещо, независимо какво, но този ред от ‘избори’ ни води нанякъде… т.е. всеки донякъде ‘предизвиква’ съдбата си.

    Въпросът е по-скоро дали нечий ‘чужд’ списък се намесва в причинно-следствената връзка на твоите собствени действия и така съдбата да става непредсказуема…

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:12

    Светла http://pinchoftaste.blogspot.com/
    2008/05/12 at 4:39 PM

    Аз вярвам в свободния и избор и в съдбата едновременно. Съдбата асоциирам с понятия като “мисия”, “кармични връзки”, “Дежа Вю”. Но силно вярвам в соствения избор. Смятам, че всеки трябва да си даде сметка за собствения “списък” и най-вече доколко участва в написването му.
    Последните ми два материала са точно на тази тема и много приятно се зарадвах като видях че и ти пишеш в момента за това. Предложението ти е практично и ясно, би било полезно за всеки, който смята че живота му зависи и от него самия!

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:12

    Val, в смисъла, който влагате, да, съдбата е непредсказуема до голяма степен. Просто, защото човек пред себе си няма изчистено празно пространство, а истинска плетеница от други съдби – той не е сам. И няма начин твоята съдба да не контактува, да не се сблъска с нечии други.
    Впрочем, това най-добре го илюстрира Чими от цитата във Вашия блог:
    “му каза решително и право в лицето: “Виж какво, махай се, защото…” “Добре де, ще се махна!… Извинявайте!” Чими се отдалечи малко и се обърна: “Ако ви чуя още веднъж…” “Какво?”, тръгна към него Домби. “Такова!”, направи крачка назад Чими. “Ще те напъхам във варела!”, каза Димби. “Да, ама аз ще си отида, да видим какво ще напъхаш във варела… Ще пъха във варела!… Така се пъха то!… Ще плаши с варела!… Мен — с варела!””
    Така е, налага се човек понякога да прави крачка назад и в заплануваната си съдба, дори и да не му харесва, че варелите “овикват всичко”…

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:13

    2008/05/13 at 9:07 AM

    Светла, погледнах в блога Ви, нещата, които пишете, са толкова сериозни, че не могат да се коментират с 2-3 изречения. Заслужават сериозно внимание и обмисляне. Но ме интересуват, с удоволствие ще продължа разговора – може би с реплики в блоговете си?

    Заб. Все още съм доста неориентиран технически и не зная как да поставя вашия адрес (blogspot) в моя Blogroll, но ще се оправя. Важното е, че го имам и ще Ви следя.

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:14

    insomnia1304
    2008/05/13 at 9:49 AM

    Г-н Константинов,бъдете здрав!

    “Съдбата и мъдроста не може да я промени”.

    СЕНЕКА

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:15

    Val http://ataval.wordpress.com/about/
    2008/05/13 at 1:04 PM

    Графе, наистина е така – не сме сами и слава богу, че я има плетеницата от съдби! Аз търся самотата единствено когато искам да реша някакъв проблем или просто имам нужда от почивка. Всичко друго предпочитам да споделям – така е по-леко, по-интересно и по-живо.

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:15

    Светла http://pinchoftaste.blogspot.com/
    2008/05/14 at 6:20 PM

    Ако човек си направи такъв списък, то това е един изключително полезен начин да си даде сметка по отношение на кого и какво е зависим. Зрялата зависимост е единственото оръжие срещу самотата. Няма как да познаваш, обичаш, да влияеш /даже и в смисъла на “моделираш”/ без да си изградил отношение на зависимост. Погледнато творчески, филосовски, физически, химически и математически ако щеш, няма Връзка без Взаимност и Зависимост /взаимозависимост/.
    Идеята на Графа, както аз я схващам е всеки да си даде сметка за това.
    Защото “Аз съм отговорен за този /това/, когото /което/ обичам”.
    Да си отговорен означава да осъзнаваш, че отговаряш, т.е съзнаваш зависимостта.
    Във връзка си…, влияеш… и ти се влияее…, когато заемаш позиция, защото така избираш. Избираш – въпреки, а не заради.
    Помислете от кои неща и хора не можете да се лишите.
    Само от онези, които сте избрали, въпреки, че…
    А не от онези, които сте избрали заради…
    Защото истински се обича въпреки, а не заради…
    Благодаря, че откликваш иначе започнах да си мисля, че сама си говоря :)))), което така или иначе си е вярно :))))

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:16

    batpep http://batpep.wordpress.com/
    2008/05/14 at 8:35 PM

    Е моето мнение за списъците го знаеш.

    За съдбата може би не го знаеш, но това е поправимо

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:17

    deni4ero http://deni4ero.wordpress.com
    2008/05/14 at 11:32 PM

    По-скоро бих набелязала груб вариант на Списък, но едва ли бих го следвала, защото животът ти предлага точно обратното, на което си планирал. Например, тръгнал си за пица, ама срещаш чудно вкусен дюнер и забравяш и за пица, и за чудо Това леко да разведри свръхсериозния разговор, но иначе, сте прав, Графе, че това, което се е случило, също не е за пренебрегване. По-скоро е за оценяване какво да се прави и как да се прави. Нещо от сорта “питай патило, а не – старило”. За бъдещето … каквито и списъци да се правят, все няма да сме доволни, дори и всяка една точка да е изпълнена, защото душата ни ще иска още и още, и още …

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:17

    Муниконтин
    2008/05/15 at 1:00 AM

    Ей, къде отивате! Много на сериозно задълбахте! ;D Отговорностите са отговорности, връзките – връзки! От това не може да се избяга!Със или без списъци.Обичайте, живейте си живота (по възможност достойно) и си носете новите дрехи! И повече се усмихвайте! Даже без причина

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:18

    2008/05/15 at 7:22 AM

    Радвам се, драги приятели, че не само разбрахте идеята ми, но и я допълнихте – толкова сериозно, че от написаното до тук може да се развие цяла книга!
    Включително и това, че всъщност Списъкът има много подсписъци. Казано с военен термин, той е стратегически, а от него се вадят тактически с различен обхват и сфера на действие.
    И съвсем естествено – доколкото тук става дума за “план на живота” (т.е.можем ли активно да участваме в Съдбата си или просто изпълняваме “чужд списък” (Val)) – да се появят и други изключително сериозни неща като “грубия списък” и “още и още” на deni4ero, взаимозависимостта и обичта “въпреки, а не заради” на Светла, дали е прав Сенека в цитата на insomnia, че даже и “новите дрехи и усмивките” на Муниконтин, за което не по-малко сериозно може да се поговори..
    Мисля, че е дошло време да отворя нова категория “съдба, душа и подобни”. Давате ми кураж да почна да пиша по любимата си тема.
    ……………
    Светла, не си говорите сама. Но първо, разговорът не е от типа “обсъждане Иван от…” и второ, да се открие спешно добър начин да се пускат в блог МР3-ки се оказа твърде главоболна задача. А не търпеше отлагане- сестричката ми Муниконтин вече беше пуснала публикация, в която не можеше да се слуша музиката…

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:19

    ataval http://ataval.wordpress.com/about/
    2008/05/15 at 10:11 AM

    Графе, подкрепям идеята – темата за предизвиканата случайност или ‘чародейството’, както аз я наричам, ми е една от любимите… Не по-малко ми е любима темата за ‘обратите на съдбата’ неподвластни на човешката воля или уди-алъновата ‘matchpoint’, както я наричам.
    Ще се включвам често в коментар, ако поставиш началото на тази категория…

    Светле, това, което казваш е нагледно-обяснено с притчата за камъните: ако напълниш един буркан само с пясък, не остава място за друго, но поставиш ли вътре приоритетите си – камъните, можеш след това да добавиш пясък, вода, или всяккаъв насипен или течен материал, а може и само въздухът да остане… Не казвам, че ценя въздуха, водат или пясъка по-малко > просто става въпрос за другото им значение – в пространството на буркана.

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:19

    Val http://ataval.wordpress.com/about/
    2008/05/15 at 10:15 AM

    Ох, извинете, ‘ataval’ съм аз – Val (жабата)…

    Графе, ако може да ми поправиш typing грешката в думата ‘буркан’ – благодаря!

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:20

    2008/05/15 at 10:47 AM

    Готово, Val-avatal! 🙂

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:21

    Муниконтин
    2008/05/15 at 11:32 AM

    Не забравяй и обичта.Способността да обичаме!

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:21

    Val http://ataval.wordpress.com/about/
    2008/05/15 at 5:00 PM

    Сърдечно благодаря за поправката, Графе!

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:22

    Светла http://pinchoftaste.blogspot.com/
    2008/05/15 at 6:51 PM

    Тук разговора тече с пълна сила и изобщо не мисля, че сама си говоря. Давате ми пряма обратна връзка, ценни идеи и истинско удоволетворение.
    В моя блог няма разговор,никой нищо не казва, там ми е маката и за това казах, че често си мисля, че сама си говоря…
    Val благодаря за притчата за камъните, асоциация на място!

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:23

    2008/05/15 at 10:55 PM

    Val, в най-скоро време започвам, мисля, че може да стане интересно…

    Светла, още съм нов в блоговото пространство, но мисля, че “преплитане” на разговора между блоговете на участниците е добър начин за разширяване на кръга. Никой не може да “обиколи” всички български блогове. Но много често едно мнение насочва към нови събеседници.
    Следващото ми писание е разсъждения върху Вашата публикация “Как да подредим приоритетите си”.

  • Графът  On 30 май, 2008 at 18:23

    “Партия шах с живи фигури” « Разни хора, разни… http://astilar.wordpress.com/
    2008/05/19 at 1:51 PM

    […] вметнато в скоби от Графът заглавие ме подсети за “Партия шах с живи […]

Trackbacks

  • By Blog Action Day 2008 – Бедността « Графът on 16 октомври, 2008 at 11:27

    […] тя си има степени – според това от какво се лишаваш („Списъкът” ). Не случайно има официален термин „граница на […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: