Чуденка

Напоследък отново темата “мафия” (и “висша корупция”) излезе на преден план.

Европа ни маха с пръст да я “преборим” и иска присъди;

правителството се чуди как да стане, като и в Европа не е по-малко;

прокуратурата се чуди какви доказателства за всеизвестни истини да внася в съда, че да може да има присъди;

съдът се чуди как да приключва делата бързо след като подсъдимите и адвокатите се оказаха най-зле здравословно в България, а едно най-обикновено дело за подбуда за лъжесвидетелстване се точи вече сума време и стана митингаджийско; 😉

опозицията не се чуди, а вика “разгеле” (тя добре си знае за какво става дума 😉 ) и иска предсрочни избори, които хич не ù трябват, щото…;

и медиите не се чудят, ами размахват микрофони и се радват на “хубавото време на демокрацията”; и т.н.

Щом толкова е важна темата може ли и аз да остана назад – я в колко блогове се коментира. Да взема да погледна отстрани по стар навик.

Поглеждам: че то айдуците са просто предприемчиви инициативни хора – т.е. от хората-образец за сегашното време! Нали предприемчив и инициативен означава човек, който в дадена обстановка умее да се ориентира добре и бързо да реагира за своя полза. Защо тогава изкарват мафиотите някакви генетични изроди на човешкия род – те са просто част от днешния идеал, която се е реализирала в определена ниша на живота. Докато ние се оглеждахме морално и умувахме, те започнаха на Магурата с няколко долара. На мен тази инициативност не ми е по вкуса, ама аз съм изостанал, древен, не съм от предприемчивите…

“Нишата е противозаконна” ще рече някой плахо. Вярно, но тук по-важен е рискът, другото е до време. Нали по сегашни критерии да откраднеш цял континент чрез геноцид и избиване на “собствениците” му е съвсем незаконно – но никой не поставя въпрос за съд и връщане американския континент на индианците! Значи поетият риск тогава е бил оправдан. Между другото, сега ние сме в “следпреходен период” – постепенно избелване на сивите и черни капитали, натрупани през прехода. С просто око се вижда.

Гледам по-нататък. Какъв е рискът на мафиотите? Само в конкуренцията помежду им. Спрямо закона почти никакъв. Вече съвсем не предизвикват учудване или някакви чувства изразите “известни мафиотски шефове”, “регистриран в криминалния контингент”, “познат на полицията” и др.подобни. Това са съвсем официални категории. Причината дори на най-ниско ниво болшинството от престъпниците да бъдат само “регистрирани”, “известни”, и т.н. си има съвсем сериозна законова основа. И тя не е българска.

Като стигнах в гледането до тук хич не ми стана добре. Гледката е лоша.

В правовата практика на цивилизирания свят безспорно господства принципът “По-добре сто виновни да се измъкнат, отколкото един невинен да пострада”. Съвсем хуманен принцип. С него съм съгласен, с реализацията му – не. Тя отдавна го е обезсмислила като преамбюл на съвременната законност.

Зная, че ще се изненадате от позицията ми. Зная и основния контрааргумент (вече ми е задаван) “ами ако ти си този невинен какви ще ги приказваш тогава”.

Не знам какви. Ама за възможността да съм “този” знам: Приемането на този принцип е бил за да се предпази обикновения човек. Т.е., да живее по-сигурно и спокойно, да не може да бъде осъден невинен.

И как е в сегашния свят? С течение на времето наказателните закони са “обрасли” в името на принципа до степен, че престъпникът има многократно по-големи права и защита от закона, отколкото жертвата или невинният. Днес всеки по-добър адвокат спокойно ще ви измъкне с процедурни нарушения или със здравословни хватки ще докара делото до “давност”. Нещо повече – за същите протакания след това е гарантирано осъждане на държавата да плаща на престъпника обезщетение. Само за това, че е спазвала законите.

От друга страна рискът за невинния да пострада се е увеличил многократно. Не откъм страната на закона – от страна на престъпниците, измъкнали се от наказание в името на неговата сигурност!

Е, обяснете ми, защо за налагане на начин на живот (демокрация, напр.) може да се съгласим с хиляди и хиляди невинни жертви (вкл.и деца!) в името на “добруване на милиони”, а не може и дума да става за някакво “втърдяване” по отношение на престъпниците, защото имало опасност да пострада някой невинен някъде по света?

Като премислих тия неща кротнах на един извод: всякой се чудом чуди, ама жално му е да го буди, милно му е да го гледа!

Като ще е така барем дано по-скоро настане време в случаи на корупция да става дума за десетки милиони евро, а не само за някой и друг млн.лева – това ще означава, че сме се замогнали като европейците!

Уф, да вземе някой да ме обори!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Светла (една от всичките)  On 6 юни, 2008 at 23:46

    Не виждам как някой може да Ви обори, г-н Графе.
    И всичкото тжво да не беше толкова страшно, сигурно щеше да е много смешно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: