Едър българин

Не знам защо си спомних една легенда. Може би, защото тия дни се пише повечко за българщината – най-българския празник беше вчера! Легендата не е за грамотността и просвещението, но е щрих към българския характер. Даже и да е преувеличена историята – за да я измисли някой, значи все има нещо вярно.
След като споменах вчерашния празник преди да я разкажа, малка, но многозначителна скоба: тук http://bp3.blogger.com/_pWckLwz_vQE/SDhHd5bCHlI/AAAAAAAAA28/sWwGjOHc6JM/s1600-h/P1010496.JPG (в блога http://azkenkal.blogspot.com/2008/05/blog-post_24.html ) можете да прочетете загатване за още по-странна история за един даскал, която при това не е легенда.

Но да се върна на “моята” легенда. Разказвам я по памет.

В пиринския край един от известните войводи е Гьорче войвода. Това е, така да се каже, “официалното” му име. По свое време повече е бил известен с прякора си Айката. Хайдутувал е над 20 години.
Народните истории разказват, че бил “едър като кон. С широка душа, сякаш има десет сърца. Като ти заговори, мед му капе от устата”.
Кога е бил толкова сладкодумен става ясно по-нататък от описанието – при наличието на вино, отлежало поне пет години в брястово бъчве. 🙂 Но сигурно е бил наистина много едър, щом легендата казва, че като седнел да яде вечер сутрин свършвал. Печено сугаре можел да глътне с кокалите барабар и буренце с вино да изпие, докато другите се назлъндисват и от чашка-две заравят глава в тревата.

Такъв е физическият му портрет с явно заслужени отличителни черти, предавани с възхищение. Май с основание. 🙂
Но оттук нататък едно изречение го характеризира като човек: “В огън можеше да стъпи за тебе, като разбере, че си истински мъж”. И, за да подчертае колко това е важно качество, народът тук продължава разказа, а не със случки за ядене и пиене.

Заловили веднъж гъжвалиите негов хайдутин от четата. Сложили го под бесилото, ще го бесят. Попитали го какво му е последното желание.
– Искам да видя жена си – казал хайдутина – барем една нощ спокойно да прекарам с нея, че все недолюбена я оставях у дома, когато Айката надуе глас да ни викне.
– Как така – казали джелатите – нали като те пуснем и ще офейкаш!
– Няма да офейкам – казал хайдутинът – Айката ще стои под бесилото докато дойда.
Спогледали се турците, поусмихнал се пашата и казал да му изпълнят желанието, та да види как ще стане тая работа.
Повели хайдутина из гората накъдето каже. Завикал той по едно време и Айката се появил. Казали му каква е работата, тръгнал той със заптиетата, а четника го пуснали да си отиде в къщи.
Застанал Айката под бесилото с целия си салтанат, с пищовите и палата. Настанил се пашата удобно, донесли му кафе и разни сладории. Зачакали да се съмне. Стоял войводата и си кроял свои планове.
Започнало да се развиделява и хайдутинът се задал от чаршията. Тъкмо Айката се приготвил да вади оръжието пашата станал и рекъл:
– Евалла, ефендилер, завиждам ви за такъв мъжки аркадашлък. Идете си със здраве, па ако искате, вземете ме за побратим.

Такъв бил Айката, голям човек. Едър…

Такива мъжки нрави все още се срещали по онова време сред воюващите.
Прастари времена…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • kenkal  On 25 май, 2008 at 12:05

    И за такива мъжки нрави, и за такива мъжки дела не спират да копнеят жените!
    Чудни истории разказваш и тъй сладко, сякаш си роднина на тоя сладкодумец Айката. 🙂 И благодаря за линка! 🙂

  • Графът  On 25 май, 2008 at 12:16

    От друг край съм, ама пак хайдушки! 🙂
    А за линка – заслужава си. Овчар, толкова години крил грамотността си и накрая става първия учител в селото… И той е бил от „едрите“.

  • kenkal  On 25 май, 2008 at 19:31

    Сигурна съм, че на много места из страната има памет за такива „едри“ хора. Само дето не се знае за тях нашироко.
    Един добър начин е да научаваме за такива мъже (и за жени де) – достойни и едри – е този. Като четем повече, като си отваряме повече ушите и очите и като споделяме в блоговете си.

  • deni4ero  On 25 май, 2008 at 19:34

    Много обичам такива истории, а таи сте я разказали вълшебно 🙂 Ще я покажа на мъжа ми, той е от Благоевград и все се шегуваме, че е голем войвода, а на бебето от сега му викаме „малкия войвода“ 😀

  • Val  On 26 май, 2008 at 14:19

    Сполай ти, Графе, за таз сказка – харно се в нея хортува и добро в нея добрува! 😀

  • Графът  On 26 май, 2008 at 14:23

    Благодаря ви, мили приятелки, за добрите думи!
    deni4ero, да е жив и здрав „малкия войвода“, голям войвода да стане!

  • Val  On 26 май, 2008 at 14:24

    Графе,
    не успях да побликувам този коментар към поста за ‘Компромисите’: много се извинявам за това, че ще го поместя тук! Дано ме бъде простено! Ето го:

    Благодаря за топлите думи, Светла – и аз поразгледах блога ти и бях приятно изненадана да открия, че има други, които поместват поезия в блоговете си!

    Напоследък много работя и не ми остава време да чета хората, които намирам за ‘сродни души’…

    < Графе, горното за сродните души се отнася и до теб! 😉

    Графе, прав си – душата е нерзаривно свързана с чувствата… Връзката тяло-съзнание-душа винаги ми е била интересна. Мислиш ли, че душата би могла да има ‘памет’ и дали чувствата ще зависят от тази памет, ако я има?

    Да поясня само, че аз съм свикнала да се обръщам на ‘ти’ заради английския – там няма ‘ти’ и ‘вие’, макар това поскоро да значи, че всички са ‘вие’ 🙂 …

  • Графът  On 26 май, 2008 at 14:33

    Val, вината не е Ваша. От известно време нещо става с блога ми и този на Муниконтин, при отваряне на тема ми отговаря, че я няма!
    Вашият коментар го има в „Компромисите“ и даже съм му отговорил.
    Но не пречи, че и тук го пуснахте.
    Между другото, ако имате затруднения да влизате в темите ми, моля пишете ми. Молбата ми е към всички.

  • deni4ero  On 26 май, 2008 at 23:25

    това с трудното влизане е темите явно е повсеместен проблем уърдовски, вече от няколко места го чувам, лично аз също имам проблеми …
    Благодаря за пожеланията 🙂

  • Svetlina  On 2 юни, 2008 at 21:55

    И за историята 🙂 Ако имате още едри мъже, пратети ми двама-трима по пощата.

  • boian velichkov  On 17 декември, 2008 at 20:40

    много реално описание благодаря за това 4е сте се сетили за моя пра пра дядо

  • Графът  On 17 декември, 2008 at 23:04

    Радвам се, че правнук на Айката е прочел тази публикация.
    Поздрави!

  • konstantin aykov  On 29 юли, 2009 at 09:35

    mdam…moiat pradiado ot simitli

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: