Компромиси и още нещо

Разсъждения върху публикацията на Светла “Как да подредим приоритетите си?” (http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/04/blog-post_25.html)

Светла предлага да обърнем съзнателно внимание на нещо, което така или иначе всеки човек прави несъзнателно през живота си – структурата от правила, диктувани от средата на живот и отношенията с околните. Предложението е добро, защото така със сигурност всеки ще направи известно “прочистване”. Но мисля, че има какво да се поразсъждава върху самата същност на темата.

Първо, за компромисите. Дори в жизнеутвърждаващото значение на понятието те не се покриват с методите, по които се удовлетворяват жизнено необходимите ни нужди. А именно това са първите и основни “желания” в биологичното поведение. Те са заложени генетично във всяко живо същество. И точно по-същия начин е заложено и главното правило – приспособяване към условията. За яснота най-елементарен пример: новороденото търси да сучи майчино мляко. Но при липса на такова ще поеме и изкуствена храна от изкуствена цицка – приемането дори на неподходяща храна е решаващо за живота. Тук не може и да става дума за компромис – само за приспособяване.

Компромис означава да се откаже човек съзнателно от напълно възможно решение в полза на външни фактори. От тази негативност на понятието няма как да избягаме. “Така искам и мога, но заради твой хатър…”. Той наистина е изход, справяне с дадена усложнена ситуация. Но има и още едно важно качество – при компромиса съществува свобода на решение. Той не е “свише” дадено правило на поведение, а такова, което човек съзнателно си налага. Пак първия пример – може да се направи компромис какво ще се яде, но не може дали да се яде.
Току що, докато обядвах, видях филм за глухари в Пиринеите. И научих нещо интересно, което същевременно е добър пример за тук: глухарите никога не гладуват. Постепенно те са се пригодили да се хранят през зимата с боровите иглички и храната не е проблем за тях! Можем ли да наречем това компромис?

Всеки компромис от първия момент на действието си като решение оставя в човека следа. И не случайно е наредено така. Компромисът би трябвало да е временно решение, което при първа възможност да бъде променено. Това, за което пледира и Светла. И “лошият вкус” от направен компромис остава да напомня, че има нещо за поправка.

“Не си прав” – казва дъщеря ми – “ами изразът “компромис със съвестта си”? Човек прави компромиси и за да си угоди.”. Но аз не съм съгласен (не е за първи път, родова черта 🙂 ). Този израз е чисто оправдание, компромис със съвестта си заради собствена угода не може да се прави. “Той направи компромис със съвестта си” – откъде знаете какво изисква съвестта му? А “направих компромис със съвестта си” е просто придаване тежест на решение или прикриване на липса в съвестта, която не е престижно да се признае. Защото съвестта е набор от собствени правила и закони, които могат да бъдат нарушавани като компромис “навън”, в отношения с другите, но “навътре” могат само да бъдат променяни. Или да липсват.

От написаното до тук може да помислите, че имам донякъде отрицателно (или поне пренебрежително) отношение към компромисите. Не е така. Съгласен съм с определението на Светла, че те имат “жизнеутвърждаващото значение” в човешката практика. Това е най-съществен метод за прогресивно движение на човешката съдба сред плетеницата на другите. Появил се е, когато човекът се е обособил в плътно общество до голяма степен откъснато от природните закони на развитие на родовете.
Във втората част на своето писание „Изходът!“ Светла предлага нещо, което много ми харесва – препоръчвам ви да го прочетете. Нейният “списък” е чудесно средство да направим рекапитулация на своето място в човешките отношения и да изчистим всичко, което вече не е подходящо, но продължаваме да правим “по инерция”. Да прочистим своите “провила”…

Между другото, косвено с тази тема кореспондира и публикацията на Lyd “Общинария”, както и още няколко, които излагат различни гледни точки относно човека и отношенията му с другите човеци.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Val  On 16 май, 2008 at 16:37

    Човешките отношения са толкова сложно нещо, че съвсем не се изчерпват с ‘подредба на приоритети’ или с парвенето на ‘компромиси’, нито пък с ‘кастелирането’ на общества. Те много зависят от чувствата, отношението ни към йерархията и самия тип връзка, както и нейната здравина. Много често връзката с един човек е приоритета, от който се изхожда към връзката с друг.
    Светла сама намесва чувствата в един момент – човек най-трудно се ‘бори’ и почти никога не прави компромис с чувствата си. Често те се оказват определящи.
    Това е мое мнение, но аз съм чист лаик в тази област. 🙂

  • Светла  On 16 май, 2008 at 20:11

    Няма лаици в тази област Val, говорим за понятия, които са дадени от хора, за да опишат явления, които преживяват или наблюдават. Така, че смятам, че си Специалист – именно, защото си мислещ човек с богата емоционалност и … – поразгледах блога ти.
    Относно дебата, приятно ми е, че си ме усетила …!
    Да… мисля, че чувствата са мярката.
    Няма как да мерим обективно, колкото и да ни се иска и да се заблуждаваме.
    Идеята ми беше най-вече да не спираме да търсим начин да си изясняваме чувствата.
    Мисля, че колкто сме по-наясно със себе си, толкова вероятността да забележим другият, да го разберем, да изпитаме удоволствие от връзката с него, е много по-голяма.
    Радвам се че ви срещам!
    А Графе, на Вас мисля да отговоря подобаващо. Ще напиша Re в блога си.
    Ужасно ми харесва да си говорим на Вие.
    В този век на скъсени разстояния, уважаването на границите на другия е все по-рядко срещано. Това е приятен начин да бъде демонстрирано.

  • Графът  On 18 май, 2008 at 12:36

    Val, може би причината е, че чувствата се една от основите на това нещо, което наричаме душа?

    Светла, при мен „Вие“ е навик. Още в началото предупредих, че всеки може да се обръща към мен както му е удобно.
    Но Вашата гледна точка е интересна, не бях погледнал от тази страна.
    Ще очаквам Вашата публикация. Ще ми съобщите ли тук за нея?

  • Светла  On 19 май, 2008 at 22:28

    Да естествено,
    само че искам да й отдам нужното внимание и да затворя цикъла, а това изисква време.
    Тази седмица съм под напрежение, защото престои операция на големия ми син и искам да мине…
    Нищо плашещо…, ама са си притеснения…
    така, че като се върна отново в играта, ще свирна…
    Поздрави Графе:)))

  • Val  On 23 май, 2008 at 17:28

    Благодаря за топлите думи, Светла – и аз поразгледах блога ти и бах приятно изненадана да открия, че и други поместват поезия в блоговете си!

    Напоследък много работя и не ми остава време да чета хората, които намирам за ‘сродни души’…

    < Графе, горното се отнася и до теб! Така е – душата е много свързана с чувствата… Връзката тяло-съзнание-душа ми е интересна… Мислиш ли, че душата би могла да има ‘памет’ и дали чувствата ще зависят от тази памет, ако я има? 🙂

    Аз съм свикнала да се обръщам на ‘ти’ заради английския – там няма ‘ти’ и ‘вие’, макар това поскоро да значи, че всички са ‘вие’ 🙂 .

  • Графът  On 23 май, 2008 at 19:15

    Светла, предполагам не се съмнявате, че стискаме палци за операцията!

    Val,тия дни имах доста други „забавления“ (с помощта на Муниконтин 🙂 ) и не ми остана много време за блога. Въпросът Ви е чудесен и се надявам в най-скоро време да го разчепкаме в още неродената (и не кръстена) Категория.

  • Светла  On 26 май, 2008 at 00:59

    Здравейте Графе!
    Все още съм в болницата, но смея да кажа, че всичко е наред, дай боже!
    Тръгнах да пиша по обещаната тема, а посоката свърна и се завъртя, но не е без връзка.
    Получи се приятно разклонение – допълнение.
    Когато имате време, погледнете!
    Извинявам се за неудобствата около линковете, които поставих към вашите публикации.
    Някак се „чупят“,… понякога…
    Ако имате предложения и идеи, насреща съм.
    С уважение:
    Светла

  • Графът  On 26 май, 2008 at 13:37

    Здравейте, Светла!
    От известно време имаме с Муниконтин някакви неблагополучия с отварянето на блоговете и линковете. Често и аз не мога да влеза дори в собствените си теми.
    Радвам се, че с операцията всичко е наред. Поздрави на героя! 🙂
    Прочетох публикацията Ви, ще Ви отговоря там (ако успея да вляза 🙂 )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: